Васил Велев е изпълнителен директор на "Стара Планина Холд" АД и председател на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), в която членуват над 10 000 компании с над 500 000 души персонал.

Money.bg говори с него за потенциала на българската икономика и пречките пред постигането му.

Господин Велев, как оценявате развитието на българската икономика през тази година и какви са очакванията Ви за следващата?

Българската икономика се представя добре тази година, като има много външни причини затова. Ръстът на БВП е от порядъка на 4%, предвиждаме да се запази и следващата година. Според нас обаче има по-голям потенциал за развитие на икономиката. Това, което задържа този потенциал, е недостигът на човешки ресурси. Предприятията по места масово отказват поръчки поради причината, че няма кой да ги изпълни. Има оборудване, има технологии, има пазари, но няма хора. Тази причина не е от вчера, но става все по-остра. Наличният персонал е ограничен, но и полагането на извънреден труд е силно ограничено от законодателството.

Така като се изчерпа този лимит няма други фактори, които да помогнат освен вноса на човешки ресурси, който е изкуствено затруднен у нас. Има създадени редица ограничения, които европейското законодателство не ги предвижда, те са местно решение. Така например едно предприятие не може да има повече от 10% заети от трети страни. Синята карта важи само за ИТ сектора, сезонната заетост не важи за строителството и т.н. Има редица ограничения, които възпрепятстват вноса.

Ние имаме спогодби за износ на човешки ресурси с Швейцария, с Германия и други, но нямаме спогодби за внос. Ето защо България е на последно място в ЕС по заети граждани на трети страни в икономиката си. Това е факторът, който на първо, второ и трето място ограничава по-осезаемият ръст на българската икономика.

След него се нареждат други фактори като не доброто регулиране. В тази посока вече има предприети мерки, които вече дават резултат и е приоритет даже на правителството. Относно вноса на човешки ресурси има какво още да се желае. Ние следим процеса и предложихме да се подпишат спогодби със страни като Украйна и Молдова, където има българска диаспора, с Армения, с Виетнам, чиито граждани добре се интегрират в България и с които имаме опит от миналото.

Кои сектори се задъхват от липса на кадри?

Не можем да отделим конкретни сектори. Всички сектори имат недостиг на персонал и то с всякаква квалификация. Ние само в 6 сектора идентифицирахме недостиг в момента на 80 000 работници. Оценката е, че в средносрочен план на нас ще ни трябват в порядъка на 500 000 работници, които трябва да внесем. Образованието е важен фактор, но дори моментално да се извърши радикална реформа, това ще даде ефект на пазара на труда между 5 и 10 години, а нас ни трябват хора днес. Освен това от пазара на труда поради демографската картина и тенденции и поради миграцията излизат повече хора, отколкото влизат. Така че ние няма как да минем без внос на персонал. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-малко ще бъдат пропуснатите ползи.

В такъв случай при този недостиг на работна ръка ще продължат ли заплатите да растат или ще има забавяне?

Заплатите ще продължат да растат, защото ние имаме догонващо развитие, защото икономиката ще продължи да расте. Но заплати има и в бюджетната сфера. За да има по-високи заплати в бюджетната сфера, трябва да има и повече приходи в нея. За целта трябва да има повече добавена стойност, която трябва да има кой да я създаде. И когато няма хора се пропуска възможността да се създаде повече приход в бюджета.

А защо смятате, че повишаването на миналната работна заплата е вредно?

Повишаването на минималната работа по принцип не е вредно. И това е неправилно цитиране (б.р. "от медиите"). Ние казахме, че е вредно административното повишаване на минималните осигурителни доходи. Беше цитирано погрешно, очаквам да кажат утре, че изобщо е вредно да се плащат заплати. Такова нещо не сме казвали.

Минималната работна заплата трябва да съответства на обичайните съотношения към средната заплата. В ЕС съотношението минимална-средна е 43%, а у нас е над 50%. Това е ненормално, в Чехия например е 35%, в САЩ 30%, Индия и Китай - под 30%. Това до какви проблеми води? Води дотам, че нискоквалифицираните работници и служители все по-трудно си намират работа, защото те не могат да изработят изкуствено определената административно висока минимална работна заплата спрямо средната. Тя не е висока спрямо европейското равнище, но тя е висока спрямо БВП на глава от населението. Ако отнесем минималната работна заплата към БВП, произвеждан от 1 зает у нас, ние имаме четвъртата или петата най-висока минимална работна заплата в ЕС. Т.е. ние апелираме за изработване на прозрачен механизъм, който да позволява по един прозрачен начин договоряне на минималната работна заплата на база на икономическите дадености.

Разбрахме, че един от основните пречки пред развитието на икономиката е пазарът на труда. Има ли други мерки в други области, които могат да стимулират растежа?

Да, разбира се. Сигурността на собствеността, реформата в сектор сигурност, реформата в държавната администрация, електронизация на управлението. Изобщо целия набор от мерки, който бизнесът предлага за намаляване на административните тежести и по-добро регулиране. Всичко това би довело до една по-добра бизнес среда и до ръст на инвестициите. Знаете, последната година ние имаме отрицателен ръст на чуждите инвестиции в дялов капитал. Т.е. повече са напуснали страната, отколкото са влезли. Същото е и що се отнася за разходите за дълготрайни материални активи. Там имаме двуцифрен спад вече втора година, което никак не е добре. Очевидно колегите предпочитат и притиснати в нуждата да инвестират повече в човешки ресурси за сметка на инвестиции в материални активи и технологии. Оттук имаме и този ръст на средната работна заплата с 10%, а за последните десет години тя е нарастнала над 3 пъти.