За повечето партии народът има "право" само да се снима с лидерите им. За останалото предпочитат да не им се пречка

Знаете ли, че оригиналното значение на думата „демокрация“ в Древна Гърция не е управление на мнозинството и дори народовластие, а „овластени граждани“? Граждани, които чрез система от институции, само една от които са изборите, са се самоуправлявали.

Едва ли повечето българи днес биха казали, че могат да вземат нужните им решения на квартално, общинско, областно или национално ниво. Напротив, безброй проблеми стоят десетилетия, а властта е окупирана от хора, на които гражданите не могат да потърсят сметка, но които вземат решения вместо тях когато и както им скимне, пише Орлин Тодоров във вестник Сега.

Защо е така? Много просто – защото ни липсват институциите, чрез които да се самоуправляваме ефективно.

Липсват качествени закони

За да имаме такива закони обаче, ни трябват истински представители в парламента. Сегашната избирателна система с партийни листи не го позволява. Тя свежда личната политическа отговорност на депутатите пред гражданите и съответно качеството на законите почти до нулата. При нея дори нямаме право да изместим с преференция водача в листата, често парашутист. Тя дори не е пропорционална, както твърдят някои, защото по-големите партии, които влизат в парламента, получават с 20-25% повече депутати, отколкото е делът им от валидните бюлетини.

На тези избори за пръв път участва партия - „Има такъв народ“, която обещава кардинално и пълно решение на този проблем – въвеждане на мажоритарната система в два тура за парламентарните избори и системата „единичен прехвърляем вот“ (ЕПВ) за европейските и местните избори. Двете системи са сходни, като разликата е, че при ЕПВ избирателят подрежда предварително кандидатите по предпочитание (без да е ограничен от партийни листи), и няма нужда от повторно гласуване. Това прави ЕПВ приложима за многомандатни избирателни райони и приблизително пропорционална. Приоритет на ИТН е също така въвеждането на дистанционно електронно гласуване.

Странно е, че „Демократична България“ не предлага други промени в избирателната система, освен въвеждане на дистанционно гласуване, електронно и по пощата, както и на избирателен район „Чужбина”. А в средносрочен план – на професионална изборна администрация.

Като най-голямата политическа машина у нас - ГЕРБ, разбира се, не планира никакви промени в сегашната система, която идеално устройва партийния им бос. Тя на практика му позволява да си назначава депутатите, без да се налага да се съобразява особено с предпочитанията на електората по места.

БСП – въпреки вътрешните си реформи, с които нашумя напоследък – също не предвижда съществени промени в изборното законодателство. Това може би се разминава с желанията даже на собствените ѝ членове.

Кого представлява един депутат зависи не само от това кой и как го избира, но и кой го финансира и номинира

Сегашният модел на партийно финансиране – на 80-90% от държавни субсидии, а отскоро и от дарения от юридически лица, прави политиците още по-слабо зависими от гражданите.

Само една партия предлага реформа на политическото финансиране – отново „Има такъв народ“. Тя обещава намаляване на партийната субсидия на 1 лев на глас, въвеждане на изискване тя да не надвишава приходите от членски внос и дарения, и възстановяване на забраната за дарения от юридически лица.

По отношение на номинирането засега никой не предлага нищо. Няма партия или коалиция на тези избори, която да не е редила централизирано листите си. Дори водачите на листи често не са наясно как са определени за такива. А има какво да се направи по въпроса. В много държави повечето наши партии биха били незаконни заради недемократичните си устави.

Световната практика е установила, че представителните власти като парламент или общински съвети, дори да са най-легитимно избрани, невинаги реагират адекватно на нуждите на хората. Понякога зациклят или попадат в зависимост от тесни интереси. Ето защо е важно гражданите като суверен да могат да инициират и приемат закони пряко чрез референдум.

Тази възможност обаче е блокирана в Закона за пряко участие на гражданите по няколко начина, най-вече чрез изискването за кворум при гласуването. То дава възможност на противниците на всяко едно предложение, дори да са малцинство, да го отхвърлят, като просто не гласуват.

Две от водещите партии – „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – са обещали да премахнат ограниченията пред референдумите и да ги регулират по-добре. В програмата на ДБ обаче съществува известно противоречие, защото хем се казва, че ще се въведат препоръките на Венецианската комисия по отношение на референдумите, хем че кворумът само ще се намали, вместо да се премахне. 

Един немаловажен механизъм за овластяване на гражданите е и индивидуалната конституционна жалба. Тя осигурява пряка връзка между хората и Конституционния съд. За въвеждането ѝ явно се е оформил консенсус и то е заложено в програмите на повечето партии – ИТН, ГЕРБ, ДБ и даже ИМВ.

Разделението и балансът на властите е изключително важна гаранция за свободата на гражданите. Още Джеймс Мадисън е казал, че концентрацията на цялата власт в ръцете на един човек или на група хора по наследство или чрез избори е самата дефиниция на тирания.  За да са истински разделени властите, те трябва да черпят легитимността си по независими канали от народа. Назначаването или избирането на хора в една власт от друга, било то и на квотен принцип, е проблем. 

В тази сфера, особено по отношение на съдебната власт, „Демократична България“ традиционно има най-подробната програма от мерки. Предвиждат се реформи в организацията и дейността на Народното събрание с цел подобряване на законодателния процес, промени в структурата на Висшия съдебен съвет, закриване на специализираните съд и прокуратура, последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора и др.

Тук се наблюдава значително припокриване с програмите на „Има такъв народ“ и БСП. ИТН предлага допълнително пряк избор на главния прокурор и извеждане на прокуратурата от съдебната власт.

Овластяването на гражданите има не само политически, но и икономически аспекти. Към момента

България може би е страната с най-регресивно данъчно-осигурително облагане в целия свят. Държавата отнема близо половината от трудовото  възнаграждение на човек на минимална заплата чрез преки и косвени данъци, осигуровки и такси. Няма необлагаем минимум за данъка върху доходите на физически лица, а данъчното облекчение е символично (временно увеличено предизборно само за тази година). ДДС е с висока обща ставка. Тази прекалено голяма данъчно-осигурителна тежест ограничава участието на значителна част от населението в икономическия живот. Неслучайно допреди COVID-19 БВП расте с относително скромните темпове от около 3.5%, доста по-бавно от други източноевропейски страни. На глава от населението той вече е изостанал с 1/4 от съседна Румъния. По неравенство на разполагаемите доходи сме паднали до предпоследно място в Европа, като след нас е само Турция.

Предлагат ли нещо партиите относно този проблем?

ГЕРБ, както обикновено, предлага предимно пропаганда. Те продължават да наричат ДДФЛ плосък данък, въпреки че той няма нищо общо с оригиналния модел на плосък данък – който трябва да има необлагаем минимум и данъчно облекчение за дете например. Досегашната политика на ГЕРБ в икономическата и политическата сфера, и програмата ѝ могат да се обобщят с две думи – „оптимизиране на статуквото“. ГЕРБ, изглежда, предпочита да запази прекомерната данъчната тежест върху бедните и средната класа, но да има достатъчно средства за клиентелистки политики и неизбежната корупция.

БСП, ИТН, ДБ и „Изправи се“ обещават въвеждане на необлагаем минимум и/или данъчно облекчение за дете, с което се намалява облагаемият доход. 

„Има такъв народ“ обещава и двете в размер 25% от средната работна заплата, което ще спести на едно семейство с две деца 1800 лв. на година от данъци (при очаквана за тази година СРЗ от 1500 лв.), както и въвеждане на семейно подоходно облагане. ДБ предлага необлагаем минимум в размер на 500 лв. на месец, който ще спести на всеки работещ по 600 лв. на година. ДБ също предвижда данъчно облекчение за дете, но по-ограничено – за второ и трето дете, родени след 2021 г., до десетгодишната им възраст, спестяващо 240 лв. на година. БСП предлага месечно данъчно облекчение за дете (което нарича необлагаем минимум) в същия размер, което ще спести на едно семейство с две деца по 1200 лв. на година. Същевременно предвижда преобразуване на ДДФЛ в многостъпален прогресивен данък чрез добавяне на 20% ставка за доходи над 3600 лв., което удря и по средната класа, а след няколко години може да засегне и по-бедните.  

Струва си да се отбележи, че данъчните облекчения при ИТН са обвързани със средната заплата, т.е. ще се актуализират автоматично всяка година. За разлика от това, актуализирането на фиксираните суми, предлагани от останалите партии, ще е подвластно на волята на управляващите. 

На тези избори партиите предлагат рекорден брой конкретни мерки във всички сфери – здравеопазване, социална политика, местно самоуправление, спорт и т.н.  - от автоматично осигуряване на студентите за майчинство и потребителска помощ (ИТН), до поемане от НЗОК на всички репродуктивни процедури (ДБ) и еднократна помощ при раждане (БСП).

Накратко - програмата на ИТН е най-смела, на ДБ – най-подробна, на БСП – най-лява, а на ГЕРБ – най-консервативна.

Ако се чудите защо ДПС и ВМРО не са споменати, то е защото те не са публикували преизборни програми на сайтовете си. Явно разчитат на други средства за убеждаване на електората.