Два дни преди балотажа Борисов аргументира оставката си с народната мисъл "И без петел ще съмне".

В логическата му конструкция има две грешки: първо, че той е петелът, и второ, че в България ще съмне без петел.

Резултатите от президентските избори посочиха, че обществото ни е тръгнало да се събужда. И търси петел, който да открои този факт.

Мат с генерал.

Резултатите от президентските избори ще вкарат БСП в учебниците по политология. Това е единствената партия от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), правоприемник на еквивалентните комунистически партии в пространството на СССР, която не само че още е на политическата сцена, но очевидно е достатъчно жизнена, за да може да печели избори.

Какво се случи на президентските избори?

Може би е прекалено да се говори, че изборите бяха революция. За Радев обаче са гласували и "умните и красивите", и "унижените и оскърбените". Масовостта и всеобхватният им профил показва, че в обществото ни съществува общ код, който се е задействал и персонифицирал в личността на новоизбрания президент. И това е несправедливостта.

И в двата си мандата Борисов мислеше, че може да раздава справедливост лично или чрез телефона си. Дали чрез разпореждане кой хеликоптер чий живот ще спаси, или пък ще прати есемес на председателя на Върховния касационен съд с информация какво е предложил и как са гласували във Висшия съдебен съвет.

Подобен микромениджмънт на властта е несъвместим с демокрацията.

Защото тя се основава на работещи институции по правила, които гарантират, че дори и телефонно обаждане от министър-председателя не би следвало да им влияе.

Защото справедливостта в обществото не следва да се раздава от един човек, а се генерира именно от институциите начело с тези на съдебната власт.

Електоралната вълна, която помете управляващата коалиция, следва световните процеси на преосмисляне на глобализацията – такава, каквато я познаваме, и оттам на политическото въобще.

Със сетивата си хората усещат, че механизмът на политическо представителство е счупен.

Че демократичната машина не работи в отговор на търсенето на публичния интерес.

Политическият истаблишмънт е разтресен, преосмисля се ляво и дясно, (анти)либерално и консервативно. Либералната демокрация е подложена на стрес тест. Най-близкият пример е в Австрия, където предстои втори опит за избор на президент на 3 декември.

На него отиват представители на крайната десница и на зелените. Установените леви и десни партии там бяха изхвърлени изцяло от избирателите и техните кандидати не стигнаха до втория тур.

У нас, БСП успя да напипа пулса на тази вълна с избора на кандидат за президент. А ГЕРБ предложи още от същото – концентриран образ на всички негативи на управленския си стил. Всяко общество търси собствен подход как да реши общия проблем.

Пътищата са различни и те се поставят в публичния дневен ред.

В момента в Европа главният политически мотив на реакцията срещу несправедливостта се пречупва през мигрантската криза, а политическият отговор е в национализма.

У нас обаче опитът на националистическите политически субекти да заиграят със страха от бежанците е несъстоятелен. Първо, защото той няма такава масовост като в Западна Европа, и второ, защото България е последната държава, която да е цел за икономическа миграция.

Къде тогава е генераторът на системното усещане за несправедливост?

Търси се петел.

България е в плен на олигархичен пасианс от по-малки и по-големи играчи, които уютно са се настанили във властите.

Корупцията се е превърнала в собствен етичен кодекс на това малцинство – тя изгражда система на зависимости, захранвана от обществени поръчки. На този фон президентът Плевнелиев заяви, че негова цел в края на мандата ще е да създаде ново правителство в рамките на сегашния парламент.

Борисов, попаднал в състояние на властова абстиненция, беше заявил, че ще подкрепи както Патриотичния фронт, така и Реформаторския блок при опит за създаване на правителство, ако мандатът бъде връчен на тях.

Борисов на практика иска трети мандат, но желанието му да кукурига през Каракачанов с националистическо правителство, което той потисна, щеше да се окаже политически Франкенщайн, в сравнение с който правителство на Орешарски би изглеждало направо нормално.

Очакванията на гражданите са за възвръщане на справедливостта, но нейната загуба не настъпи с появата на бежанците. Тя идва от случаи като грабежа КТБ, корупцията по високите етажи на властта, назначенията, които се базират на зависимости и се ползват като канал за трансформиране на властта в пари.

Съставът на това Народно събрание не притежава никакво обществено доверие, за да състави втори кабинет, и това го доказват резултатите от президентските избори.

Изпълнителната власт е тази, която оформя характера на публичните политики, а в платформите на партиите от Патриотичния фронт за парламентарните избори през 2014 г. не се съдържа абсолютно нищо, което да говори за осмисляне на необходимостта от съдебна реформа, прозрачност и публичност при работата на институциите, борба с корупцията.

Заиграването със страха на хората, героизирането на модела "Динко" са набързо скалъпени мотиви за искане на властта в името на властта.

Обществото даде ясен знак, че кокошарникът в Народното събрание трябва да се разтури. А дали ще се намери петел, който да посочи истинските проблеми и да предложи отговорите им, предстои да разберем.

Ако Румен Радев правилно е разчел знаците от вота на хората, следва моментално да обяви от коя страна на историята ще се нареди – на мнозинството, искащо работещи институции и справедливост, или на малцинството, подчинило държавата на собствения си интерес.

Автор: Теодор Славев, Български институт за правни инициативи (БИПИ)