За пореден път българинът гласува за нов месия и получи такъв, но облечен в стари дрехи.

Така е, когато се гласува емоционално, а не рационално. Когато се подписва "празен политически чек". Стана тя каквато стана! Защо все търсим новото, все търсим спасителя и пак пием по една студена вода? Ами ще пием, защото не сме пораснали още. Липсва ни коалиционна политическа култура. Демокрацията е култура на диалога. Открит диалог пред обществото. Вместо това наблюдаваме 30 години задкулисни договорки или диктат на партии, подкрепени от задкулисни олигарси, пише Камелия Базова във вестник Дума.

Ниската избирателна активност на тези избори се дължи на много причини - на страха от машините, ваканционния период, умората у избирателя, борбата срещу купения вот, поради която, за съжаление, мнозина не гласуват, понеже не им е платено. Причината е най-вече в разочарованието на гражданите от партиите. Формулата "избори до дупка", "докато не получим 120 депутати" (ИТН) не работи. Не може политиците да очакват избирателите да им решат проблемите, обратното е - проблемите на избирателите трябва да бъдат решавани от политиците. Те затова са пратени в парламента - да служат на интересите на гражданите, които са гласували за тях.

Формулата "не преговаряме с никого", "сами сме, други няма" също не работи. Нужен е консенсус около приоритети. Приоритетите на българските граждани са ясни - доходи, здравеопазване, образование, пенсии, догонване на другите европейски държави, правова държава, борба срещу корупцията. Само БСП е принципна и подава ръка на другите формации, които обаче високомерно я отхвърлят с аргумента, че тя била "част от статуквото". Това го повтарят лидери на партии, които наистина са били част от статуквото през годините. БСП беше истинската опозиция на ГЕРБ, а сега я отхвърлят като "статукво" - ерго, отхвърля се борбата срещу корупцията!

Въпреки позитивната кампания, въпреки широкото ляво обединение, левицата получи по-ниски резултати от април. Защо? Може би, защото през 30-те години преход БСП невинаги се е държала като партия на обикновените хора. За краткото време, в което управляваше, не успя да реализира социален модел на прехода. Това го признава самата БСП на конгреса си през 2016 г. Пък и не даде отпор на активното сатанизиране, което ѝ спретна десницата в тези три десетилетия. За съжаление, в последните години се разрази буря от вътрешнопартийни конфликти, обществото видя в тях само отцепвания, а не опит за изчистване на БСП от задкулисието.

Така се получава парадоксът в най-бедната държава в Европа, с най-бедното население, с най-голямата социална диференциация една лява партия да не бъде припозната като изход, макар голяма част от населението да е с леви убеждения. Изходът за левицата е един - дълбок обективен анализ на позитивната и негативна роля на БСП през тези 30 години преход. БСП да признае, че е допускала и грешки, че е правила десни завои, че има отговорност за порочния преход към демокрация. И много по-активно да покаже, че единствена има програма в интерес на хората, на България и на българския народ. Нейната 130-годишна история е предимство, а не порок, както се опитват да внушат десните. Нахвърляните от Слави Трифонов "приорИТети", както и ясният ултрадесен уклон на спряганите за нов премиер лица, показват каква политика ще налагат в парламента "победителите". Естествено, тя не може да бъде одобрена от БСП. Въпреки третата си позиция, левицата се оказва незаобиколим фактор в парламента, с който т.нар. протестни партии не може да не се съобразяват.

Какво се получава на практика - игнорирахме лявата алтернатива и решихме да гласуваме за нов месия в стари дрехи, а накрая ще пием по една студена вода и ще броим за пореден път колко нива има дъното. Докога? Дотогава, докато не разберем, че трябва да изградим консолидирана демокрация, а не само демокрация на хартия. Докато не узреем и не пораснем всички - и като политическа класа, и като общество, защото още сме в детската градина на демокрацията. А свободата и демокрацията трябва да се замесват всеки ден, да се градят всеки ден в нашите собствени действия или бездействия. Защото иначе просто линеят...