В условията на кризата, породена от коронавируса, банките в България не престават да покачват таксите за услугите си

Буквално всеки месец от началото на годината се правят различни корекции в тарифите, като лека-полека се покачват цената не само на специфични операции, но и на масови услуги като разкриване и поддържане на сметки, преводи на пари и ползване на банкови карти, пише Сега.

Тенденцията към покачване на таксите стана особено отчетлива през последните две-три години и се обяснява с желанието да се компенсират намалелите приходи от ниските лихви по кредитите. По-сериозна вълна на вдигане на комисиони за преводи на суми в левове имаше през есента на миналата година - малко преди да влезе в сила еврорегламентът, който задължи нашите трезори да свалят цената на трансграничните преводи в евро. От 15 декември 2019 г. такава транзакция от и към България не трябва да е по-висока от цената на вътрешните преводи в левове. Това естествено доведе до поскъпване на левове преводи, което продължава да се случва в някои трезори и през тази година.

Вече почти всички банки начисляват по 4 лева за междубанков превод, нареден на гише, а в три от тях - Уникредит Булбанк, Пощенска и Инвестбанк, от няколко месеца тази такса е 5 лв., показва специализираният сайт "Писар". Банка ДСК предупреждава, че също ще увеличи тази такса на 5 лв. от началото на октомври. Само преди година средната такса за междубанкови преводи в левове бе на нива малко над 3 лв., а преди две години - под 2.50 лв. Някои трезори през тази година дори увеличиха таксите за вътрешни преводи по сметки на клиента.

Значително по-евтини са преводите, направени с онлайн банкиране - те варират от 0.80 лв. до 2 лв., като преобладаващата такса е 1 лев. За електронна транзакция на суми над 100 000 лв. таксата най-често е 12-13 лв. Именно това е политиката на банките през последните години - да стимулират ползването на електронно банкиране вместо посещението на банковите клонове. Това спестява сериозни разходи за работна ръка и наемане на офиси. Не случайно трезори масово закриват клонове в столицата и страната през последните години.

Бавно и полека се вдига и цената на откриване и обслужване на сметки, като това продължава да се случва и в момента. Само преди година средната цена на месечното обслужване на сметки бе 2.40 лв. по данни на БНБ. В момента най-скъпа тази услуга е в Прокредит банк и Инвестбанк - съответно 10 лв. и 4.50 лв. Уникредит, ДСК и Пощенска банка вече събират по 4 лв. месечно за обслужване на разплащателни сметки, Райфайзен и ЦКБ - по 3.50 лв., а ОББ - 3 лв. Останалите банки все още държат месечни такси под 3 лв. по разплащателни и спестовни сметки, показват справка в "Писар".

Повишават се и таксите за внасяне и теглене на пари на каса. Много банки доскоро изобщо не таксуваха внасянето на по-малки суми, но сега вече начисляват между 1 и 2 лв. - ОББ, ПИБ. От октомври и Банка ДСК въвежда такса 1 лев при внасяне на суми до 3000 лв. по разплащателни и безсрочни спестовни сметки. Уникредит направи това със срочните депозити през май. При внасяне на суми по-големи от 3000 лв. се начисляват и 0.2% за горницата, включително когато парите се внасят на падежа. Това се случва на фона на обявената по-рано през годината нулева лихва върху депозитите, независимо от тяхната срочност. Освен Уникредит, другата банка, която вече не начислява никаква лихва върху спестяванията на клиентите си, е Банка ДСК.

Минимум 4 лв. взимат вече почти всички банки при теглене на пари в брой от сметки. Ако изтеглената сума е по-голяма от 2000 лв. таксата скача - варира от 0.4% до 0.7% от теглената сума, като в повечето банки няма таван на тази такса.

Увеличават се и таксите при теглене на пари от банкомат. През последните месеци вече почти всички направиха таксата за теглене от собствен банкомат 0.30 лв., а от друга банка - 1.30 лв. Преди година тегленето на пари от АТМ на банката-издател на картата струваше средно 0.20 лв., а от банкомат на друга банка бе под 1 лев.

Повечето банки обаче предлагат пакети, в които всяка една от тези услуги е с по-ниска цена, спрямо тази, когато се ползват самостоятелно, дори някои услуги може да излязат безплатни. Затова съветите на финансовите експерти, особено към хората, на които често им се налага да правят различни плащания, е да потърсят най-подходящия за тях пакет. Тук неудобството е, че в пакета може да бъдат включени ненужни екстри, които да оскъпят общата цена.

Увеличение на различни банкови такси и на въвеждане на нови за услуги, които до момента са били безплатни ще продължи през следващите месеци, за което вече има уведомления от няколко банки. Това е очаквано не само заради продължаващите рекордно ниски нива на лихвите по кредитите и санкциите, които налага БНБ за свръхрезервите на банките. Заради коронавируса трезорите приеха да отсрочат с до 6 месеца изплащането на заеми от финансово засегнати граждани и фирми. До момента е одобрена кредитна ваканция за 9 млрд. лв., което е 10% от всички отпуснати от банките заеми. В рамките на 6 месеца от тези заеми няма да постъпват вноски и лихви, не се и събират такси за промяната на погасителните планове. Затова и банките търсят как компенсират липсата на тези постъпления.

Законът за платежните услуги задължава банките да обявят поне 2 месеца предварително всяка промяна в тарифите и общите условия. Целта е всеки, който не приема планираните промени, да има време да се откаже писмено от сключения договор преди да влязат в сила промените, без да дължи обезщетения или неустойка за това. Откриването на тези уведомления на интернет страниците на банките обаче е задача с повишена трудност. А често информацията се представя в такъв вид, че изобщо не става ясно къде точно е промяната в публикуваните огромни таблици.