Досега 55 800 украинци са избрали да останат в България. Получават ли достатъчно подкрепа от държавата? Ще тръгнат ли децата им на училище?

Георги Ангелов от Дойче Веле обобщава.

Мъж в пенсионна възраст пуши бавно пред Централна гара в София. На втория етаж на гарата преди дни бе отворен кризисен център за украински бежанци. В него се издават регистрационни карти за временна закрила на бягащите от войната в Украйна, бежанците се тестват за Ковид, дава им се информация за възможностите за настаняване, а най-бедстващите получават и временен подслон и помощ на място.

"Не знам дали ще видим дома си пак"

Мъжът се казва Александър и е напуснал Киев заедно със съпругата и дъщеря си още на 1 март - шест дни след като Русия започна ракетен обстрел и бомбардировки на Украйна, които бяха последвани от сухопътна атака. "До нас има три 16-етажни блока. Те бяха ударени от ракети и стъклата на дома ни бяха отнесени от взривната вълна. Не знам дали ще видим дома си пак”, казва Александър, подсмърча и дърпа от цигарата. Семейството му минава за 48 часа през Словакия, Унгария и Сърбия, за да стигне до България.

Сами са си наели апартамент. Александър разказва, че дъщеря му работи в израелска софтуерна компания, а те двамата с жена му получават пенсии на картите си. "Нямаме нужда от помощ, оправяме се, все пак е по-евтино от страните в Западна Европа”, обяснява Александър. И споделя: "Имам приятели, роднини в Русия. Те ни нападнаха, това е най-страшното". После посочва виновника: “Това е Путин. Той е като Хитлер. Той иска война”. Дърпа за последно под леко пожълтелия си мустак, пригася цигарата и влиза да види докъде е стигнала опашката.

Някои търсят бебешко мляко, други вече си имат запазени хотелски стаи

Въпреки чакането, пред стъклените врати с емблемата на Червения кръст цари тишина. Опашката нараства от 20 до към 50 души за половин час, но след раздаването на номерчета на опашката остават около 30 души. Останалите отиват до кафенетата в голяма сграда или излизат навън.

Мъж и жена се качват по стълбите. "Колко много народ има", казва жената. Двамата се въртят напред-назад. Жената вдига телефона и пита дали ще ги приемат в хотела без тази регистрация и явно получава положителен отговор, защото си тръгват. Гласът от гаровата уредба, обявяващ потеглянето на влака за Пловдив, се смесва с този на млада жена, която пита дали някой ще ѝ даде детско мляко. Възрастна жена с патерица обяснява, че в България е само малко по-скъпо, отколкото в Украйна. Всички те говорят на руски - на същия език, на който говорят руските войници, които са нахлули по родните им места "да ги освободят".

През България вече преминаха 105 100 украинци, 55 800 от тях остават

По данни на правителството пунктовете в страната, където се издават регистрационни карти за временна закрила на бягащите от войната в Украйна, вече са над 20. Всъщност голяма част от тях, предимно в провинцията, все още не приемат документи. До миналата седмица тези места бяха четири - в София, Харманли, новозагорското село Баня и село Пъстрогор. Местата, където се намират лагерите за бежанци - някои от тях приличат на общежития, други - на затвор. Координационните центрове, създадени от доброволци, са там, където е напливът - Варна, Бургас, София.

Самият документ, който е базиран на европейската директива за временна защита, се издава едва от дни, защото правителството не беше определило реда, по който да става това. Нямаше и софтуер. Според съобщение на правителството, освен на двата гранични пункта при Русе и Дуранкулак и гарата в София, документът може да бъде получен и в районните или областните представителства на МВР в Несебър, Поморие Бургас, Свиленград, Благоевград. Ако и когато те проработят.

До следобеда на 21 март в България са влезли над 105 100 украинци. От тях почти 55 800 все още са в България, а другите са избрали да продължат пътя си към Западна Европа. От останалите у нас 18 000 са деца. Над 32 300 са настанени в хотели, за което държавата плаща по 40 лева на ден. Само преди две седмици все още не беше ясно дали правителството ще дава тези пари на хотелиерите или няма да ги дава.

Ще тръгнат ли децата на училище?

Все още не е ясно дали тези 18 000 деца ще тръгнат на училище и детска градина. В Министерството на образованието към 21 март липсват обобщени данни за това колко са поискали и колко вече са започнали училище. Миналата седмица желаещите бяха едва 91. Останалите ще учат дистанционно с украинските си учители. Вече има няколко съобщения за деца, започнали училище в България. Неофициално това се бави от Районните здравни инспекции, които държат да бъде удостоверен ваксинационният статус на идващите от война деца.

От всички украинци, решили да останат в България, 18 000 са деца.

"До момента около 1500 имат временна закрила, регистрирани са около 700 души, потърсили международна закрила и още толкова са входираните в Държавната агенция за бежанците молби", съобщи на 21 март правителството. "Министерство на иновациите води активни преговори с българските работодатели, прогнозната перспектива за броя на работните места е 200 000", съобщиха още властите.

Изглежда, че след първоначалния си шок, почти четири седмици след началото на бежанската вълна, държавата се е събудила за проблема с бежанците. Това се дължи на доброволците, които създават координационни центрове, работят без пари в тях, отварят домовете си и приемат майки с деца, наемат хостели. С малки изключение, доброволците са тези, които наемат автобуси, микробуси и обикновени коли, за да пътуват до границата на Украйна и да докарат бежанци до България. Те носят и хуманитарна помощ, купена пак с парите на доброволците и координирана от тях.