Затова избира за свой опонент "провалените политици на прехода", казва социологът Боряна Димитрова, пише вестник СЕГА.

Премиерът Бойко Борисов констатира пред съпартийците си, че партията му се "износва", а в същото време обвини гражданите, че не оценявали успехите му. Това раздвоение ще се задълбочи ли предизборно? 

- Всъщност конструкцията на Борисов е малко по-сложна, макар и това да не се разбра от прекия цитат. Тезата му е, че гражданите не могат да видят успехите, защото партията се е отпуснала, потънала е в самодоволство и с изключение на „дежурните по медии“ не нарушава зоната си на комфорт, за да се защити, когато бива "хейтена" от опозицията. Борисов е опитен политик и знае, че всяка битка с гражданите е предварително обречена на неуспех. Затова той отрано позиционира предизборния дебат по оста "управляващи - опозиция", а не по оста "управление – оценка на управлението".

Разликата е малка, но съществена – така опонент стават не "недоволните граждани", а "провалените политици на прехода". Борисов ясно показа, че си е взел поука от грешката, която допусна тройната коалиция и която доведе ГЕРБ на власт през 2009 г. Оттук и логичният отговор на вашия въпрос – да, това противопоставяне ще се задълбочава предизборно. То обаче няма да е по линията "властта срещу народа“, а ГЕРБ срещу опозицията в лицето на БСП и донякъде – срещу извънпарламентарната дясна опозиция, доколкото тя беше донор на гласове за ГЕРБ на предишни избори и сега управляващите ще търсят начин да си върнат поне част от този вот.

Възможно ли е стягане на партийните редици в ГЕРБ и мобилизация до местните избори наесен?

- Партийните редици със сигурност ще бъдат стегнати. От една страна, Цветан Цветанов е доказал вече организационната си ефективност, а, от друга – ясно беше заявено на форума на ГЕРБ, че номинациите за същински важните за партийните членове избори – местните – ще са едва през юни, след детайлен "разбор" на европейския вот. От това по-ясно предупреждение едва ли може да се отправи.

Същинският въпрос според мен е друг. Достатъчна ли ще е партийната мобилизация, за да изведе до урните по-широката електорална периферия на ГЕРБ? Знае се, че неговите избиратели са твърде разнолики – сред тях има евроентусиасти, но и евроопортюнисти. И това съответства на разнобоя сред самите елити на ГЕРБ, където говорят и хора като евродепутата Андрей Ковачев, и "орбанисти" като Георги Марков.  

Кампания на два гласа е доста коварна и макар и да не е невъзможно да бъде проведена, рискът симпатизантите на един от лагерите да останат пасивни, е твърде голям. Същевременно за победа на национални избори не са достатъчни само усилията на апарата. Трябват въодушевление, хъс, усещане и желание за победа. Затова и Борисов се опитва отрано да създаде съспенс, да маркира териториите, на които ще се води предизборната битка. Дали ще има ресурси да продължи това наелектризиране до есента не знам, но е повече от видно, че през последните няколко дни партийните шпаги се изостриха както никога през последната година.

Преди две седмици оповестихте обобщаващо социологическо изследване, от което се видя, че разликата между двете основни политически сили – ГЕРБ и БСП, е около един процент, ако изборите за Европейски парламент са сега. Двете партии буквално си „дишат във врата“. Какво се случва?

- Проучването на Алфа Рисърч беше първото, което очерта една, макар и моментна, снимка четири месеца преди вота. Дотогава има още много вода да изтече, но поне три ключови  тенденции безкомпромисно се наслагват в общественото мнение и предизвикват това сближаване на резултата. Първо, налице е едно хладно дистанциране от властта, което засяга практически цялото общество и което води едновременно до ръст на политическото отчуждение и до произтичащия от него логичен спад в подкрепата за ГЕРБ.

Второ, поради немощта на опозицията и вътрешните проблеми в нея хладната дистанция от властта не прераства в гореща критика към нея, та да предизвика протестен вот и да увеличи подкрепата за БСП. В резултат спадът на ГЕРБ не води до ръст на БСП и е много вероятно до самите избори двете партии да се движат на една ръка разстояние. И трето, не само ГЕРБ, но и БСП имат своите проевропейски и антиевропейски крила, въплътени в зрелищни лични сблъсъци като този Станишев – Нинова, които ще нажежават страстите през цялата кампания.

Дългосрочният резултат от тези разделения е едно разколебано и объркано обществено мнение, което едновременно харесва и подозира Европа, което иска да е в ядрото й, но засилва периферната си идентичност, което не вижда алтернатива извън ЕС, но охотно споделя катастрофични визии за Съюза. Вън от партийните сметки, тези своего рода "ъндърграунд" течения ще определят по-дълбокия тътен на обществените нагласи, като съвсем не изключвам те да произведат и неочаквани резултати.

Ако тази тенденция се запази и през май, когато ще се проведе вотът за ЕП, какви са вашите очаквания? Дали няма да бъдем свидетели на предсрочни парламентарни избори още през лятото?

- Не ми се иска да спекулирам за резултата от изборите, има още много време до тях. Във всяка предизборна кампания има компонент "дух на времето", но и компонент "къща от карти", ако използвам името на популярния политически трилър за властовите игри в Белия дом. В цяла Европа "духът на времето" е срещу статуквото, но политическата игра също държи своите силни козове. Въпрос на интерес и интелект на избирателя е да се ориентира в този калейдоскоп и да отсее зърното от плявата. Що се отнася до политическия календар, евентуални предсрочни избори са технологично възможни едва през есента. Но тук има друга тънка игра – насрочването на точната дата, т.е. преди или след местните избори, е изцяло в ръцете на президента.

Ще бъде ли евровотът генерална репетиция за местните избори?

- Не. Местните избори са много различни от националните и още повече – от европейските. При тях действа съвсем друга логика. Много често не партийна, а чисто битова, икономическа, роднинска, общностна и пр. Тъкмо затова няма по-причудливи коалиции от тези на местните избори. Реалните "политикономически" съюзи са по места и когато от време на време пред тях се открехне завесата, става ясно защо толкова бутафорни изглеждат някои уж ожесточени парламентарни спектакли. Евроизборите, подобно на тези през 2014 г., ще са основно тест за това дали третият кабинет Борисов ще продължи своя мандат, или страната ще тръгне към предсрочни избори.

Според вас как ще се явят „Обединените патриоти“ на двата вида избори предвид противоречията в коалицията около реденето на листите, както и различията им по въпроси, свързани с управлението?   

- Честно казано, не виждам печеливш вариант за партиите от т.нар. "Обединени патриоти" след пораженията, които сами си нанесоха. Дори да се явят „обединени“, в общественото съзнание те са вече фатално разединени. Тръгнат ли поотделно, ще ги „обединява“ усещането за участници в провален проект. В политиката най-важно е доверието, а при тях патриотичната фасада рухна под тежестта на меркантилната конструкция. Не може да се изключи някакво „саниране“ в бъдеще, но не и в момента.

Някоя извънпарламентарна партия има ли шанс за кметски или общински мандат? Има ли място нов политически проект? Около кого може да бъде сформиран?

- Шанс винаги има – само мрачните манипулатори на прехода внушават обратното. Бавно и не особено зрелищно, но "Демократична България" започва да обединява разпокъсани десни и центристки гласове. Като правило тези избиратели са по-европейски настроени, знаят какво биха загубили от изтласкването на България в периферията и отслабването на европейските институции и са по-мотивирани да гласуват. В популистката ниша също може да се появи нов играч, който да обере гласовете, които националистите и социалистите не могат. Ако обаче някоя партия иска да се заяви като значима алтернатива, времето и мястото за това са Европейските избори. Местните, с безбройните локални коалиции, където всички са победители, не са подходящи за пробив. При тях символна промяна може да донесе само резултатът в големите градове, както загубата на Варна при управлението на ОДС,  спечелването на кметското място в столицата от Борисов през 2005-а и пр.

Одобрението на президента се срива под 50 процента. Защо?

- Във вътрешен план 2018 г. мина до голяма степен под знака на войната между ГЕРБ и президента. От което губещи се оказаха и двете страни, но ефектът върху Радев едва сега започва да се усеща. Като се прибавят и витаещите във въздуха съмнения за формиране на „президентска партия“, на която БСП ще се окаже  донор на гласове, става ясно, че държавният глава  започва да страда от това, от което са страдали мнозинството от последните български президенти - загуба на собствена електорална база, и респективно социална и политическа тежест.