Никой по света не ме пита колко съм богат, освен в България, странно е и, че ме карат да плащам данъци кеш, казва бизнесменът Антон Стефов

Покрай войната в Украйна военните ни заводи днес се радват на поръчки, макар и да не сме изнесли и един патрон (по думите на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова), а обявите за набиране на работници се множат.

На този фон Антон Стефов обяви намерението си да строи завод за бронирани автомобили в Бургас и вече има подписан предварителен договор за покупката на 150 дка в индустриалната зона на града. Първоначалната инвестиция се очаква да излезе около 20 млн. лв.

Бъдещото предприятие е поводът Mediapool да поиска интервю с бизнесмена, а той бърза да обясни, че войната в Украйна няма нищо общо с инвестицията му в България. Интервюто се провежда в София, в офиса му недалеч от паметника на Васил Левски.

Антон Стефов е роден в Благоевград, но последните 30 години живее зад океана и е канадски гражданин. У нас не е познат на широката публика, но е наложено име в една тясна пазарна ниша - бронираните автомобили. Бизнесът му в Америка се разраства след удара по кулите близнаци в Ню Йорк през септември 2001 г.

Пътят до Канада

"От малък исках да живея на Запад. Родителите ми бяха лекари, а получаваха по-малко от един работник", обясни Стефов защо веднага след промените през 1989 г. хваща първите полети за Куба с междинно кацане на канадското летище в Гандер. Именно на него стотици българи слизат в първите месеци на демократичните промени у нас и повече не се връщат.

Стефов заминава за Канада със солидно образование и няма намерение да мие чинии и да разнася пици по домовете. Завършил е математическата гимназия в Благоевград и тогавашния ВМЕИ "Ленин" със специалност "Машинно инженерство". После работи като научен сътрудник в Централния машиностроителен институт, където прави и аспирантура. До 1988 г. има регистрирани и внедрени четири патента в производството.

"Тогава имаше една организация, за която работехме. В нея можеше да конструираш машините, но нямаше право да ги произвеждаш. После трябваше да търсим предприятие, което да ги произведе", разказва Стефов. По думите му най-успешната му рационализация по това време са машините за алкохол и пакетиране на спиртни напитки.

Макар и да има самочувствието на отличен машинен инженер, това, което му пречи да започне работа веднага по специалността си в Канада, е, че не може да каже и една дума на английски език. Така в началото му се налага да мине през всякаква обща работа и ученето на езика.

През 1991 г. един поляк го наема като машинен инженер във фирмата си, която е специализирана в минното дело. По специално се занимават с почистването на газ гризу от галериите, така че да се осигури безопасна работа на миньорите. Стефов казва, че първият месец работил без пари. Във фирмата са предимно работници от Източна Европа, става приятел с тях и така през руския език проговаря английски. Твърди, че полякът го наел на работа, защото знаел, че ще работи два пъти повече от местните, за да се докаже, че е добър и да може да доведе и семейството си след време.

Обратно до България и завръщане в Торонто

"През 1992 г. се върнах обратно в България. Дойдох с надеждата, че ситуацията се е променила", разказва Стефов.

По това време на власт е първото правителство на СДС на Филип Димитров. В края на годината обаче то пада от власт и идва кабинетът на Любен Беров, подкрепян от ДПС и БСП. Започва наливането на основите на борческите групировки. Започват и първите престрелки.

На тази забележка Стефов бърза да уточни, че никога не се е занимавал с политика, не е бил член на никоя партия нито преди 1989 г., нито след промените. И добавя:

"Върнах се, за да си взема семейството и така през 1994 г. всички пристигнахме в Торонто. Аз не съм политически емигрант, както мнозина българи по това време се изкарваха, но лесно ги хващаха в лъжа... Аз се установих като бизнес емигрант в Канада. Първите години беше много трудно. Първата си фирма я направих 1995 - 1996 г. с друг емигрант от Източна Европа, но после пътищата ни се разделиха", казва Стефов.

Самостоятелно регистрира компанията си "International Armored Group" (IAG), която е специлизирана в изработването на бронирани автомобили. Първите поръчки идват от финансовия сектор. Банките предоставят автомобил, а фирмата на Стефов го бронира, така че да издържи на обстрелване с автомат и дори на бомбени атентати.

"За около година и половина станахме номер 1 в Канада, но това ми струваше много усилия. Работех по 14 часа, че дори и 18 часа дневно. Понякога спях в офиса. Условията, на които си подложен са много тежки, по тежки от тези в България, но като видят, че ставаш, получаваш развитие, в противен случай оставаш да миеш чинии", казва Стефов.

Обяснява, че два пъти е бил на ръба на фалита. "Учих се как да губя. Всяко нещо си има цена... Първо човек трябва да си повярва и после, ако е професионалист, няма проблем", добавя той.

Заводи на три континента

Бизнесът му тръгва нагоре след атентатите в САЩ през 2001 г. "Тогава в Америка осъзнаха, че сигурността им е слабото място", казва Стефов.

Отваря завод в САЩ, а после и в Обединените арабски емирства. Има предприятие и в Турция, както и филиали в България, Великобритания, Ирак, Пакистан и Южна Африка.

IAG осигурява бронирани превозни средства за организации на държавно ниво, включително ООН, НАТО, германските въоръжени сили. Бронирани коли и линейки от IAG се ползват от гранична полиция за умиротворителни мисии, за персонална защита, в банковата сфера и нефтената индустрия в различни точки на света.

Днес Стефов осигурява прехраната на 1000 души и кръстосва континентите. В зависимост от поръчктите произвежда по 250 - 300 бронирани машини годишно. За обороти и печалба обаче не иска да говори. Дава пример, че най-новата му разработка - бронираната машина RILA 8х8 може да струва 5 млн. евро, но може да достигне и 10 млн. евро в зависимост от спецификациите.

"Едно от най-странните неща, които са ме питали в България, е колко са ти личните пари. Никой не ме е питал по света за това досега", казва Стефов.

Бронирани машини за сухопътните ни войски

Преди шест години той основава филиал на компанията си и в България за бронирани автомобили за банковата сфера, но търсене няма и днес нейната дейност е замразена.

На едно изложение за военна техника Антон Стефов се запознава със собственика на самоковската фирма "Самел 90". В края на 2020 г. в последните дни на мандата на ГЕРБ и "Обединени патриоти" без конкурс "Самел 90" подписва договор за доставката на 98 бронирани машини за Специалните сили с тогавашния военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Цената на сделката е 50 млн. лв.

"Създадохме "Самарм" заедно със "Самел-90" с намерение да произвеждаме български бронирани автомобили в Самоков. Идеята беше да обединим ресурсите - тяхната производствена база и нашата експертиза и опит. Когато през 2020 г. Министерството на отбраната реши да поръча български бойни машини за силите за специални операции, то сключи договор не със "Самарм", а само със "Самел-90", разказва Антон Стефов.

"Самарм" се явява подизпълнител на "Самел-90" за доставката на машините. Стефов обяснява, че бронираните машини реално се изработват от IAG, а в завода в Самоков се извършват само довършителните дейности.

Стефов каза, че се е съгласил IAG да стане доставчик на "Самел-90", тъй като машините са нужни на Българската армия, а по думите му той е патриот.

"Първите около 45 машини вече са доставени. Останалата част от поръчката също е напълно завършена от страна на IAG, много преди крайния срок", каза Стефов. Показва снимки с готовата продукция, която стои в завода му край Дубай в очакване да бъде натоварена за България.

Антон Стефов пред произведените бронирани машини за Специалните ни части

Ще има ли честни държавни поръчки?

Бизнесменът не крие, че вижда порочни практики в държавните поръчки. Въпреки това вярва, че може да се стигне до промяна и е готов да участва, но без посредници.

За това, ако Министерството на отбраната обяви отново поръчката за покупка на бронирани машини, този път смята да участва директно с компанията си "International Armored Group" (IAG). Негласната заявка на военните е поръчката да достигне 1.5 млрд. лева.

"Готов съм да участвам, но зависи дали ще има конкурс", казва Антон Стефов.

Към момента бъдещето на проекта е на трупчета в Министерството на отбраната. Бившият военен министър Красимир Каракачанов прекрати процедурата за избор на бронирани машини, след като очаквано се разбра, че и двете подадени оферти надвишават определения ценови таван от около 1.5 млрд. лв.

Сега се обсъжда как да бъде продължен. Не се изключва възможността и той да бъде решен по модела "government to government", при който се стига до междудържавно споразумение. Така бе подписан проектът за покупката на американските изтребители F-16.

Антон Стефов не е привърженик на този модел, защото според него той не е в интерес на българските данъкоплатци.

"Обслужването на машините излиза много по-скъпо, отколкото цената им за придобиването. Тези машини ще трябва да се обслужват в следващите 20 години. Средствата, които трябва да се вложат в резервни части и поддръжка са около 15 пъти повече от първоначалната цена, на която са закупени машините. За да намалим това огромно капиталовложение за резервни части, трябва да започнем да ги произвеждаме тук в България", каза Стефов.

Според него най-доброто решение е България да обяви открита процедура и фирмите да се конкурират. Дава и цветисто сравнение, защо откритите търгове са за предпочитане - "това е все едно да мислим дали да направим колелото квадратно".

Бронираната машина RILA 8x8

Дори да не спечели тази поръчка Антон Стефов твърди, че ще реализира амбициозния си проект в Бургас за производство на бронирани машини. Причината е, че мечтата му е да остави обучени кадри, на които да предаде ноу-хауто за тях. За това планира инвестицията в Бургас да бъде съпроводена с образователни програми в учебни заведения в района. След това те ще работят за поддържането на машините, които ще бъдат произведени. Освен това според него тази продукция е с голям експортен потенциал, който ще расте.

"Ако има производство, може да се реагира много бързо при необходимост от някаква резервна част. До известна степен нашата инвестиция е свързана с тази поръчка, но тя ще е от полза за много български фирми, които ще се включат в производството на част от оборудването по машините. Ще има възможност в завода да се произвеждат широк кръг модели", каза Стефов.

По думите му до година и половина заводът би трябвало да започне работа, а дали това ще се случи предстои да видим.