Един учител всяка сутрин препуска из пловдивските улици с колело. Граби с пълни шепи от това, което му предлага всеки нов ден. Ховсеп Мариносян е на 95г., но сърцето му е по-младо. Според учениците му преди 50 години той не просто предавал знания по математика, но и подготвял младите за това как да посрещнат живота.

„Математика си обичах още в училище. Можех да стана морски офицер, в нашия випуск търсеха такива, някои от моите колеги отидоха там. Работата ми даде повече, отколкото аз дадох на работата и съм доволен от това, което тя ми даде”, разказва Мариносян пред камерата на bTV.

През 1978г. желанието му да се чувства истински свободен го кара да напусне България. Успява да замине с цялото си семейство за Мароко, където също е преподавател. Там изпитва силна болка от разликата по онова време в образователната система на двете страни: „Огромна разлика. Тук директорите изискват да се пишат по-малко слаби бележки на учениците, а там питат защо не сте писали слаба бележка на ученика. Правете си извода какви ученици излизат от средното училище там и тук. Те работят там по френската система, а учителят значи много за тях. Те даже му викат професор на учителя. Аз не познавах в рамките на 5 години нито един родител на ученик, на когото съм преподавал. Там родителска среща няма и родителите в училище не са желани”. Желанието за добро образование го кара да изпрати децата си в Канада. По-късно и той заживява при тях. Там започва да кара колело – по 50 км на ден. Учениците му не са учудени, че на 95г. Ховсеп е на колело, защото като млад учител, той бил изявен любител на движението сред природата. Често катерел планински върхове с класовете си. Най-много такива истории той има с учениците от първата математическа паралелка в България, на която той е класен ръководител. И до днес това е любимият му клас.

Станислав Станчев също е от този клас. Гордее се, че България има и такива учители: „Ние никога не сме искали да го казваме, но искахме той да чувства и се надяваме, че показваме, че си го обичаме. Думите отлитат, чувствата остават и те ще бъдат винаги в нас. Слава Богу и недай си Боже всички ученици да имат такива учители. Защото това не е учител за конкретния предмет, това е учител за живота”. 50 години по-късно златният випуск на г-н Манаросян се събира отново, за да си припомни хубавите моменти заедно. Може би точно любовта, който Ховсеп раздава и получава през целия си живот му е донесла дълголетието: „Не бих казал, че е дълголетие, бих пожелал на хората да бъдат малко повече от мен. Животът е движение, затова аз се старая да се движа с колелото”.