Почти всеки трети българин (29%) с настоящ адрес в България лично е работил в друга страна от ЕС или има роднини, които работят или са работили там през последните 5 години.

Това сочат данните от национално проучване на „Афис“, проведено в периода 22-26 март 2019 г. сред 1010 души.

18,9% от анкетираните отговарят, че те или друг член от домакинството им е работил през последните 5 години в страни от Европейския съюз. 67,6% не са напускали с цел работа родината си за същия период.

Сумарно близо една трета от пълнолетното население временно или за постоянно са се пласирали на широкия европейски трудов пазар.

Споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотиви, посочват от „Афис“.

При хората в трудоспособна възраст картината е следната: сред тези, които имат един член на семейството, който е работил в ЕС, 53% възнамеряват да емигрират към ЕС за постоянно (27%) или временно (26%), а 12% се колебаят; при онези с двама или повече такива членове на домакинството, намерението да последват примера им се срещат още по-често и в по-категорична форма – общо 61% възнамеряват да емигрират, от които 35% за постоянно.

Сред споменатите 29% „европейски българи“, над 28.7% (т.е. 9% от всички пълнолетни граждани) лично са работили в Европа, но в момента се намират у нас. Това значи, че по-малък брой се връщат, отколкото мигрират периодично.

Ако хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците).

Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците.

Данните от изследването показват, че членове на българските домакинства, които работят в други страни на ЕС са: 28,9%  българи, 59,5%  българи-мюсюлмани (помаци), 50,9% роми, 45,9% турци.

Образователната характеристика, очертана от Евростат, показва, че България се отличава от останалите източноевропейски страни с тенденция за нарастване именно на ниско квалифицираната емиграция към други страни-членки. 33% спрямо 6 милиона пълнолетно население, т.е. 2 милиона, живеят в ЕС.

Данните на Евростат, които сумират национални статистики за пребиваващите граждани на едни страни-членки в други, сочат, че българите в ЕС са около 900 хиляди; други данни от експертен тип  (оценки на нашите посолства в ЕС) вдигат това число над два пъти – до 2.1 милиона.

34,1% от „европеизираните българи“ смятат, че поне 1500 лева трябва да заработва месечно българският емигрант в Европа у нас, за да се върне за постоянно в България.

28,6% са на мнение, че тази сума трябва да възлиза на 2000 лева, а 16,5% я изчисляват на поне 1000 лева. 3,3% отговарят, че не биха се върнали у нас само заради по-високи доходи.

Запитани „Какво Ви показва вашият опит и този на вашите роднини: Нашият гражданин получава ли за еднакъв труд еднакво заплащане с това на европейските гражданин?“, 81% отговарят, „по-често получават по-малко“. 14% отговарят, че „най-често няма разлика“, а само 2% – че „по-често получават повече“.

Запитани, „Работата, която върши там (Вашият роднина), съответства ли на неговото образователно ниво?“,  59% отговарят, че тя изисква по-малко образование, 34% – че съответства на неговото образование и само 4% – че надхвърля неговото образователно ниво.