През последните дни германският канцлер Ангела Меркел понесе доста от източните си съседи. Критиката към Берлин е груба, но за съжаление основателна.

В разговорите с правителствата на държавите от Източна и Централна Европа лидерът на кабинета в Берлин имаше достатъчно възможности да забележи колко трудно е една страна да има водеща роля в Европа, без при това да бъде съсипано крехкото равенство в Общността на фона на шокиращия ”развод” между Брюксел и Лондон, пише германският Die Welt, цитиран от ”Фокус”.

Старите демони имат плитки гробове 

Но старите демони имат плитки гробове и не е трудно позабравеното негодувание срещу Германия отново да се възроди. Критиката към Берлин, която все още циркулира шепнешком и при закрити врати, може да има сериозни последици, ако солидарността между "потиснатите" съседи продължава да укрепва. 

А взривоопасните искри са много: от Брекзита и необходимостта от спешни вътрешни реформи на Европейския съюз, до напълно отворените въпроси на вътрешната и външната сигурност. И не на последно място, разбира се, са стратегическите предизвикателства като например изборите за президент в САЩ, и последиците, до които неизменно ще доведат след себе си. 

Но критиката за европейската кауза не се проявява никъде толкова осезаемо, колкото при въпроса за бежанската криза. А тя не е дреболия, особено за страните от Централна и Източна Европа, които се радват на скъпоценния изцяло възстановен държавен суверенитет едва от 25 г. насам. Едно е сигурно: те няма да се оставят сляпо в ръцете на Брюксел, а още по-малко в тези на Берлин и произтичащия от него германски диктат. 

Вечната германска дилема 

Благодарение на споразумението между ЕС и Турция кризата с бежанците поне отстрани изглежда ограничена - или поне временно, докато човек не се замисли за мигрантите от юг и изток на Средиземно море, които чакат своя час. Състоянието на стабилно равновесие обаче е различно от понятието за тактическа формула на компромис, свързана при това със зависимостта от един лидер като Реджеп Тайип Ердоган, който - що се отнася до дългосрочното сътрудничество - придоби заслужена репутация на непредсказуема персона. 

Различните интереси, качества и поведенчески модели на отделните държави в блока може да разкъсат ЕС. Не всички оценяват и се учат от Берлин, и не всички са съгласни, че хегемонията му трябва да продължи. 

Ако германското правителство се откаже от водещата си роля в ЕС, ще бъде трудно; но ако я запази, ще бъде дори още по-трудно. Това е вечната германска дилема, с която Берлин трябва да се справя. 

Проблемът е, че Брекзитът може да се окаже заразен: национализъм, отбранителна идентичност и гняв може да изригнат от вътрешността на обществата, ако бежанската криза - управлявана или не - нагнетява все повече и повече точката на пречупване на търпението, докато от Берлин продължава да звучи енигматичното "Можем да го направим". 

Лидерите на страните от източната част от картата на Европа продължават да слушат за германската култура на посрещане (Wilkommenskultur) и очакват най-лошото. Човек може само да се надява, че съветниците на канцлера Меркел са разбрали посланието им и няма да дръзнат да украсят тяхната драма, за да запазят съществуващата добра атмосфера. 

Българите спасяват шенгенските държави 

Министър-председателят на България Бойко Борисов не спести похвалите и възхищението си от германския канцлер, но също така се оказа и практичен човек, готов за сериозно обсъждане. Българите пазят Европа със стена и по този начин спасяват държавите от Шенген. Но те не искат да бъдат изоставяни. Критиката към Берлин е груба, но оправдана. 

Държавите-членки на ЕС трябва и са в състояние да действат по-бързо. "Ние всички имаме разузнавателни служби и те ни предупредиха за това, което идва към нас, точно както сега ни предупреждават за онова, което се случва в Северна Африка например", се чу от София. Проблемът с бежанците има и вътрешни измерения, които отразяват лидерската криза между правителствата в ЕС.

Германският въпрос отново беше поставен на сцената - неочаквано и през страничната врата. Но той е там. И всеки канцлер на ФРГ трябва да може успешно да намира баланс между равенството и лидерството в Европа. Този проблем го е имало в миналото, има го и сега, и трябва да бъде решен. В противен случай ще се окаже, че най-добрите времена са зад, а не пред нас.