Не всички длъжници ще могат да се ползват от възможностите на производството по несъстоятелност, отбеляза Пейо Майорски

С одобрения от Министерски съвет вариант на проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, по-известен като закон за личния фалит, ще продължи тормозът от фирмите за събиране на вземания върху длъжниците, т. нар. колекторски компании. Това е становището на Асоциацията за защита на потребителите, разпространено до медиите.

„Не всички длъжници ще могат да се ползват от възможностите на производството по несъстоятелност“, заяви Пейо Майорски, председател на АЗП.

Изключени са лицата, които са предприемачи или еднолични търговци, но пък залагат личното си имущество пред банки и кредитори. Те не бива да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради този факт. Те заслужават същите възможности за защита и производство по несъстоятелност, което да приключи с възможност за освобождаване от задължения, коментира Майорски.

Много от българските граждани все още не умеят да отстояват правата си и да избягват неравноправните клаузи в потребителските договори, най-вече с мобилните оператори, търговски вериги и фирмите за бързи кредити. Влезлият в сила преди повече от 10 години Закон за потребителския кредит дава определени привилегии на потребителите, които умело биват заобикаляни от кредиторите, например чрез предоставяне на фирмени кредити на физически лица като еднолични търговци, обезпечени с тяхното лично имущество. Финансовите институции, които предлагат бързи кредити, извършват дейност след регистрация, която не е банкова и поради това Българската народна банка не осъществява контрол върху начисляваните от тях лихви, такси и други разходи върху предоставените средства. От друга страна все още няма правна регулация на дейността на дружествата, събиращи вземания, за което настояваме от години, каза Пейо Майорски.

В такава среда на свободно договаряне потребителите са изправени пред много неизвестности, без да имат необходимата правна и финансова култура да преговарят или да се защитават при накърняване на техните права. Огромната част от гражданите, които трудно се справят с ежедневните разходи и сметките, разчитат на регулярни доходи. Ако останат без очакваните средства, тяхната платежоспособност намалява, а при неочаквано настъпване на неблагоприятно събитие, което да ги остави без работа или им стовари допълнителни разходи, рискът от трайна неплатежоспособност е още по-голям. Следват покани за плащане на просрочени сметки, искови молби и дори директно запори по сметките и започнало изпълнение.

В повечето съвременни законодателства присъства личният фалит, но в България жилищният фонд на населението е над 90% за разлика от останалите страни в ЕС. При новия закон за несъстоятелност на физическите лица у нас ще се обособи "имотна мафия", в която ще се съсредоточат имуществата на длъжниците. В тази връзка е нелогично и безсмислено да се изчаква допълнителен петгодишен срок за добросъвестен длъжник, за да се освободи от дълговете си. В чл. 101 от проекта е записано, че „Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, посочени в приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност списък на кредиторите, се погасяват с изтичане на 5-годишен срок от влизането в сила на решението на съда по чл. 38, ал. 4, при условие, че:

1. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2;

2. цялото негово секвестируемо имущество след влизане в сила на решението на съда по чл. 38, ал. 1, е послужило за удовлетворяване на кредиторите му.

При условие, че добросъвестен длъжник обяви несъстоятелност и все още е в България, взето му е всичкото имущество и вещи, живее под наем и всичките му сметки са под запор, той ще продължава да бъде тормозен от фирмите за събиране на вземания. Не е логично банките и кредиторите му да чакат още пет години ако той реши да им плаща нещо и чак тогава ще бъде свободен, обясни Пейо Майорски. Съществува голяма маса от българи , които са в такава ситуация от 10 и дори 20 години. Те отдавна са в сивия сектор, а държавата губи от това, че не им дава нов шанс да реализират потенциала си. Значителна част от тях са достатъчно добри професионалисти, поради което и не са напуснали държавата. От живота на старите вечни длъжници, едни 10-20 години са загубени, а новият закон им дава още 5 години безсмислено изчакване. Голяма част тези хора са загубили имуществото си в бизнес, където са били принудени от банките да заложат цялото си имущество, за да реализират идеите си.

АЗП винаги е подкрепяла създаването на Закон за несъстоятелност на физическите лица, по-известен като закон за личния фалит. Той ще запълни празнотата в националното законодателство и ще уреди производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с обществените очаквания, изискванията на Европейския съюз и особеностите на националната правна система. Законопроектът е и в изпълнение на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Сега действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност.