За около две седмици ми се случиха няколко улични русофилщини. Някои от тях нямаше да сметна за насочени конкретно срещу личността ми, ако останалите случки не подкрепяха общата тенденция

Мерцедес с боядисано по цялата дължина на двете врати руско знаме отказа да спре на пешеходна пътека на “канала” преди бул. “Драган Цанков”. Бях направил вече няколко крачки. Всички останали коли на три лентовия булевард спряха, но не и този предизвикателно декориран в прослава на Русия автомобил. 

Параноя от моя страна? Не знам, не знам…Наложи ми се да удрям пешеходните си спирачки, за да не бъда прегазен. 

Ако горният случай е спорен от гледна точка на персонализацията и умисъла (защото има и други потенциални убийци зад волана на автомобили без русофилски обозначения), то другите сценки през този кратък период си бяха пряка агресия срещу моята разпозната личност.

Някакъв тъп тип с голяма брада и плешива ( или бръсната) глава, едър екземпляр, скрит страхливо в неговата четириколесна крепост, на два пъти ме засича в района, в който живея в София. Намалява и започва да крещи обиди по мой адрес през отворения прозорец. 

При втория случай ( проследяване?), когато се движех пеша на отсрещния тротоар на “Свети Наум”, ми привлече вниманието с крясъци през отворения прозорец, за да се обърна и да забележа средния му пръст, придружен с подвиквания ( нещо от рода на “руснаците ще те оправят” – на което си помислих, че те себе си не могат да оправят, какво остава за мен, но нямаше как да му го кажа).

Тъкмо се чудех от кои нашенци е поредният желаещ да ме малтретира на улицата – дали е от червените, кафявите, патриотарите или гербаджиите и той ме улесни. От русофилстващите е, както сам се обозначи. Те водят личната ми класацията в това отношение от години насам. Ако има следващ път, обещавам да го снимам, както правя винаги в подобни случаи на улична агресия, стига да мога да реагирам достатачно бързо.

И още.

Мастит пешеходен русофил ми прегради пътя на улицата, носеща името на българомразеца “Игнатиев”. Зададе ми въпрос, чрез който се опитваше да ме уязви чрез натрапен спор по “безспорна” ( за него ) тема.

“Господин Инджев, ще се превърне ли течната дружба във ваксиниране със “Спутник”, пожела да остроумничи моят неканен уличен опонент. Искаше да се съглася с него, че тази ваксина ни е нужна, за да оцелеем в пандемията и че трябва да призная първенството на Русия в откривателството на ваксината срещу нея. 

От една страна си помислих, че е рядкост русофил да е начетен – т.е.  ако не е чел, то поне знае за трилогията ми “Течна дружба”. Но както обикновено, войнственият русофил прояви невежеството, характерно за масата русофили. Зяпна и млъкна от учудване, когато му казах, че Словакия току-що е обявила с огромно възмущение, че руската ваксина, внесена в страната, се е оказала фалшификат. 

Набързо му съобщих точно кои държави в света, предимно в Африка, Латинска Америка и Азия ( от рода на диктатурите във Виетнам и Мианма) са се доверили на Москва за нейния “пръв по време” продукт. 

Отговорът ми ще да е бил достатъчно ефективен щом наеженият русофил побърза да смени темата с подканване  да честитя Световния ден на космонавтиката. Беше 12 април и току-що бях публикувал тук съмненията за съветската фалшификация с “полета” на Гагарин в Космоса, за който няма нито едно безспорно доказателство. Информацията за него се базира единствено на официалните съветски твърдения и косвените опорни точки, позоваващи се на западното признание, легитимиращо съветската версия от онова време ( но поставена под въпрос от очевидното американско съмнение на ниво Държавен департамент, изразявано вече  втора поредна година).  

Какво искам да кажа? Нищо особено. Далеч съм от мисълта да перифразирам съветския гражданин Георги Димитров, но колелото на истерията наистина се върти. И да, русофилщината навсякъде е дива и варварска, но най-вече е невежа. Нищо чудно и в тази класация да сме номер едно.

Не знам дали е по темата, но за “баланс” ( ха, да не се окажа заразен от “балансьора” Методиевич!), да спомена още нещо с идеята, че не е само от лично значение.

Само дни след като Методиевич изпадна от властта, в обяснителен режим от болницата, от сградата на Министерския съвет и от джипката, моята дребна скромност се оказа забелязана медийно доста на едро. 

Получих поздравление за рождения си ден от … директора на БНТ Емил Кощлуков. Писмено, с личен подпис. Още малко и Бойко Василев ще се сети, че съществувам и че седи на стола в студиото на “Панорама”, който аз отказах, за да се настани той в него от удобно по-удобно ( за кого ли не) вече 20 години.

За моята маргинализирана от години незначителност  се сетиха по едно и също време двете водещи по гледаемост телевизии, изпреварени от “Евроком”, която направи прощъпулник в този смисъл с мен чрез интервю на запис. 

Бях интервюиран и от сайта Факти.бг, който явно се следи като вражески от “когото трябва”, за да бъде междувременно цитиран в руска виртуална медия заради троловете в коментарната му част, изразяващи солидарност с кремълските опорни точки. Сигурен съм, че под интервюто са се изходили цял самосвал проруски извержения ( в които не съм ровил).

За финал- нещо, което правя за пръв път. Никога не обявявам предварително телевизионни участия. По редица причини. Ще направя изключение заради промяната в обстановката и вероятността случващото се по мой адрес да не е само лично събитие, а е някаква илюстрация на промяната.

Предстои другата седмица да се появя цели 4 дни подред в предаването на Нова телевизия “Пресечни точки”. Форматът на предаването е такъв – трима коментатори участват по различни теми четири поредни дни. Поканен съм за един от коментаторите. Начало на следобедния публицистичен сериал – понеделник, 26 април.

Не знам дали с този крайно необичаен за моите принципи анонс няма да навредя ( на себе си или на домакините на предаването). Но ако нещо се обърка, не е защото съм старичок. Важното е причината да не е новичок.

Иво Инджев, личен блог