Това, което се случва в момента в българския политически живот, е абсолютен водевил.

Не, не е водевил - това е някаква българска жалка нелепица. Всички знаят, че няма как да стане правителство, но всички, като някакви много лоши актьори, играят този жалък театър, че все едно правителството е само на една ръка разстояние.

Обвинения, обиди, обещания, лъжи, шарлатании и всякаква позьорщина, само и само да оставят впечатление, че вършат работа и отговорно и загрижено ще оправят нещата, кризите, и ще ръководят този изстрадал български народ.

И, разбира се, медиите зорко снимат целия този театър на абсурда, канят до болка познатите политически анализатори, те мъдро обясняват как стоят нещата и всичко е както трябва. Разбира се, важният въпрос е кой вярва на цялата тази история и на кого му пука. Естествено, ако аз бях в парламента, за всичко щях да съм виновен аз. Но не съм. Така че аз не съм важен. И за добро или за лошо съм просто зрител.

И като казах “зрител” се сетих, че може би това, което гледаме е някаква много скъпа, шумна и специална политическа новогодишна програма. Вежди Рашидов е Дядо Коледа, Десислава Атанасова - Снежанка, а Кирил Петков и Асен Василев, тези малки палави шарлатани, са седемте джуджета. И защо са само две? Е, как защо - защото немаме хора.

Само че това не е новогодишна програма, а обективната истина за българския политически живот. И все повече се убеждавам, че трябва да дойде горският и да сложи ред в гората, като направи референдум за свикване на Велико народно събрание, което да реши дали България да стане президентска република. И за да няма новогодишни измислици - като казвам “Горският”, имам предвид суверена, българина, българския народ или както там го нарича всеки един от нас.

Слави Трифонов