Президентът Радев сне доверието от правителството.

"Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта. Държавни органи си позволяват да сплашват несъгласните и протестиращите. Налице е организирано настъпление срещу гражданските свободи.Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация.На всичко това трябва да се сложи край.", заяви днес Румен Радев.

С риск, ако по дълбока случайност най-висшите хора в държавата имат време за подобни текстове, да подскажа за грешките им, все пак ще го направя, пише Райко Байчев в Actualno.

Атаката срещу Радев със СРС-та, за която по-късно главният прокурор каза, че не са СРС-та, беше безумна грешка. Вероятно планирането й е имало две цели - да увреди имиджа на Радев, придавайки му корупционен завой и да го сплаши, защото много взе да говори. А ето какъв е резултатът:

1) СРС-тата най-много да са заздравили някакви твърди ядра на неприязън към президента, които така или иначе са си твърди ядра и нямаше да се променят. Вместо това съвсем нормалната мнителност на всеки към подобни акции се активира - с толкова ослепително бели конци нямаше как да стане друго. Много е възможно рейтинът на президента да се вдигне тъкмо защото бе атакуван по толкова скалъпен начин.

2) Ролята на Радев е да концентрира в себе си големият наратив на разочарованието и да го изправя срещу големия наратив за успеха на Борисов. Все още първият е много по-мощен от втория. Самият Борисoв изглежда забрави, че тъкмо първият го възкачи на власт. Бе достатъчно просто да погледне малко статистика, да види разпределението на доходите, концентрацията им само в столицата, демографската картина, за да разбере, че ако се изправи срещу тези гласове на разочарованието, които пък се акумулират в Радев, ще заложи собственото си бъдеще на карта. И го заложи, на твърде рисков коефициент.

3) Колкото и абсурдно да изглежда, заради схизмите срещу всичко ляво и всичко руско в Демократична България, СРС-тата направиха невъзможното възможно: дори Радан Кънев, с леки уговорки, подкрепи президента и е много възможно скоро да видим дори немислимия на пръв поглед съюз и доверие между президента и десните.

4) Борисов с времето започна да цитира доказано неумел в реториката си човек - Цветанов, и да повтаря средно дебилния рефрен че "Президентът трябва да бъде обединител на нацията". Тоест, буквално да твърди, че всеки, който е срещу него, няма право на това и общо взето критиката не може да съществува, защото не се измерва по справедливост, а се измерва по това дали обединява или разединява. Подобна максима наистина може да хрумне само на Цветанов, но защо се лепна като коронавирус на Борисoв, никога няма да разбера. Е, сега се прецакаха здраво - Радев наистина има шанс да се превърне в обединител на нацията и той точно това прави - обединява я срещу ГЕРБ.Даже вече, мисля си, може спокойно така да парира всяка критика - да каже "ми аз си я обединявам нацията", точно по вашата максима действам.

5) Четирите стигат и връщане назад няма. Радев можеше да прекара мандата си с козметична роля, която да му не даде шансове за влизане във властта и преобръщането й. Вече ги има.