Почти всички ние сме изпитвали чувството за самота в определен период от нашия живот.

Това е болката, която изпитваме след раздяла, след загубата на любим човек, след като сме се преместили далеч от дома.

Самотата ни застрашава през всеки един етап от нашия живот. Тя често се използва, за да опише негативно емоционално състояние в случаите, когато съществува разлика между връзките, които един човек иска да има, и тези, които той смята, че има, пише сайтът Обекти;

Неприятните чувства на самота са субективни. Изследователите са открили, че самотата не се определя от това колко време човек прекарва с други хора или сам със себе си. Тя по-скоро се отнася до качеството на връзките, не до тяхното количество. Един самотен човек чувства, че другите не го / я разбират, че няма смислени, сериозни връзки.

За някои хора самотата е нещо временно. Нещо, на което лесно може да се сложи край. За други – самотата е нещо перманентно, породено от смъртта на любим човек, раздяла или развод. Тя е налице постоянно и докато дадения човек няма връзка с онзи, с когото иска.

От еволюционна гледна точка ние разчитаме на социалните групи, за да оцелеем като вид. Съответно самотата може да бъде видяна като сигнал за връзка с другите. Това я прави малко по-различна от глада, жаждата или физическата болка, които сигнализират за необходимостта да ядем, пием или потърсим медицинска помощ.

В процъфтяващите модерни общества обаче преодоляването на самотата става нещо много по-трудно от удовлетворяването на глада, жаждата или нуждата от лекар. За онези хора, които не са обкръжени от хората, от които имат нужда, самотата може да продължи да съществува дълго време.