За три месеца премиерът Бойко Борисов два пъти се отрече от Шенген, но после смени мнението си. Ще се отрече и трети път, както ще се откаже и от други национални цели - като например еврозоната, чието постигане минава през скъсване на връзката на държавата с управляващата я клептокрация.

С този премиер, при неговите зависимости, България стигна до предела на своята евроинтеграция, откъдето не може да продължи напред, пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА. Европейският спектакъл на Борисов прилича на хамстер, който бяга във въртележка. Уж тича към Европа с всички сили, а задържа страната на едно място.

За три премиерски мандата на лидера на ГЕРБ България не се доближи до нито една от големите си национални цели, въпреки че Борисов се представя за любимец на другите ръководители в ЕС. Няма премиер и президент, с когото да не се е прегръщал и целувал горещо. Как е възможно при толкова силни лични симпатии да не направят поне един приятелски жест към държавата, която им го праща? Излиза, че Борисов е добре приет, но България не е добре дошла. Следователно проблемът не е в Борисов, а в България.

Само че държавата изпълни още преди осем години техническите критерии за членство в Шенгенската зона и трябваше да бъде приета през март 2011 г. Като бивш началник на полицията, отговарящ и за охраната на границите, Борисов заложи честта си, за да се окичи със славата, че той е вкарал държавата в зоната без вътрешни граници. Лично отмяташе изпълнените задачи по списък и накрая отчете, че му остава да измаже още една сграда, за да сме напълно готови. Ето каква бе картината през февруари 2011 г.:

В началото на месеца в България гостуваше тогавашният австрийски канцлер Вернер Файнеман. В негово присъствие и пред журналисти Борисов заяви на 2 февруари 2011 г.: "Още днес България би могла спокойно да бъде приета в Шенген. Има една сграда да доизмажем и се надявам до края на февруари да я направим". За да получи награда за добре свършена работа, допълни, че страната ни ще се нуждае от европейска помощ за справяне с „мощен емиграционен натиск" от Египет и Тунис заради т.нар. арабска пролет. Такъв нямаше, защото мощният натиск се появи чак през 2015 г., когато тръгнаха вълните бежанци от Сирия. Но просенето на пари бе негов специалитет и може да се признае, че се справя добре.

За зла участ на пресконференцията австрийска журналистка го запита как страната ни възнамерява да се присъедини към Шенгенското пространство, след като е смятана за "най-корумпираната държава в Европейския съюз". Отговорът му бе рязък: „Аз мисля, че такава констатация трудно може да бъде направена, защото винаги съм казвал, че дори самата дума (корупция) не сме измислили ние, българите".

И беше прав, защото българите не са измислили и други думи в речника си, каквато е думата "клептокрация". Но не е задължително да изобретиш колелото, за да го пуснеш в широка употреба. След него австрийският канцлер успя да каже само, че "България ще бъде приета, когато изпълни всички критерии до последната точка за членство", без да потвърди дали измазаната сграда ще сложи точката. Това ядоса Борисов и той бодна австрийците, че "границата между България и Турция не е като тази между Германия и Австрия" - сиреч вашата камбанария е ниска да видите какъв граничен колос пази Европа от Ориента.

Изтеклите повече от осем години са достатъчно време, за да отсъдим кой е бил прав - Борисов или австрийската журналистка. Ако проблемът е бил в недоизмазаната сграда, в нея е трябвало да има поне фрески на Леонардо да Винчи, чиято реставрация да е забавила толкова много приемането на България в Шенгенската зона. Но тъй като по негово време в българските земи е имало "османско присъствие", той не е проявил интерес да й гостува и рисува. Въпросът на  журналистката обаче потвърждава, че проблемът, който е забелязала, продължава да съществува и днес, щом България все така безрезултатно обяснява пред шенгенските двери, че е изпълнила всички критерии. Няма съмнение, че тя не се е преборила с корупцията на високо равнище, щом Еврокомисията продължава да я наблюдава по този показател чрез Механизма за сътрудничество и проверка. А наблюдението остава, защото държавата не е разобличила и вкарала в затвора нито един корумпиран от високите етажи на властта.

На Брюксел му дотегна тази игра, започнала още от първия ден на членството на България в ЕС през януари 2007 г., и няколко пъти чрез последните си годишни доклади по мониторинга даде сигнал, че иска да я прекрати. В тях почти се примоли на Борисов и прокуратурата да направят поне символичен жест на дистанциране от крадливата каста, за да каже до края на мандата на Комисията "Юнкер" през октомври 2019 г., че мониторингът е изпълнил ролята си и може да отпадне. Но се блъсна в неизмазана стена. Всичко друго може да иска, но това - не!

Борисов дори започна да се дразни от зачестилите подмятания, че не прави нищо, за да заслужи страната отваряне на шенгенските граници поне по въздух и вода, каквото компромисно предложение се въртя няколко години. На финалната права, когато в него се впериха много очи дали с последни сили ще се довлече до лентата, или ще падне точно пред нея, той избра нападателен тон, за да не се изложи пред онези, които го наблюдаваха скришом и щяха да му търсят сметка в съблекалнята.

На 2 май 2019 г. у нас гостува баварският премиер Маркус Зьодер, който е от политическите му покровители в Европа. Борисов дори не му се примоли както обикновено да се застъпи за най-сетнешното приемане на България в Шенген, а направо му размаха пръст, че самите европейци трябва да пазят по-добре шенгенското си пространство. С тон на несправедливо засегнат той подчерта, че на България дори се налага да се пази от самия Шенген, защото има струпване на мигранти в Гърция, която е шенгенска страна. За убедителност даде следните числа: само през 2018 г. у нас са осъдени 133 лица за каналджийство, а за първите 3 месеца на тази година са 30. Така отчете, че  България е първа в ЕС по задържане на каналджии, от която другите европейски страни трябва да се учат, а не да поучават.

Менторите му в съблекалнята го потупаха по гърба за новия подход и го насърчиха да я кара все така. Това пролича по нарасналата му смелост да говори предизвикателно на германците дори на тяхна земя. На 3 септември 2019 г. той бе в Берлин по покана на  председателя на Групата на Християнсоциалния съюз (ХСС) в Бундестага Александер Добриндт и в негово присъствие заяви пред български и германски журналисти: "Дори да съм в опозиция, няма да приветствам влизане в Шенген по сухопътната граница (сякаш някой го е канил - б.а.). В момента не знам дали е изгодно за България да влиза в Шенген. Всеки ден връщаме на Гърция над 150 имигранти. Ако Александер каже днес: "Влизате в Шенген", ще напълнят България". И за разбираемост добави пред изумените журналисти: "Имаме хубава поговорка - Всяко зло за добро".

Като видя объркването им, Борисов ги утеши, че и без да членуваме в Шенген, в момента ползваме Шенгенската система в борбата с тероризма, контрабандата, наркотрафика. "Имаме 100% обмен с всички немски и европейски служби“, каза той и отбеляза, че споразумението за мигрантите с Турция работи. С други думи, не е нужно официално да сме в Шенген, за да черпим ползите му. Накрая се обърна ядно към журналистите и подхвърли през рамо: "И сега на австро-германската граница има физически контрол в Шенген. Така че да знаете!" Тъпкано им го върна и на австрийци, и на германци. Те ще го питат за корупция!

Избрал тактиката "Удряй и бягай!", Борисов скоро усети, че е прекалил. На 12 септември реши да смекчи напрежението и заяви пред журналисти в Божурище, където откри индустриален център, че България не се е отказала от опитите си да стане член на Шенген, но настоява за повече европейска подкрепа. Той обясни странното си поведение десет дни по-рано в Берлин, че е подходил с ирония по темата за Шенген в разговора с колегите си от Бундестага. "Казах им, омръзна ми да ми говорите за подкрепа, ние отдавна сме в Шенген. Вие имате проблем с Шенген, защото между Австрия и Германия има граница. Единствената придобивка за българските граждани е, че ако сме в Шенген, като минават (граничния контрол), няма да си показват личната карта".

Казано иначе, отказът от Шенген е бил майтап, но към него добави нещо забележително: България покрива всички технически и правни изисквания за влизане в Шенгген, защото охранява външните граници на Европа перфектно. Досега държавата се оплакваше от дискриминация, защото шенгенските критерии, които са технически, вече са изпълнени. Като осъзна най-сетне, че другите държави добавят и правни критерии (функционираща съдебна система с върховенство на закона над управляващата върхушка), запя нова песен: и тях покриваме. Как? Без доказателства, защото е достатъчно, че Бойко така казва.

Покрай темата за Шенген това лято остана незабележима другата голяма национална цел - влизането на страната в еврозоната. През юли тя трябваше вече да е в чакалнята ERM II, след като година по-рано подаде заявка. Никой не чу нищо от Борисов по този въпрос. Защото Европейската централна банка отказа да се довери на българската банкова система, докато не бъде хвърлена пълна светлина върху грабежа на КТБ и състоянието на други подрънкващи на кухо банкови структури. Обаче под управленския лозунг "Винаги верни на клептокрацията!" България не може да има други национални цели. След Шенген като нищо ще се отрече и от еврозоната.