На учителя - с любов!

Българското общество се сеща за учителите само два пъти в годината – веднъж около 24-ти май, когато в социалните мрежи всички възторжено се юрват да вървят с народа възродени, макар че не знаят кой е написал този свещен химн и защо, аджеба науката е слънце; и втори път – в деня на будителите, когато пускат снимки на възрожденци без изобщо да знаят кои са – просто някакви мустакати хора, които са живели някога си и са направили нещо си там…

Но за образованието трябва да се говори всеки ден, защото мащабите на неграмотността вече са катастрофални. Вижте само как пишат хора, които са завършили училище, а някои дори и университет – вече се смята за обичайно да пишат “сигорно”, “копувам”, “незнам”, “медий”, “емоций” и т.н. И дори не се срамуват от неграмотността си, отбелязва Иво Сиромахов.

Първосигналните граждани, които реагират емоционално и не обичат да разсъждават, са свикнали да хвърлят цялата вина върху учителите. Дали обаче те са виновни?

Всъщност учителската професия е най-унизената в обществото – българските учители са хора, които едва оцеляват с мизерни заплати, а държавата им казва – вие сте ненужни, вашият труд струва стотинки и няма никаква полза от вас. Разбираемо е властта да разсъждава по този начин, все пак в парламента няма образовани хора.

Най-голяма вина обаче носят родителите. Преобладаващата част от тях са пълни тъпаци и пращат децата си на училище, не за да се учат, а за да им се махнат от главата и да не им се пречкат вкъщи. Те смятат, че учителите са им длъжни. Че трябва не само да образоват, но и да възпитават децата им. А, ако – недай Боже! – посмеят да им пишат двойка, родителите-тъпаци отиват в училище и търсят саморазправа.

Как да работят учителите, когато авторитетът им ежедневно се оспорва от някакви нискочели примати? Как да очакват полагащото им се уважение от учениците, когато те идват в училище със самочувствието на превъзхождаща класа, и се държат агресивно и нагло?

Как очаквате децата ви да станат грамотни и образовани, при положение, че вкъщи пълните главите им само с малоумия – говорите им за зодии, за предсказанията на леля Ванга и кака Данга, за вредата от ваксините, за ползата от казармата и за задължителната омраза към съседите?

Потресаващо е да чуеш от ученик изречението “ма за кво да го уча тва, ве, то няма да ми трябва в живота”. Ми да бе, пич, то нищо няма да ти трябва. Нито таблицата за умножение ще ти трябва, нито азбуката ще ти трябва. Я виж майка ти и баща ти колко добре си живеят, без да ги знаят тия неща. Що ти трябва да се затормозяваш…

Такова поколение отглеждате.

В кварталното училище отсреща е записан син на митничар. Всеки ден го докарват две коли с охрана. От какво го пази малоумният му баща? И как ще го опази с тия две коли мутри? Какъв е смисълът от тая демонстрация?

Съгласен съм, че учебниците са много зле написани, програмата е остаряла и отблъскваща. Но за това учителите нямат вина. За учебниците отговорност носи министерството на образованието и разните там комисии, които одобряват съдържанието. Те трябва да бъдат изритани от комисиите и да им се забрани да припарват до министерството.

Ето какво трябва да се направи незабавно, ако искаме да спрем катастрофата:

1. Заплатите на всички учители да бъдат увеличени три пъти.
2. За посегателство върху учител и опити за саморазправа да се налага наказание от 20 години затвор.
3. Да бъде строго забранено на родителите да влизат в училище, освен ако не са поканени на родителска среща или повикани от учителя.
4. Да бъдат изготвени нови учебници в съответствие със съвременната наука. Ако не може да ги измислите, препишете ги от държави с модерно образование като Финландия, Швеция, Германия.
5. Да бъдат закрити 90 процента от българските университети. Не може държава с 5 милиона население да има 50 университета. На всички е ясно, че те не дават никакво образование, а са просто търговски дружества, които продават дипломи и осигуряват незаслужени заплати на някакви псевдопреподаватели. 5 университета са напълно достатъчни за България.
6. Субсидиите на университетите да не зависят от броя на студентите, а от постиженията им. Основният критерий при оценяването на постиженията е колко от завършилите успяват да се реализират по специалността си.

Това са само първите стъпки.

И те трябва да се извършат спешно.

Освен ако не искаме да сме страната на тъпаците.

Или май вече не ни пука…