"На морето 17-годишният ми син е работел по 15-16 часа, с проститутки от Молдова за 510 лева заплата. И ми каза - никога повече няма да се върна там".

Това разказа бившият депутат от Патриотичния блок, бивш синдикалист и бивш преподавател в техникум, а днес телевизионен водещ Димитър Байрактаров, пише Клуб "Z".

Той участва в дискусия по време на представяне на проучването на фондация "Фридрих Еберт" и "Солидарна България": "Криза на кадрите: Дефицит на работна ръка или на достойно заплащане". Изследването се базира на срещи с работодатели от Пловдив, Казанлък и Варна.

Момчето работило на морето това лято и Байрактаров описа условията, при които е ставало това, които са на много ниско ниво.

Той обясни, че дъщеря му работи във Великобритания и няма сила, която да я върне в "този район". По думите на журналиста манипулативните внушения, че не достига работна ръка и изобщо няма кадри се правят от хора от КРИБ и АИКБ, които медиите редовно канят.

"Понеже ЕС е свободно движение на хора, стоки и услуги, не можем да говорим за недостиг и достиг, а за условията на труд, които се предлагат в България от работодателите... Слушам как редовно управляващите се хвалят колко добре усвояваме парите по европейските програми. След като има толкова сериозен недостиг на работна сила как, аджеба, ги усвояваме тези милиарди?!", запита Байрактаров.

В изказването си той посочи и липсата на синдикални структури в предприятията, тъй като това ставало под натиск от работодателите. "Я попитайте Валери Симеонов колко синдикални структури има във фирмите му? Аз ще ви кажа колко - нула. А в последните две години фирмите му са съкратили сто висококвалифицирани кадри", каза Байрактаров за бившия си съпартиец.

Бившият депутат припомни, че през 2009 г., когато е имало силен растеж, общ работник в строителството е получавал заплата между 1500 и 2000 лева, за да строят тези хотели, "които бетонираха Черноморието, и тези хора никъде не заминаваха тогава". Байрактаров посочи още, че свободните работни места в държавната администрация например не се обявяват в бюрата по труда, а в административния регистър на интегрираната информационна система на държавната администрация. Но има частни борси, където ги има, както и много други, добави той.

Проблем с липсата на работна ръка в България на практика няма, има проблем с условията на труд и достойното заплащане - това е основният извод на представеното съвместно проучване. Тезата на бизнеса, обобщена в изследването е, че няма квалифицирани хора, а на синдикатите - че нискоквалифицираните заминават за чужбина, където ги експлоатират.

Въпреки това, заради настояванията на работодателите, властта одобри мерки за привличане на 500 000 чужди работници, предимно от държави като Индия и Виетнам, където масово месечното заплащане не надвишава 200 български лева.

Разбиване на митовете

Наблюденията от последните 3 години сочат, че свободните работни места са 10- 20 пъти по-малко от регистрираните безработни, търсят се основно хора с ниска квалификация, заплати не се обявяват.

В началото на ноември 2018 г., когато е бил изготвен докладът, публикуваните обяви са 3198, с общо 13 298 свободни работни места. На първо място е община София-град, значително по-малко са вакантните места в Русе, но това е втората община по брой обявени свободни позиции. Следват Пловдив, Казанлък и Варна. Няма обявени свободни работни места в повече от половината български общини.

Общият брой на безработните към ноември е малко над 193 000 души - най-ниската безработица за периода от десетилетие. Но все още обявените свободни позиции са 15 пъти по-малко от броя на официално регистрираните лица без работа. Почти 90% от обявите в национален мащаб са за кандидати, които са с максимум завършен Х клас. Най-рядко търсени са висшистите.

От обявите в Агенциите по труда се търсят предимно куриери, чистачи, поддръжка на сгради, огняри, лични и социални асистенти, директор на бюро по труда. Най-търсените са срещу 510 лв. – минималното месечно заплащане за 2019 г., огромната част от тях на 8-часов работен ден.

Изводът на изследователите е, че ако глад за кадри има той не е за България, а за износ към Западна Европа.

Три български града и едно село

В нито един от трите града - Казанлък, Пловдив и Варна, и от проведените срещи с работодатели от "Белла България", "Арсенал" и "Агрополихим", става ясно, че няма трайно незаети работни места. Някъде това е благодарение на организираните от работодателя обучения, другаде е резултат основно от активната работа на Агенцията по заетостта.

Като по-скоро вредно за пазара на труда от бизнеса посочили "влиянието на езиковите и математическите гимназии" и настояли то да се ограничи, а да има целеви прием за професионално обучение и последваща работа при тях на завършващите. Но след запитване дали да готови да предложат и съответно заплащане срещу това, почти всички не са били съгласни. Според тях обаче вредността на езиковите гимназии се изразявала в това, че подготвяли "младите българи за емиграция".

Представителите на Българската стопанска камара и във Варна, и в Казанлък отбелязаха, че е редно да се помисли за ограничаването на приема в тях, ако не и за затварянето им. Липсата на професионално образование е основен проблем, според голямата част от присъстващите на работните срещи. Закриването на професионалните училища лишава икономиката от необходимите технически специалисти. Младите хора отказват да работят в заводи, тъй като е непрестижно.

Представители на работодателските организации настояват за пълното въвеждане на швейцарския модел, съгласно който се провежда селекция. 30% от децата продължават образованието си във висши учебни заведения, останалите работят в производството, но това не ги лишава от възможността да получават същите възнаграждения като висшистите.

А според представител на Агенцията по заетостта: „Бизнесът късно се усети да прави реклама какво може да постигне човек, работейки в едно предприятие.“

Изследването констатира, че е различна реториката по отношение на „младите“ и „младите цигани“. Първата група се представя като тази, която „иска да работи на бюро“. Учи нещо, което е ненужно. Има високи претенции за заплати. На напомнянето, че основно млади хора работят във веригите за бързо хранене, в които заплащането не е особено високо, присъстващите отговарят: „Е, да, има и такива.“ Представителят на „Белла“ също е срещал искания за нереално високи за начинаещ заплати, но го приема за нормално. Може би защото самият той е в младежка възраст. В групата „млади цигани“ работодателите виждат неоползотворена работна ръка за нискоквалифициран труд и съответно ниско заплащане.

Емиграцията

Представените две интервюта с млади българи, които работят в чужбина, показаха, че нито един от тях няма намерение да се върне в България - изтъкнаха като причина нивата на заплащане и условията на труд. Роси, магистър, живее и работи във Франция, посочи, че по закон във Франция имаш право на бонуси по Коледа, както и когато изтече срочният ти договор, получаваш допълнителна отпуска, ако работиш повече от 30 часа седмично и т.н.

Във Варна преобладава мнението, че изтичането на българските граждани в чужбина се дължи на факта, че „... живяхме затворени твърде дълго време, имаше изходни визи. Това е спонтанен отговор - искат да видят свят. Отиват, връщат се да си видят семейството“, констатира проучването.

Представителите на повечето работодателски организации са спокойни, защото смятат, че това е кодирано в бита на българина: „Населението на България традиционно е мигрирало през лятото - кой по строителство, кой гледа животни, и по Димитровден се връщат. Няма нищо опасно в това да има временна миграция.“ Беше подчертана и ролята на цялостната среда, която прогонва дори семейства в добро финансово положение. Представител на синдикатите в Казанлък, чието семейство живее и работи в Испания от дълги години: „Първоначално тръгват навън за по-добро заплащане, след това остават, защото там се живее спокойно. Не биха се върнали, по-скоро ще изтеглят и останалите си роднини в чужбина“.

Понякога се и връщат, както показвал опитът на "Арсенал"-Казанлък.

"Постоянно идват, но не са с подходяща квалификация. Връщат се шофьори, сервитьори, от строителството, домашни помощници. Много са малко стругари, фрезисти, оператори. Имаме и такива, защото като заплащане е същото. В Словения е взимал 700-800 евро, ние му даваме 1600-1700 лв. И вече е при семейството си."

Надквалификацията в производството за 2016 г. поставят България на осмо място в ЕС. Почти 32% от висшистите заемат длъжности, които не изискват толкова високо образование. Както е подчертано от Евростат, това може да означава, че има твърде много висшисти в страната или да има недостиг на свободни работни места. Но със сигурност не показва дефицит на кадри.