Близо 1 милион лева са събрали до момента водачите на партията от симпатизанти

Мощен поток от дарения за предизборната кампания се стича към „Продължаваме промяната” – формацията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Към 5 ноември коалицията е получила от симпатизиращи граждани около 988 000 лв., пише вестник СЕГА

Това се вижда от данните на Сметната палата, където участниците в изборите трябва да докладват финансирането на кампаниите си. Общият размер на даренията от частни лица седмица преди гласуването е 1 246 003.26 лв. по изчисления на одитната институция. Това означава, че събраната от Петков и Василев сума се равнява на почти 80 процента от всички дарения, които до момента са получили участниците във вота.

Успешното финансиране чрез граждански дарения е впечатляващо постижение, макар и не съвсем неочаквано. Набързо сформираната и регистрирана за изборите коалиция „Продължаваме промяната” няма други източници на приход и може да разчита единствено на спонсорство, за да покрие предизборните си разходи.

Даренията за коалицията са общо 197. Любопитното е, че огромната част от тях са по няколко десетки лева, при това повтарящи се като размер суми – например, многократно се виждат сумите 19.22 лв., 48.80 лв., 98.10 лв. и т.н. Има две дарения от по 49 стотинки.

Най-голямото единично дарения е в размер на 200 000 лв. Парите са дошли от Иво Лъчезаров Ценов, който е посочил като източник дивиденти. Следва го Тенко Красимиров Николов със 150 000 лв. – с източник договор за управление и контрол. Трети е Анри Мойс Леви със 100 000 лв. – приходи от търговска дейност.

Неколцина кандидати на коалицията също са подкрепили кампанията с лични средства – общо 182 750.99 лв. Най-много (100 000 лв.) е отпуснал Николай Събев – шефът на "Еконт" и водач на листата в Русе, когото Кирил Петков прибързано обяви за свой фаворит за транспортен министър. 80 000 лв. е дал Даниел Лорер – приближен на бившите министри и една от основните фигури на коалицията.

Какво е общото положение при партиите и коалициите

Изборният кодекс позволява финансиране със собствени средства на участниците, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Доскоро беше възможно събирането на пари от юридически лица и еднолични търговци, но през април т.г. Конституционният съд го отхвърли като противоречащо на основния закон. Така и така обаче политиците не си позволяваха открито да търсят корпоративни спонсори – вероятно поради страх от негативния отзвук, който това може да предизвика сред обществеността.

Като цяло, спонсорството за участниците в изборите остава на същото равнище като в миналото. Както се спомена, към момента набраните средства от поддръжници възлизат на общо 1 246 003.26 лв. На парламентарните избори през 2017 г. например даренията бяха 1 396 555.34 лв. А на вота на 4 април 2021 г. – 1 471 125.83 лв.

Може да се направи изводът, че партиите и коалициите не полагат особени усилия да привлекат средства от гражданите за своите каузи. Показателно е, че от 21 партии и 7 коалиции, които се съревновават сега, само 6 формации са получили каквито и да било дарения от симпатизанти. Това са „БСП за България”, ВМРО–БНД, „Демократична България–Обединение”, „Изправи се.БГ! Ние идваме!”, „Национално обединение на десницата” и „Продължаваме промяната”. Забелязва се, че липсват някои от най-силните формации като ГЕРБ, „Има такъв народ” и ДПС - но те разполагат с държавни субсидии.

Социалистите, които обичат да се хвалят с многобройните си симпатизанти, досега са събрали само около 37 000 лв. Далеч повече – около 116 000 лв. соцпартията е получила от своите кандидати и членове.

Същото е положението и при ВМРО. „Воеводите” разполагат към момента с малко над 20 000 лв. от дарители и около 96 000 лв. от кандидатите си. Така изглежда картината и при ИБГНИ с около 7000 лв. от поддръжници и около 43 000 лв. от претендентите й за парламента.

По-добре се справя „Демократична България” с над 150 000 лв. дарения и още около 23 000 лв., набрани от кандидатите на дясната коалиция.

Коалицията „Национално обединение на десницата”, създадена от Петър Москов и Цветан Цветанов, е получила около 44 000 лв. от граждани, а от кандидатите си – около 16 000 лв. В миналото партията на Цветанов „Републиканци за България” се хвалеше с огромно дарение от 1 млн. долара от бившия си зам.-председател Павел Вълнев.

Какво е положението при кандидат-президентите

Неособено успешно протича събирането на дарения при претендентите за „Дондуков” 2. Общо 404 951.06 лв. са получили за своите каузи участниците в кандидат-президентската надпревара, сочат данните на Сметната палата към 5 ноември.

Над половината от тези пари се падат на кампанията на Анастас Герджиков, който е подкрепен от ГЕРБ-СДС. Той е събрал около 206 000 лв. от дарители. Към това инициативният му комитет е добавил около 53 000 лв., от които 18 000 лв. са лични средства на ректора на СУ, 5000 лв. от кандидата за вицепрезидент Невяна Митева и над 15 000 лв. от Румен Чолаков – председател на комитета и, също така, кандидат-депутат от ГЕРБ-СДС.

Настоящият президент Румен Радев е втори с около 148 000 лв. от симпатизанти. Радев е направил и лично дарение за кампанията си в размер на 10 000 лв. От многобройния му комитет в състав от 189 души нищо не е постъпило.

Лозан Панов, който допълва тройката на най-силните претенденти, е събрал едва малко над 5000 лв. От комитета си е получил за кампанията 11 730 лв., от които 10 000 лв. идват от Владислав Панев – съпредседателят на „Демократична България”, която подкрепя Панов.

Милен Михов – кандидатът, издигнат от ВМРО, е получил около 46 000 лв.