България е колоритна страна със собствени традиции и особен начин на живот. И ако традициите се възприемат като даденост, то стилът на живот на българите е много по-различен и необичаен. Разбира се, те не ходят на главите си, но въпреки това продължават да ме удивляват, пише в блога си Ирина Макеева.

Всичко започна още на летището, когато при първото ми пристигане във Варна, при вземането на багажа, изключиха електрозахранването за последните няколко куфара. И моят багаж, заедно с всички останали куфари, остана блокиран в самото начало на механизма. Заедно със спътниците ми учудено се огледахме в търсене на помощ, но наоколо нямаше нито един служител на летището.

Спаси ни природното остроумие и ловкостта на един мъж, който като не дочака багажа си, скочи на изключената лента и сам предаде багажите.

Тогава не се замислих особено над въпроса „къде са всички“, макар че сега ми се струва, че в този момент те просто бяха излезли да пият кафе и да изпушат по цигара. Пият кафе и пушат ако не всички, то болшинството от хората в България. При това без значение от пола, възрастта, сезона или деня от седмицата. Работен ден? Няма страшно – българинът ще се разположи на внимателно изнесеното на улицата столче, ще си вземе кафе от близкия автомат и ще запали цигара, удобно разположен на слънчице.

Вечерно време или почивен ден? Прекрасно – кафенетата и пейките в парка също ще бъдат окупирани от любителите на кафето и цигарения дим. Разбира се, в Русия също пушат и пият кафе, но повярвайте ми, не в такива количества. Руснаците със своята никотинова зависимост дори не са близо. Няма да говоря за това, че докато в Русия първенството сред безалкохолните напитки кафето си дели с чая, докато в България чай е прието да се пие само по време на болест.

Бирата и виното също се явяват много употребявани напитки в тази балканска страна. И това не е учудващо. Учудваща е по-скоро културата на пиене. За цялото време, в което живея в България, само веднъж съм виждала пияна компания, седяща в храстите. Българите, ходещи пияни по улиците, също са рядкост.

Най-вероятно за това помагат безбройните евтини кафета и ресторанти, разположени из целия град, както и ниската цена на алкохола като цяло. Когато няма голяма разлика между цените на алкохола в магазина и в ресторанта, естествено, човек ще избере второто.

Сред почитателите на алкохолните напитки не трябва да се отделя само една възрастова група или по-точно може, но тя ще е в диапазона от 16 до 90 и повече години. В Русия не могат да се видят две баби, които ще седнат в ресторант, ще си поръчат бира и ще се разприказват, пушейки. Или да се събере компания на над 65-70 години, която да седне в заведения, само за да пие вино.

В България това е повсеместно разпространено и което е необичайно, хората нямат предразсъдъци, чувстват се по-свободни и разкрепостени. Сезонът може да повлияе на избора на напитката – през лятото например студена бира, през зимата – греяно вино, но това не влияе над любовта на българите към начина да си прекарват времето.

Може би затова, или пък защото по рождение са добри и отзивчиви, българите са усмихнати и приветливи. И това дори не трябва да се търси дълго – всеки минувач ще те поздрави, ще ти пожелае приятен ден, в магазина ще те попитат как си и ще започнат дружеска беседа, без да се притесняват, че не знаеш добре български.

Спомням си, че точно като пристигнахме във Варна с мъжа ми трябваше да отидем някъде и се качихме на автобус. Като чуха, че питаме кондуктора нещо на руски, към нас се приближи възрастна българка и на лош руски ни поздрави с добре дошли и ни предупреди да се пазим от циганите-джебчии. И това ни се случи неведнъж – хора, които не искат нищо от теб, просто идват да си говорят. Това не може да не те зарадва. Както се казва, добрата дума и на котката е приятна, а с усмивка, двойно.

Що се отнася до ромите – сред всички хора има както добри, така и лоши. Ромите не са изключение. Заработват си парите, както могат (сред тях има и работливи, но сега не е въпросът за тях) – с кражби, наркотици, проституция. С кражбите, слава богу, не успяхме да се сблъскаме, но пък трева и момичета ни предлагаха неведнъж. И то на такива места, на които изобщо не очакваш.

За първи път се сблъскахме с това в самия център на Варна. Към нас се приближи добре облечен мъж и започна да ни предлага да си купим марихуана, като го направи съвсем открито и без да се страхува от нищо. Предложение за второто получихме на излизане от катедралата. „Красиви момичета“ – с такъв вик към нас дотича невисок на ръст ром. Когато му отговорихме, че това не ни интересува, ни предложи себе си. Учудването ни беше толкова силно, а ромът предлагаше услугите си толкова весело и дяволито, че не ни остана никакъв друг изход, освен да се разсмеем.

И още. Почти във всеки български град има ромски квартал, където цари нищета и мръсотия. Видях няколко такива квартала и навсякъде е картината е една и съща. Недостроени сгради, смесени с нелегално построени жилища. Къщите са една върху друга, тясно е. Не знам с какво се отопляват, но миризмата е страшна – нещо като горяща гума, смесено с тор. Освен това навсякъде е разхвърлян боклук – стари матраци, дрехи, пакети, бутилки, какво ли не. И всичко това има свойството да излъчва неприятна миризма. А те си живеят. Значи всички това ги устройва. И тях, и правителството, което оставя всичко както си е.

Независимо от гореописания фактор, българите са доста простодушни. И потвърждение на това е безкрайното количество магазини с изнесени на улицата щандове. В Русия също има такива, но там продуктите лежат пред зоркия поглед на продавача. В България всичко се държи на доверието, трябва да си вземеш това, което ти трябва, и да влезеш вътре, за да се претегли и да се заплати. Никой не те поглежда. Най-вероятно това е заради достъпността на продуктите. Защо да крадеш, като можеш да си купиш? Или в желанието да си облекчат работата.

По въпроса за улесняване на живота и минимизиране на излишни движения на тялото, българите доста са успели. Това има връзка не само с храненето (навсякъде се продават бързи закуски и готова храна), но и на устройството на живота като цяло – в голямата достъпност на магазините, аптеките и пералните.

Благодарение на този начин на живот на местните им остава много време за себе си и те не знаят с какво да го запълнят. Задължителни тук се явяват маникюра/педикюра и епилацията, отново без значение от пола и възрастта. Повече българи имат татуировки и пиърсинг. Недоброто качество се компенсира с размах и колорит. Такава буйност на цветовете е характерна и за женския грим.

Като цяло жителите на България обичат всичко ярко и цветно, най-добре да е и с камъни. И няма значение дали става въпрос за калъф за телефон, обувки, спортен екип или облекло за излизане.

Просто те са такива хора. Хора – празник.

Ярки, понякога шумни, почти никога не бързат, понякога са мързеливи, често приветливи и гостоприемни. Именно благодарение на жителите, съчетаващи в себе си тези качества, България се явява така приятна страна не само за почивка, но и за живеене.