Омръзна ми да слушам по всички телевизии за великата реч на български език на някой си Туск.

Разбирам, че всички работят за хляба, но във всяко нещо си има граници и тези граници сме длъжни да спазваме всички. В противен случай, никога няма да изградим гражданско общество.

Да, Туск каза:“…Вие, които никога не сте губили във война бойно знаме.“ Не са много хората, които съзнават цената на подобно национално достижение. Времената са други и е трудно за осъзнаване. Това, обаче, е половината истина, защото другата половина Туск няма как да я знае, не е удобна за политиците ни, а за голяма част от журналистиката ни е огромно бяло петно в мозъка.

Другата истина изглежда така. Българската армия наистина не е губила бойни знамена, за разлика от всички останали армии, но това НЕ СЕ ДЪЛЖИ в нито един от случаите на политическо решение. Там където започва българската политика в почти цялата ни нова история има само срам, срам и срам.

Армията ни печели, политиците – губят и продават всяко национално достижение. Нещо повече, всички български генерали, офицери, а има случаи и с обикновени войници, станали символи на националното ни достойнство са потъвали в забрава и са в забрава до днес. Техните имена и съдби се помнят от една шепа хора и всички са завършили живота си с гавра над тях причинена ОТ ПОЛИТИЦИ.

Нямате представа какви сатрапи са били и продължават да бъдат българските политици спрямо истинските герои. Безскрупулни тихи убийци!

Именно затова моля всички от цялото си сърце: Докато не знаете цялата истина, не говейте пред полуистината. Тя е отрова за тялото и душата и ви убива. Не е далеч времето, когато България ще приключи падението, причинено от вероломни между нас. Истината няма да бъде химера и ще бъде трайно настанена в общуването ни. Дотогава се пазете от тускизма, юнкеризма, меркелизма, макронизма и прочее плътски мъдрувания. Те всички заедно и поотделно са захарен памук за наивници, който лукаво подменя истинските стойности на човешкото съществуване…

Николай Марков