Реално, „акционерите” ще разпределят поне 650 млн. евро кеш. Тоест, Спас Русев и корпулентните зад него ще получат поне 300 млн. евро, а братята Милен и Георги Велчеви — над 123 млн. евро. Всъщност, само този актив на КТБ е имал нетна стойност от 500-550 млн. евро през 2014 г. А твърдяха, че КТБ била „пирамида“.

Това казва в ексклузивно интервю за Фрог нюз банкера Цветан Василев, който се намира в Белград.

По принцип апетитните активи на КТБ, какъвто несъмнено е Виваком, са основната причина банката да бъде атакувана. Подобна е съдбата и на всички останали индустриални активи като Петрол, Авионамс, Гипс, Кастра Рубра, Костенец, Техномаркет и пр. Войната за „Дунарит“ се превърна в пуническа... По подобен начин бяха присвоени и значителни активи в недвижима собственост — ИПК Родина, София-Прес, терени в Разлог и Катарино, Велинград, Обзор и пр. Проблемът не е в смяната на собствеността, а в цената, на която се придобиват тези активи, която е в пъти, дори десетки пъти по-ниска от тяхната реална пазарна стойност, категоричен е Василев.

Преди десетина дни Европейската комисия одобри, съгласно Регламента за сливанията на ЕС, придобиването на едноличен контрол върху "Вива Телеком България" ООД и нейното дъщерно дружество Българска телекомуникационна компания ЕАД от Юнайтед Гроуп (United Group BV), регистрирано в Нидерландия. Това съобщи Комисията на 6 април.

Като че ли, всичко изглежда наред и сделката се придвижва към финалната права. Придобиването и продажбата на Виваком обаче са съпроводени с поредица от скандали, както и от скрити детайли, които не вещаят розов финиш.

Затова потърсихме банкера Цветан Василев, който има участие в мобилния оператор и знае най-добре връзката на Виваком с КТБ.

Ето какво отговори той на въпросите на Фрог нюз:

Г-н Василев, ЕК одобри продажбата на Виваком от Юнайтед груп. Какъв е вашият коментар?

Процедурата по одобрение е чисто формална — ЕК изследва наличието или отсъствието на концентрация на пазара на телекомуникационни услуги в ЕС. Очевидно, няма подозрения за концентрация при евентуално придобиване на Виваком от Юнайтед груп, тъй като основната им дейност е в Сърбия, която не е член на ЕС. Заради това е издадено и разрешението за придобиване на Виваком. Впрочем, такова разрешение беше издадено навремето и на Бромак Телеком Инвест, независимо от нелепиците, изписани от медиите в България по онова време. За разлика от тези два случая, подобно разрешение не беше искано от „инвеститора” Спас Русев. По-скандалното е, че и КЗК си затвори очите, независимо че малко по-късно акционери в „едноличната” люксембургска компания на Русев станаха и ВТБ, което е достатъчно условие за търсене на разрешение от ЕК. Но в България, когато се касае за интересите на Пеевски, законите нямат значение.

Кои хора и фирми са част от отбора на продавачите?

Официално, собствеността на люксембургската компания Вива Телеком е разпределена между Спас Русев (46%), ВТБ Капитал (20%), фирма на Милен и Георги Велчеви (19%) и миноритарните акционери — основни сред тях са Mайкъл Тененбаум и фонда „М Мецанин“, представляван от Франц Хорхегер. Всъщност, единствените логични акционери са миноритарните, независимо от трудно разбираемото от мене съгласие да намалят участието си от 24% в структурата на собствеността на Виваком на 15% сега (по мое мнение), при положение че са платили и участието си в новата акционерна структурa.

Ролята на ВТБ Капитал е ясна — те финансират криминалната трансгранична транзакция по придобиване на Виваком от Спас Русев заедно с телефонната и ТВ инфраструктура (НУРТС). Очевидно е, че 20% участие е техният бонус за ролята им не само по финансирането на сделката, но и в цялостната й организация чрез непрозрачния и, до голяма степен, незаконен търг за продажба на дълга към тях на люксембургската компания-майка на Виваком.

Присъствието на Милен и Георги Велчеви (всъщност там е и Красимир Катев) с 19% е очевидно тяхната награда за посредничеството им между ВТБ чрез близките им контакти с вицепрезидента на банката Юрий Соловьов и българските им партньори в това престъпление.

Разбира се, най-одиозна е фигурата на „главния акционер” Спас Русев, за когото нямам съмнение, че е подставено лице на други „играчи”. Доказателства за това черпя от скандалните показания на доскорошната му доверена финансистка Джослийн Бенет пред съда в Лондон, начина на финансиране на неговото самоучастие и присъствието на известния швейцарски фидуциар Зено Майер в Надзорния съвет на Виваком.

Защо руската банка ВТБ от ваш партньор и с дялове от КТБ се превърна в партньор на други хора?

Едва ли може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, но очевидно при тях са надделели други интереси. Всъщност, водещи са били естествено финансовите, защото не е тайна, че тяхното участие в КТБ беше миноритарно и в огромната си част хеджирано от пут опция, която им беше изплатена. Наред с това, ВТБ Капитал нямаше де факто акционерно участие във Виваком. Реален акционер е ТЦ-ИМЕ, която не е получила акциите си до ден днешен, независимо че са изплатени изцяло на офшорния акционер на ВТБ Капитал в телекома. А след решаването на проблема с блокираните активи на Виваком по клоу бек клаузата на държавата с Вива Венчърс (съгласно условията на приватизационния договор от 2004 г.), което считам за изключителна наша заслуга, тъй като благодарение на нашите усилия в бюджета на България бяха платени над 80 млн. долара от собственика на Вива Венчърс, стойността на компанията се повиши значително.

Нямам съмнение, че братя Велчеви са изиграли сериозна роля в „убеждаването” на ВТБ да не подкрепят възстановяването на КТБ през 2014 г., а след това и в „придобиването” на Виваком. Известни са срещите на Милен Велчев през юни 2014 г. с тогавашния управител на БНБ Иван Искров, с когото ги свързва близко приятелство от времето, през което беше финансов министър. Не изключвам и политически мотиви в тяхното решение, защото освен отказа от подкрепа за банката след срещите на Милен Велчев с Искров, се е състояла и среща на Юрий Соловьов с Бойко Борисов преди организирането на „търга“ за Виваком. За ефекта от тази среща може да се съди по пълното съдействие на държавните органи и институции, които имат отношение към разрешенията по сделката на Спас Русев.

Няколко пъти вие заявявате, че сделка не би трябвало да има, защото съществуват запори на КПКОНПИ и претенции към вас и вашето семейство. За какво става дума?

Иск на КПКОНПИ срещу мене и моето семейство за активи, които не са наши, е абсурден по своя характер. Очевидно е, че с този иск са търсили основно ПР ефект в страната и чужбина. Наред с това, исковете и запорите на КПКОНПИ към активи на фирми имат за цел и отказ на сериозни инвеститори от тяхното придобиване, поради правната неяснота, което от своя страна създава условия за безобразни кражби на едни от най-съществените активи на банката. Такива са случаите не само с Виваком, но и с „Дунарит“ и „Авионамс“.

Освен това, безспорно е, че стойността на тези активи трябва да попълни масата на несъстоятелността на банката. Затова, за мене ще е интересно как ще реагират „борците” за възстановяване на средствата на банката и дали ще използват ситуацията с наложените запори, за да се удовлетворят претенциите им. Защото в противен случай, съгласете се, че това е шизофренично — „печалбата”, реализирана в резултат на криминалното придобиване на Виваком, се разпределя между т. нар. акционери, а парите се търсят от мене и семейството ми.

Какво следва оттук нататък, щом има разрешение от ЕК? Трябват ли и други произнасяния? От КЗК и КПКОНПИ, например?

Според мене трябва да се произнесе и КЗК, но познавайки правилата на играта там, аз не се съмнявам, че това ще стане мълниеносно, както при всички случаи, в които е кодиран интересът на благодетел и дарител номер 1 в републиката.

Друг е въпросът, каква ще е реакцията на КПКОНПИ. Защото очевидно условие за плащане по договора на Юнайтед груп е освобождаването на акциите от запори. Много ми е интересно каква ще е реакцията на политическите сили и на обществото при този пладнешки обир. Защото бабините деветини на русевци и пр., че стойността на компанията се била повишила под тяхното мъдро управление, са приказки за наивните Капитал-ци. Мисля, че категорично доказах, че стойността на компанията и през 2014, и през 2019 г. е подобна, предвид сродните финансови показатели — например, абсолютно съпоставимата ЕБИТДА (печалба преди амортизации, фин. разходи и данъци).

За каква сума са претенциите на КПКОНПИ към вас и семейството ви?

Сумата е грандиозна — 2,2 млрд. лева, в която основна част заемат активите на фирми, които са акционери във Виваком, „НУРТС“, „Дунарит“, „Авионамс“. Затова казвам, че освен незаконен, този иск е и абсурден, защото претендира за нещо, което нито аз, нито членовете на семейството ми притежаваме.

След финализиране на сделката как ще се разпредели разликата от цената за купуване на Виваков от Спас Русев за около 300 млн. евро и продажната цена за около 1,2 млрд. евро?

Преди всичко трябва да подчертая, че тази цена от 330 млн. евро на практика оставя бившите акционери на Виваком с около 120 млн. евро, защото над 210 млн. евро са прихванати от ВТБ, при дълг от 150 млн. евро. Естествено с услужливото съдействие на българските власти, които дадоха светкавично разрешение, вместо да спрат сделката. А и полагащите се на КТБ 76% (колкото е общото участие на Бромак Телеком Инвест и ТЦ-ИМЕ) от тези 120 млн. евро още не са разпределени. Наред с това, не малка част (над 120 млн. евро) от тези 330 млн. евро са платени на кредиторите и акционерите чрез скандалната сделка за купуване от Виваком на нейната майка. Тази незаконна сделка е известна в правния свят като „financial aid“ и трябваше мигновено да бъде забранена от КФН.

Реално, „акционерите” ще разпределят поне 650 млн. евро кеш (ако цената е 1,2 млрд., но по моя информация е по-висока). Тоест, Спас Русев и корпулентните зад него ще получат поне 300 млн. евро, а Велчеви — над 123 млн. евро. Всъщност, само този актив на КТБ е имал нетна стойност от 500-550 млн. евро през 2014 г. Толкова за теориите за „пирамидата” КТБ.

Как стана така, че от актив на КТБ Виваком се оказа чужда собственост?

По принцип апетитните активи на КТБ са основната причина банката да бъде атакувана. Не само Виваком и НУРТС смениха собствеността си. Подобна е съдбата и на всички останали индустриални активи —Петрол, Авионамс, Гипс, Кастра Рубра, Костенец, Техномаркет, Рубин и пр. Знаете за пуническата война за Дунарит. По подобен начин бяха присвоени и значителни активи в недвижима собственост — ИПК Родина, София-Прес, терени в Разлог и Катарино, Велинград, Обзор и пр. Проблемът не е в смяната на собствеността, а в цената, на която се придобиват тези активи, която е в пъти, дори десетки пъти по-ниска от тяхната реална пазарна стойност. Понякога това става и без плащане на цена въобще, каквито са „операциите” на Бисер Лазов и сие, който не се посвени да „придобие“ временно дори и централата на КТБ.

Целите на групата, осъществила фалирането на банката, са ясни — реализация на максимална печалба за сметка на кредиторите и акционерите на КТБ и прехвърляне на отговорността върху мене и колегите ми. Затова, те имат пълното съдействие на всички институции в страната — от прокуратурата, която е главен съучастник на Пеевски и компания в този процес, през БНБ, ФГВГ, НАП, Търговски регистър, съда и кой ли не още. Ако целите им бяха почтени, те нямаше да посегнат на банката или щяха да приемат предложението за възстановяването й, което включваше всички тези активи.

Кой ще върне в КТБ претендираните 500 млн.? Каква е ролята на държавата в тази ситуация?

Ако държавата престане да бъде агент на Пеевски и неговата шайка, може поне да се опита да направи това. Има достатъчно инструменти, но не вярвам да има желание. Тук бих искал да добавя и нещо много важно — активите на банката бяха подложени на риск и разграбени след атаката, организирана от плащане на цена въобще, каквито са „операциите” на Бисер Лазов и сие, който не се посвени да „придобие“ временно дори и централата на КТБ.

Целите на групата, осъществила фалирането на банката, са ясни — реализация на максимална печалба за сметка на кредиторите и акционерите на КТБ и прехвърляне на отговорността върху мене и колегите ми. Затова, те имат пълното съдействие на всички институции в страната — от прокуратурата, която е главен съучастник на Пеевски и компания в този процес, през БНБ, ФГВГ, НАП, Търговски регистър, съда и кой ли не още. Ако целите им бяха почтени, те нямаше да посегнат на банката или щяха да приемат предложението за възстановяването й, което включваше всички тези активи.

Целта на сделката с фонда на Луврие СиЕфДжи Капитал никога не е била отклоняване на активи, както твърдят пеевските парцали, а поемане на общ дълг от 940 млн. евро, голяма част от който — около 440 млн. евро — да бъдат изплатени на банката. Сравнете това число с досега получените 14 млн. евро от сделката на ДКК за Авионамс и ще си направите изводите. Пеевската шайка и прокуратурата са толкова състоятелни и в тезите, и „доказателствата” си по съшитото с бели конци „шпионско” дело, чиято цел, освен да се харесат на американските си партньори (да си спомним дълго бленуваното посещение на петимата във ФБР), е да се опитат да отклонят вниманието на американците от близките връзки на Пеевски с Кремъл. Връзки, които недвусмислено се потвърждават както от партньорството с ВТБ във Виваком, така и в проекта Турски поток.

Кредиторите на КТБ какво да очакват и от кого?

Кредиторите от ФГВГ очевидно не са особено заинтересовани от събиране на вземанията на банката, а останалите са директно елиминирани от този процес. Не съм оптимист за тях, извън евентуално част от разпределението на ескроу сметката от първата транзакция (до 76% от 120 млн. евро) при добро желание на ВТБ. Между другото, Бромак Телеком Инвест направи претенция към люксембургската фирма LIC 33, сега собственост на Дмитрий Косарев за 120 млн. евро, поети като ангажимент от фирмата при прехвърлянето на 43% от акциите на Виваком от Бромак Телеком Инвест. За това са известени и ВТБ, които контролират ескроу сметката. От никъде естествено няма отговор.

Възможно ли е държавата да приветства тази сделка и да продължи да иска от вас въпросните 500 милиона?

Не го изключвам, защото интересът на Пеевски и шайката му от тази сделка е огромен (около 300 млн. поне що се отнася до участието на Спас Русев). Друг е въпросът дали има съд, па макар и български, който да уважи подобна налудничава и незаконна претенция към нас.

Защо твърдите, че Виваком е „превзета“, след като нито държавни институции, нито прокуратурата потвърждават това?

Изложих доста факти в тази насока. Ще добавя още един — делото, което синдиците на КТБ са завели формално срещу Вива телеком България и В2 телеком (колкото да не бъдат обвинени в бездействие), е спряно.

Що се отнася до прокуратурата и държавните институции, те недвусмислено показаха, че са част от „пленената” държава и служат единствено и само на интересите на хората, превзели държавата.

Може ли някое малко „камъче“ да препъне вече почти реализираната сделка за Виваком?

Възможните малки камъчета са две. Първото е евентуален провал във финансирането на сделката, тъй като цената на придобиване се финансира на 100% с дълг. Тук няма да влизам в детайли защо това ми изглежда абсурдно, още повече че финансовото състояние на купувача съвсем не е розово.

Второто камъче е възможно неизпълнение от страна на продавача на някое от условията за придобиване, свързани основно с правни проблеми. В това число естествено влизат и запорите от българските власти. Сега те са на ход. Да видим дали защитават интересите на Пеевски, или интересите на държавата.