Обединението на свободните адвокати изпрати писмо до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в което изказват притеснението си от наложилата се практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори.

"При съществуваща законова забрана за това, доказателствата, събирани от прокуратурата, стават публични още в хода на производството, следствената тайна бива разкривана", посочват юристите в писмото си до ВСС, публикувано от lex.bg.

Те напомнят, че в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство се казва следното: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“.

"В наказателното производство, провеждано по реда на НПК, презумпцията за невиновност следва да се разпростира и върху лицата, задържани за 24 часа със заповед за арест по реда на ЗМВР или такива, имащи качеството на „свидетел“, когато от обстоятелствата по делото може да се съди, че са главни заподозрени“, изтъкват още от ОСА.

Те уточняват, че въпросната европейска директива е трябвало да бъде транспонирана в българското законодателство най-късно до 1 април 2018 г., но това все още не е сторено. Адвокатите казват, че нито една законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК, обаче не може да бъде отнесена към директивата, транспонираща частично или изцяло описаните аспекти на презумпцията за невиновност. По думите им разпоредбите на директивата имат директен ефект.

„През последните месеци станахме свидетели на все по-налагаща се практика на Прокуратурата на Република България да „огласява“ факти, доказателства, обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства и по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога – само на „заподозрени“ по смисъла на Директивата. Основанията за тези т.нар. „огласявания“ от страна на прокуратурата бяха различни и посочвани като „предвид обществения интерес“, „в отговор на изказвания на обвиняеми и техни адвокати“, а дори и „с оглед подготвяно обжалване на съдебно определение, с което се отказва налагането на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняем“, припомнят адвокатите от ОСА.

Откакто Иван Гешев оглави прокуратурата, държавното обвинение периодично разпространява доказателства по различни досъдебни производства. В противоречие на всякакви принципи на правото, от прокуратурата разпространиха и телефонни разговори на президента Румен Радев с командира на военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. Това се случи, въпреки че законът забранява на наблюдаващия прокурор да разгласява веществени доказателства, събрани със специални разузнавателни средства, в хода на досъдебната фаза.

От няколко седмици пък прокуратурата публикува почти ежедневно смс-и на бизнесмена Пламен Бобоков, обвиняем по дело за нерегламентирано депониране на боклук, изпращани на секретарят на президента Пламен Узунов, както и на други лица, сред които прокурори и бивш съветник на външния министър Екатерина Захариева. Протоколи от разпити на свидетели пък бяха публикувани протоколи от разпити по делото срещу бившия екоминистър Нено Димов, както и по това срещу Лиляна Деянова, по-известна като певицата Лилана.

Поради това от Обединението на свободните адвокати искат Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност.