Умните хора са по-щастливи, ако са сами, информират учени от London School of Economics and Political Science и Singapore Management University.

Специалистите са анализирали успеваемостта на хората спрямо тяхното щастие по отделно или сред множество хора около тях.  Оказало се е, че колкото е по-интелигентен човек, толкова повече се нуждае от време за себе си, пише framar.bg.

Доказало се е още, че по-умните хора са по-нещастни в големите градове, защото това е налагало редовни срещи с много хора.

Умните хора имат нужда от повече време, което да прекарват сами.

Според специалистите човек не се чувства комфортно дълго време и в дългосрочен план сред големи общности. Това се дължи на факта, че мозъкът на човек се е приспособил с времето да работи с групи не повече от 100-на души.

Умните и интелигентни хора се стремят към съвършенство в това, което правят и предпочитат самотата, която им осигурява по-добра концентрация и продуктивност. Големите компании и сбирки натоварват емоционално и психически. Човек се чувства изтощен и несъстоятелен.

Специалистите поясняват, че щастието е субективно понятие, което зависи от преценката. Нещо може да е от значение за определен човек и да го направи щастлив, а за друг да е безразлично. Умният човек намира щастието в постигане на целите и нуждите си, в спокойствие и съсредоточеност.

Удовлетворението и щастието от живота идват обаче от повечето когнитивни оценки на това как човек се справя като цяло сам или сред голям кръг от хора.

Затова заключението на специалистите от техния анализ е, че колкото по-умен и интелигентен е човек, толкова повече предпочита да бъде сред неголеми общности, за да се чувства комфортно. Въпреки това високият интелект позволява по-умните хора да се адаптират по-добре към модерния свят и да преуспяват.

Учените отбелязват, че едни от най-големите гении на планетата, като Алберт Айнщайн например, са предпочитали да живеят като единаци.