130-годишен стенопис в къщата на Калиопа се руши
- Редактор: Виктория Христова
- Коментари: 0
Стените и таванът на втория етаж са изографисани през далечната 1886 година
Паднала е част от тавана на реставрираната през 1974 година къща, съобщават от БРЯГ. Музеят на градския бит е паметник на културата и повече от година вече се чака одобрение на Министерството на културата за реализиране на ремонта и възстановяване на стенописите.
Легендата за къщата разказва, че тя е била подарена на дама с името Калиопа от управителя на дунавския вилает Мидхат паша. Искал да я впечатли и решил да ѝ направи подарък – къщата. Но в момента, в който трябвало да ѝ я даде, пашата разбрал, че Калиопа е омъжена, разказва етнологът и уредник в Музея на градския бит Искра Тодорова. Тя допълва още, че Мидхат паша бил доста изобретателен и затова измислил елегантен начин да ѝ подари къщата, без да стане обществен скандал.
Организирал състезание за дамите от града, като те трябвало да стрелят по гълъбчета и победителката щяла да получи къщата. „Естествено целта е да я получи Калиопа. Мидхат паша е достатъчно влиятелен, че да го уреди. Затова всички други дами стреляли с халосни патрони, само тя с истински. И за да се подсигури двойно, заповядал на един турски войник да ѝ помага от едно скришно ъгълче. Сещате се, че Калиопа печели това състезание и като награда получава къщата”, продължава разказа си за легендата Искра Тодорова.
Историческите свидетелства разказват, че първите сведения за къщата датират от края на 19-ти век. Те описват прехвърлянето на къщата от съпругата на пруския консул Екатерина Калиш към Стефан Камбуров – виден русенец, участник в комитета за приемане на Българска екзархия в Цариград. По негово желание стените и таванът на втория етаж са изографисани през 1886 година от австрийския живописец Шарл Шаусберг, чийто подпис може да бъде видян и днес при посещение на туристическия обект. ”Той работи цяла година, за да направи красивите стенописи в къщата и те вече са на близо 130 години”, добавя още уредникът в музея.
Стенописите били реставрирани през 1974 година.
През 1989 година къщата на Екатерина Калиш отваря врати за своите посетители, превръщайки се в първия у нас Етнографски музей, показващ градска култура. На първия етаж се разполагат временни изложби на различни колекции от фонда на историческия музей. Вторият етаж представя примерен интериор на богат градски дом с неговите характерни помещения, който заедно с произведените в Австрия и Германия мебели и богата порцеланова украса, разказва за големия паричен фонд на русенския гражданин.
Именно на втория етаж миналата година през лятото от тавана се откъснало голямо парче. Една сутрин, когато отишли на работа, уредниците видели, че това е станало през нощта. И въпреки неприятната ситуация, били по-малко разтревожени, че инцидентът не се е случил през деня, когато много посетители разглеждат музея. Допускат, че причината да падне част от тавана са вибрациите. Къщата е на булевард „Придунавски”, където трафикът е интензивен. „Освен това нашите предположения са, че вероятно един от катализаторите това да се случи е големият ремонт, който направиха на кея. Имаше много, много вибрации”, допълва Искра Тодорова.
За да бъде възстановен степописът и да се запази останалата част от тавана, е поставено временно укрепително скеле. В стаята е ограничено и посещението на много хора. През годината се наложило два пъти комисии от Министерството на културата да удостоверяват необходимостта от ремонт. Въпреки че през миналото лято от Регионалния исторически музей в Русе реагирали веднага. „Това, което зависеше от нас, ние сме го направили веднага. Подадохме сигнал до министерството както го изисква закона, тъй като къщата на Калиопа е паметник на културата т.е. влизаме в специален режим на управление и реставрация. Те не могат да бъдат започнати, без да има подпис на министъра”, поясни Искра Тодорова. Но вероятно заради честите смени в Министерството на културата разрешението се забавило.
В момента работна група подготвя проект за ремонт и ново изографисване. Част от екипа е известният реставратор Ясен Янков. Той обясни, че проектът, който се подготвя в момента, включва първо конструктивно становище на инж. Пенев, цялостен проект на арх. Ангелов и експертно решение на Ясен Янков за самата реставрация. „Първо ще се направи укрепване на шипките към ребрата, след това следват мазилки с различна зърнометрия, накрая се излиза на нивото на съществуващия стенопис и след това вече се реализира самата рисунка”, каза реставраторът.
След като проектът бъде одобрен от комисия, се очаква финансиране от Министерството на културата за възстановяване на стенописите.