Новият Закон за противодействие на корупцията се разглежда като едно от условията за присъединяването на България към Шенген

Новият Закон за противодействие на корупцията ще бъде обнародван в петък, 6 октомври, се вижда от регистъра на „Държавен вестник“. Законът ще влезе в сила веднага и се разглежда като едно от условията за присъединяването на България към Шенген, както и за отпушване на финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост.

Президентът Румен Радев не е наложил вето въпреки всички критики към основни положения в закона, включително отправени и от неговия секретар по правни въпроси и бивш служебен правосъден министър Крум Зарков.

Законът беше приет на 21 септември. В него е записано, че влиза в сила веднага. Изключение прави параграфът, който променя Наказателно-процесуалния кодекс – той влиза в сила от 1 март догодина. Бързането се обяснява именно с надеждата на управляващите новият закон да е един от факторите, който ще отвори вратата на България за Шенген до края на годината, пише EURACTIV.

С новия закон освен НПК се променят около 70 други закона. Старият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество остава само Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Като производствата по конфискация остават в полето на досегашната антикорупционна комисия КПКОНПИ, която се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Служителите от КПКОНПИ, които са се занимавали с противодействие на корупцията, преминават към новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Останалите продължават да работят в комисията за конфискация. До 12 месеца от преназначаването обаче тези хора ще преминат проверка за почтеност. Ако се провалят, ще бъдат уволнени.

В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание трябва да избере тримата членовете на КПК, при това с мнозинство от 2/3 от всички депутати. Дотогава функциите им ще се изпълняват от заварените членове на КПКОНПИ, която е без председател след оставката на Сотир Цацаров миналия март. След избора, заварените ще продължат мандата си като членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това са Антон Славчев, заместник-председател, и членовете Антоанета Георгиева-Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева.

Законът регламентира, че за членове на КПК се избират български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност или висше икономическо образование, както и най-малко 7 години юридически стаж или 7 години стаж в службите за сигурност и обществен ред.

При всеки избор на членове на КПК се сформира нарочна номинационна комисия от пет души – по един, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинации за членове на КПК ще могат да правят както депутатите, така и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.

Мандатът на членовете на Комисията е 6 години. Председателят ѝ получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от това на шефа на Народното събрание, а членовете – 80% от заплатата на председателя. Комисията се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки един от членовете, като редът се определя чрез жребий при встъпването им в длъжност.

За директор на специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ обаче трябва висше юридическо образование и правоспособност, както и поне 10 години юридически стаж или 10 години стаж в службите за сигурност и обществен ред. Той ще има и двама заместници, които трябва да отговорят на същите изисквания. В тази дирекция ще има и разследващи инспектори и инспектори, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност.

Още промени

В Закона за СРС-тата на специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК се дава право да иска използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства.

Законът за ДАНС се променя така, че инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност и разследващите инспектори от КПК ще могат да преминават на работа в ДАНС без конкурс.

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс например се променя така, че председателят на КПК или оправомощени от него длъжностни лица, да могат да искат падане на данъчна тайна. Промени има и в Кодекса за застраховането, КТ, КСО, Закона за администрацията, в законите за БНБ и БТА, в този за военното разузнаване, в Закона за движение по пътищата и ред други закони, където КПКОНПИ се заменя с КПК.