Това е коментар за тъмната гора, в която всеки може да попадне.

Зловеща история за престъпления, рехави наказания и много мъка. В тази тъмна гора се скитат много лоши хора, с болни мозъци и свирепи намерения, които при нормални обстоятелства не би трябвало да са сред нас, пише БТВ.

Като Горския човек. През 1984 г. влиза в затвора за грабежи, през 1997 г. – за изнасилване, освободен е предсрочно и изнасилва още веднъж през 2005 г., блудства с 11-годишно дете през 2007 г. Осъден, но не и намерен, за да си изтърпи наказанието през 2009 г.

Колко познато... ненамерен... Ако институциите работеха нормално, Горския човек трябваше да излежава присъдата си в затвора, а не да се скита по градове и села, за да убива. Но гората е тъмна, като в мъгла.

Има нещо много сбъркано, което позволява на рецидивисти да се разхождат сред нас и това не е новина за никого. От гората изскочи Илиян Здравков, който през 2015 г. ограби и уби студентката Вероника. Извършил първото си убийство едва на 17, рецидивистът Илиян я набелязал случайно, докато чака влака. Убил я с брадва, с удари в главата. Изрод с шест присъди, който по време на убийството трябваше да е в затвора. Но не бил открит и затова все още се разхождал на свобода. Поредният.

Типично за гората - рецидивисти карат таксита, сключват договори с мобилни оператори, но ги съдят в тяхно отсъствие.

В края на този коментар, искам да споделя едно опасение. Без да съм параноик, смятам, че в българският Наказателен кодекс зее огромна врата обратно към гората дори и за заловените рецидивисти. Тя се нарича „признаване на вина и съкратена процедура”, която е най-бързият начин за избягване на доживотния затвор.

Убиецът на Вероника призна вината си и автоматично получи 30 години. Въпреки предишните си убийства и въпреки бруталността си. Ако беше заловен жив Росен Ангелов вероятно щеше направи същото. И колкото да сме потресени в момента, надали щяхме чуем "Доживотен затвор без право на замяна" в съдебната зала – най-малкото, което "Горските хора" заслужават.

Защото такъв е законът – рецидивистите не влизат в затвора, когато рецидивират, а, когато влязат, излизат предсрочно и продължават да ни завличат в гората. Ако убият е достатъчно да признаят и да поискат съкратена процедура. Тогава не получават доживотни присъди.

Помислете върху това, дами и господа, законотворци. Колко такива като Росен се разхождат сред нас? Колко горски демони могат спокойно да развихрят болното си въображение върху обществото? Бъдете по-хуманни, бъдете по-човечни. Но не към рецидивистите, а към всички бъдещи потенциални жертви. Защото всички ние сме герои в тази страшна приказка.