438 милиона лева сме дали на партиите за последните 16 години
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 1
Хубаво нещо е благотворителността, но защо политиците да си правят имидж с парите на държавата.
Има ли смисъл партиите да получават от държавата толкова огромна субсидия?
Този въпрос отново е на дневен ред, след като преди дни премиерът Бойко Борисов обеща на Слави Трифонов да намали размера ѝ.
438 444 059 лева са взели основните политически играчи у нас за последните 16 г. Това показа груба сметка, направена от “24 часа” въз основа на получените гласове от различните партии на всички избори от 2001 г. насам и размера на субсидията, който се е променял неведнъж през годините.
Сумата е плашещо голяма, особено като се отчете фактът, че основната част от нея са си я разпределили едни и същи 5-6 партии. (Виж инфографиката.)
Дори политиците не оспорват, че държавните пари за партиите са нереално високи, но за толкова години не намериха политическа воля да предложат по-разумен и приемлив за хората вариант.
За първи път субсидиране от държавата за партиите се въвежда от правителството на ОДС през 2001 г. То влиза в сила от следващата година и е в размер левче за глас. С приемането на закона за партиите през 2005 г. цифрата скача на 1% от минималната работна заплата (тогава 150 лв.) и расте заедно с нея. От 2007-а е увеличена на 2%, от 2009 г. - на 5% от МРЗ (вече 240 лв.).
През 2011 г. партиите си заковават твърдата сума в закона от 12 лв. През 2014-а правят “жест” към народа, като намаляват субсидията с левче и тя става 11 лв.
Оттогава насам в края на всяка година, когато наближи обсъждането на бюджета за следващата, дебатът за държавните субсидии се отваря с нова сила. И всеки път партиите “обещават” орязването им, но накрая тихомълком и по тъмни доби или ранни зори (когато обикновено се приемат последните текстове от бюджета) си гласуват все същите високи суми.
Същото се случи и сега. Само ден след обещанието на премиера нито един депутат от ГЕРБ не предложи намаляване на субсидията при обсъждането на второ четене на бюджета в ресорната комисия. Да видим дали ще го направят в сряда в пленарната зала, или отново ще се разсеят.
Държавна субсидия за партиите трябва да има, за да не попадат те в “обръчите от фирми”. Но дали не трябва да се помисли за намаляването на сумата? Нека не забравяме, че всяка година по-големите партии отчитат спестявания в банки - т.е. могат да оцеляват и без тях.
Важен момент е и за какво партиите харчат парите от субсидията си. От отчетите им пред Сметната палата става ясно, че освен за чисто партийна дейност (издръжка на централите, подпомагане на местни структури, организиране на обучения и семинари) и за предизборни кампании партиите даряват немалка част от парите.
302 хиляди лева от субсидията си е дала например за дарения през миналата година управляващата ГЕРБ. БСП пък е отчела 28 хиляди лева по това перо. Единствената извънпарламентарна сила след последните избори през 2017 г. - партия “Възраждане”, също е дарила половината от субсидията си за годината.
Благотворителността е хубаво нещо. Но не и когато с държавни пари се прави партиен имидж. Тогава става много резонен въпросът, а какъв е смисълът от тези високи държавни субсидии?
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...
Димитър Главчев: Не се притеснявам от хищници. Който го е...
Пенчо Милков е в българската делегация на бизнес форума в...
Цветлин Йовчев: Румъния направи добра услуга на България
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...