240 милиона лева са били източени от „Виваком“ чрез серия екзотични, съмнителни и противоречащи на закона сделки. 

Това се случва след поемане на контрола върху БТК в началото на 2017г. от Спас Русев, братя Велчеви и руската държавна банка ВТБ. Схемата: С няколко сделки Виваком купува почти половината от капитала на собствения си едноличен собственик „Вива телеком България“ ЕООД. Т.е. „Виваком“ плаща 240 млн. лева за да притежава половината от себе си, пише Frog News.

В последствие „Виваком“ връща обратно закупените дялове от своето дружество – майка, без обаче да получи обратно платената за дяловете цена! Компанията не получава и равностойно обезпечение за вземането си. Купуваш нещо, което не ти трябва и няма връзка с дейността ти, после връщаш стоката, без да получиш парите си обратно.  

Източените средства представляват забранена от закона финансова помощ с ресурси на „Виваком“, които са ползвани за погасяване на заемите, отпуснати за придобиването на компанията.

В ход е източване на БТК, пряко увреждащо Българската държава – с мълчаливото съгласие на КПКОНПИ и синдиците на КТБ.

Има данни, че ръководството на БТК подготвя нови схеми за източване на телекома, които ще ощетят пряко държавата и данъкоплатците. Това ще стане като се изпомпат нови колосални суми от компанията, този път чрез нарушаване и заобикаляне на обезпечителните мерки – запори - върху акциите на Виваком, наложени от КПКОНПИ и синдиците на КТБ – в несъстоятелност за гарантиране на претенциите за връщане на средства в масата на несъстоятелността на КТБ и за "отнемане на незаконно придобито имущество от бившият собственик на КТБ – Цветан Василев". 

Голяма част от акциите и дяловете от капитала на Виваком и неговия едноличен собственик - 43%,  са запорирани в полза на КПКОНПИ, като обезпечение за претенцията на антикорупционния орган срещу Цветан Василев и членове на семейството му за конфискуване на незаконно придобито имущество на стойност около 963 милиона лева (около 492 милиона евро). Почти цялата останала част от капитала на БТК е запорирана в полза на синдиците на КТБ – в несъстоятелност като обезпечение за тяхната претенция за връщане в полза на КТБ на сума в размер на около 245 млн. лева. Т.е. капиталът на БТК обезпечава претенции на тези органи, общо на стойност 1,2 млрд. лева. 

Търговския закон предвижда, че ако дружество, чиито акции или дялове са запорирани, изплаща дивидент, сумата от дивидента, който се полага на запорираните дялове или акции може да бъде изплатена само ако кредиторът, в чиято полза има запор, не се противопостави. Ако последният не е съгласен, сумата от дивидента, който се полага на запорираните акции следва да бъде вложена в банка за негово обезпечение. 

Говори се, че през 2020 г. „Виваком“ планира да  изплати огромни суми (82 млн) като "дивидент" по начин, който заобиколя и нарушава споменатото изискване на закона и който осигурява цялата сума на дивидента да бъде усвоена неправомерно и изтласкана нагоре по веригата, най-вероятно към руската ВТБ, Спас Русев и братя Велчеви, а вероятно и към други зад тях. 

По този начин при бездействие от страна на КПКОНПИ и синдиците на КТБ, държавата ще бъде пряко ощетена, защото дивидента, който се полага на запорираните акции (т.е. почти цялата сума на дивидента) няма да бъде вложен в банка за обезпечение на претенциите на КПКОНПИ и синдиците на КТБ, а ще отиде по незаконен начин в ръцете на братя Велчеви, Спас Русев и санкционираната руска държавна банка ВТБ и други. Излиза, че тези органи бездействат и предпочитат интереса на горната група пред интереса на България, държавния бюджет и българските граждани. Това поведение е в драстично противоречие с тезата на правителството, че полага всички усилия за връщане на средства в масата на несъстоятелността на КТБ, и в крайна сметка – в държавния бюджет. 

Извършените и подготвяните за извършване „сделки“ освен всичко друго, демонстрират и фактическият контрол върху „Виваком“ и нейният изпълнителен директор от страна на руската държавна банка ВТБ, която е основен краен бенефициент на източеният от българската компания кеш. А изглежда „Мистър икономика“ за 2019 г. Атанас Добрев е готов за още „подвизи“  в ущърб на компанията и на Българската държава. Поне така изглежда и ще съвсем в реда на нещата прокуратурата да се заинтересува от пълзящите процеси. Може да се окаже, че извършените с неговия подпис действия надхвърлят далеч текущите корупционни скандали. 

Излиза, че докато гони руските шпиони, държавата си затваря очите за огромно източване на стратегическа българска компания в полза на руска държавна банка, и то по начин, който пряко ощетява държавния интерес.

..............................................................................................................

Потърсихме по телефона в Белград банкера Цветан Василев, който е притежател на сериозен дял акции от „Виваком“.

Ф.н.: Г-н Василев, имате ли информация, какво се случва с компанията и БТК в този момент?

- За горните обстоятелства и рискове вече неколкократно са сезирани с надлежни факти, данни и информация главният прокурор, ДАНС и КПКОНПИ, но странно защо всички мълчат! Може би така им е наредено?

Ф.н.: Говори се за предстоящо ощетяване на Българската държава при реализиране на обявената продажба на Виваком. За какво става дума?

- Наскоро настоящите акционери в БТК обявиха, че продават компанията на сръбската United Group за колосалната цена от 1.2 млрд. евро. От тази цена, реалното кешово плащане от купувача към продавачите ще е в размер на около 950 млн. евро. Сделката ще бъде извършена чрез продажба на едноличния собственик на БТК – „Вива телеком България“ ЕООД на дружество, контролирано от купувача. 

43% от дяловете от капитала на дружеството предмет на продажба са запорирани в полза на КПКОНПИ, като обезпечение за претенцията на КПКОНПИ срещу мен и членове на семейството ми за конфискуване на незаконно придобито имущество на стойност около 960 милиона лева. Такъв запор за същата претенция е наложен и върху 43% от капитала на БТК. 

Почти цялата останала част от капитала на БТК е запорирана в полза на синдиците на КТБ – в несъстоятелност като обезпечение за тяхната претенция за връщане в полза на КТБ на сума в размер на около 245 млн. лева или приблизително 125 млн. евро. Т.е. капитала на БТК обезпечава претенции на тези органи, общо на стойност 1,2 млрд. лева. 

Ф.н.: Как тогава ще се случи тази сделка?

- На практика сделката по продажбата на БТК не може да бъде извършена без съгласието на КПКОНПИ и синдиците на КТБ. 

Нещо повече, самата сделка предвижда, че нейното извършване е под условие, че всички наложени запори бъдат вдигнати и претенциите на Българската държава, които тези запори обезпечават – в размер общо над 1.2 млрд. лева, предявени КПКОНПИ и синдиците на КТБ бъдат оттеглени или уредени. 

Кешовото плащане по сделката от купувача, в размер на около 950 млн. евро е значително по-високо от посочените претенции на Българската държава (обезпечени с наложените запори), в размер на 617 млн. евро. Разликата между двете суми, която би следвало да получат продавачите, след удовлетворяване на претенциите на държавата е 333 млн. евро – това е почти същата сума, за която през 2016 г. Спас Русев закупи БТК. Което е интересно съвпадение…

Ф.н.: Какво би могла да стори българската държава в тази ситуация?

- Българската държава е в изключително силна позиция да събере претендираните от нея суми от 1.2 млрд. лева, защото сделката за БТК изцяло зависи от съгласията и действията на КПКОНПИ и синдиците на КТБ, а същевременно обявената цена по сделката надхвърля размера на тези претенции и на първоначалната инвестиция на сегашните акционери (те няма да са губещи). Да не говорим и за вече източените и заграбени от тях над 240 млн. лева. 

На база сегашното бездействие на КПКОНПИ, синдиците на КТБ, на прокуратурата и на ДАНС относно извършените и предстоящи източвания на „Виваком“, има огромен риск тези органи отново да предпочетат частният интерес и личната печалба на братя Велчеви, Спас Русев и руската държавна банка ВТБ пред интереса на България и българските данъкоплатци. Опасявам се, че съответните претенции и запори ще бъдат вдигнати или срещу никакво плащане, или срещу много малка част от претендираните 1.2 млрд. суми. 

Ф.н.: Възможно ли е това да се случи?

- Допускам такъв вариант. Интересно е да видим при какви условия Българската държава би вдигнала запорите и би се отказала от претенциите си? Водени ли са вече такива разговори и има ли сключени споразумения? Каква е позицията на министъра на финансите и защо мълчи? Да не се окаже, че държавата е "готова" да вдигне собствените си запори не срещу 617 млн. евро, а например срещу 61.7 млн евро или срещу 6.17 млн. евро?

При наличие на реална възможност за събиране претендираните от България суми защо България би се съгласила тихо и без никой да разбере, съдейки по досегашното мълчание, на никакво или на символично плащане в ущърб на българските граждани? Някой се готви да ги ужили жестоко. Въпросът е защо рекламираната борба с корупцията не се прилага в този случай? Заради чии интереси?