За година населението на България е намаляло с 0.7% или 51 925 души, колкото е, например, населението във Враца.

Към 31 декември 2016 г. в страната живеят е 7 101 859 души, съобщи днес Националният статистически институт.

Жителите на столицата София са 1.236 млн. души, а заедно с предградията Банкя, Бухово и нови Искър - 1.264 млн. души. Общо една трета от българите живеят в шест града – освен в София в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора. В същото време има 157 населени места – предимно в Габровско, Великотърновско и Кърджалийско без население.

Статистиците отчитат три положителни и четири отрицателни тенденции. От една страна намалява общата смъртност и детската смъртност, а средната продължителност на живота расте. Едновременно с това населението продължава да намалява и застарява, задълбочава се дисбалансът в териториалното му разпределение, раждат се по-малко деца. Сключените бракове намаляват, а разводите се увеличават.

Населението продължава да застарява

България е сред шестте страни в ЕС с дял на възрастното население над 20 на сто. Всеки пети жител на страната е на възраст над 65 г., сочат статистическите данни. Спрямо 2001 г. увеличението е с 3.8% до 20.7% докато средният за Евросъюза процент е 19.2%.

Застаряването в България е по-силно изразено при жените, които живеят по-дълго, а смъртността сред тях е по-ниска.

Областите, в които делът на възрастните хора е най-голям са Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, и Варна - 18.3%.За сравнение – общо в Европейския съюз делът на хората на възраст над 65 г. е 19.2%. Най-висок е този дял в Италия (22.0%), следвана от Гърция (21.3%) и Германия (21.1%).

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.2%, и Бургас - 15.4%. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово - 11.4%, и Смолян – 11.5%. Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2016 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.2%) и Италия (13.7%), а най-висок е в Ирландия (21.9%) и Франция (18.5%).

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.5 години в края на 2016 г.

Трудоспособните намаляват въпреки по-строгите правила за пенсиониране

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 4.304 млн. души или 60.6%. От статистическите данни се вижда, че трудоспособното население намалява за година с 45 хил. души или 1 процент въпреки увеличаването на възрастта за пенсиониране през годината.

Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1.735 млн.. души, или 24.4%, а под трудоспособна възраст - 1.063 млн. души, или 15.0%.

Само една област - София (столица), увеличава населението си през миналата година, макар и с минималните0.3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - 2.6%, и Кюстендил – 2.0%.

Бебетата са с 1000 по-малко

През 2016 г. са родени 64 984 живи деца, с близо 1000 или 1.5% по-малко, отколкото през предишната година. На 1 000 родени момчета се падат 947 момичета.

През годината се увеличава както броят на бебетата, родени от непълнолетни марки, така и от над 40-годишни.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3249, със 168 повече от 2015 г. Децата, родени от жени

на възраст 40 и повече години се увеличават от 1705 през 2015 г. на 1947 .

От 1991 г. статистиците проследяват трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания - от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 г. През миналата делът им е 58.7%. Тъй като в три четвърти от случаите бащата е известен, заключението е, че децата най-вероятно се отглеждат в семейна среда.

Най-висок е делът на извънбрачните раждания в областите Видин (75.5%) и Враца (75.0%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.1%), Благоевград (43.9%) и Кърджали (38.4%)

Малко над 30 хил. души са заминали за чужбина

През 2016 г. над 96 хил. души са се преселили в рамките на страната, промяна на българския си адрес с такъв в чужбина са заявили 30 хил. души, а в обратна посока - 20 хил.

В рамките на страната най-голяма мобилност проявяват хората между 20 и 39 години (35.6%), следвани от под 20-годишните - 26.7%. Най-големият поток е по направлението град - град (44.4%) и село - град (24.7%). Едновременно с това всеки пети вътрешен мигрант се е преместил от град в село.

Най-много преселвания има към София - над 18 хил. души, следвана от Благоевград и Пловдив.

Над половината от преселилите се в чужбина са на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.3%, а тези на 60 и повече навършени години - 8.7%. Най-предпочитани дестинации са Германия (21.7%), Великобритания (15.5%) и Испания (12.1%).

През годината в България са се заселили 21241 граждани. Бройката включва български граждани, върнали се от чужбина и чужденци, на които е дадено разрешение за пребиваване. Сред дошлите да живеят в страната 33.8% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 30.5% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.7%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 18.9%. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22.5%), Руската федерация (15.3%) и Украйна (7.4%).