От първия етап на година ще се спестява енергия за 180 млн. лева.

Санирането продължава и пак е безплатно. На последното си заседание на 25 януари правителството на Бойко Борисов одобри отпускането на още 1 млрд. лева по Националната програма за енергийна ефективност, пише 24 часа.

Ден след това вече бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова прати писмо до всички кметове да бъде възстановено подписването на договори и обявяването на обществени поръчки за изпълнители.

От министерството на регионалното развитие напомнят, че санирането е безплатно, тъй като всичко по него се поема от държавата. Собствениците на жилища не плащат такси или други разходи.

Предварителни изчисления показват, че отпуснатите допълнително 1 млрд. лева вече са резервирани.

В Българската банка за развитие има внесени 3451 искания за финансиране. През първия период на санирането за 2200 сгради бяха ангажирани 982,98 млн. лв. Това означава, че за втория, с по-голям брой заявления, парите със сигурност ще бъдат усвоени.

В постановлението на правителството за втория милиард е записано, че дейностите по сградите, които ще се санират в следващите години, трябва да започнат, след като бъде приключена работата по блоковете с договори от 2015 г.

До този момент са регистрирани 5011 сдружения на собствениците, а подадените заявления за интерес и финансиране са 4112. От тях са одобрени 3514, а договорите между община и сдружение на собствениците са 3458. Тристранните договори между общини, банката и изпълнители, са 2022.

Към 15 ноември 2016 г. договорената сума за саниране е малко над 982 983 120 млн. лева.

От министерството на регионалното развитие допускат, че в края на 2016 г. финансовият ресурс от 1 млрд. лв. по първата част ще е изчерпан.

Изцяло обновени към 28 ноември 2016 г. са 123 сгради, а други 479 са със стартирали строително-монтажни работи. 337 блока имат договори с изпълнител.

След изпълнението на сключените 2022 договора се очаква да бъдат подобрени условията на живот в сгради с общо 11 363 972,68 кв. м разгърната застроена площ. Бройката на обновените жилища ще е 147 824, които се ползват от 340 862 души

След санирането на тези сгради ще бъдат спестени 975 759,04 мегаватчаса енергия на година. Това по груби изчисления прави към 180 млн. лева. Въглеродните емисии ще бъдат намалени годишно с 318,99 килотона.

През 2016 г., когато строителството като цяло е отчело 32% спад заради липса на еврофинансиране, националната програма за саниране е осигурила работа на 600 малки и средни фирми, а предвидените общо 2 млрд. лева влизат реално в българсикия бизнес, обясняват от министерството.

Преди няколко дни Камарата на строителите в България с декларация предупреди, че не бива да се свалят повече цените за санирането, тъй като те били на критичния минимум.

И припомнят, че програмата стартира през октомври 2015 г. с минимални цени от 250 лв. без ДДС на кв. м. През февруари 2016 г. те бяха намалени на 160 лв. без ДДС, а през октомври пък бяха свалени на 143 лв.. Последната промяна е 115 лв. От браншовата организация планират среща на всички, които са заинтересувани от програмата и от намаляването на цените.

От отчетите на общините до приключени обществени поръчки става ясно, че сумата за един блок варира от над 700 000 лв. до над 1 млн. лв. Размерът зависи от това какво са предписали техническото и обследването за енергийна ефективност, каква е големината на сградата.

Между 2 и 3% от парите отиват за техническо обследване и за такова за енергийна ефективност. Инвестиционният проект и авторският надзор струват около 5% от общата сума, а строителният надзор - 2 на сто.

За всяка сграда се прави оценка на съответствие, която е по-евтина - около 0,3%, както и инвеститорски контрол, който е между 1 и 3%.

Между 85 и 88% от средствата са за строително-монтажни работи.

Най-висок е делът на топлоизолацията - около 40% от общата стойност.

За ремонт на покрива и подпокривните пространства отиват 8-10%. Средно 20% е разходът за подмяна на дограма в зависимост от размера на прозорците.

Във всяко жилище, в което е необходимо да бъде сменена дограмата, се прави обръщане, измазване и възстановяване на вътрешния вид на стените. Това важи и за всички стълбищни клетки, разходите са около 8%. Средствата за съпътстващите дейности са около 2,5%.

Практиката показва, че в някои случаи колкото струва ремонтът на покрива и подпокривното пространство, толкова пари отиват и за ремонт на сутерена

Средно обаче делът му е 4-5% от инвестицията.

Около 2,5% от парите отиват за електрическата инсталация, а тези за ВиК елементите са над 1%. За да се повиши безопасността на сградите, се изграждат и нови мълниезащитни инсталации, средствата за които са около 0,5% от общата стойност.

Ако в блока се прави хоризонтална инсталация за парно, разходите за това са 20-25 %.

Има блокове, за които е достатъчна подмяната на дограма и поставянето на изолация, за да бъде постигнат изискваният енергиен клас С. За други е необходима и подмяна на отоплителната система или нейното преработване.

При някои сгради е нужно конструктивно укрепване с цел осигуряване на безопасност и удължаване на живота.

До 50% от сметките за отопление пестят блокове

Нашият блок още не е довършен и строителите работят, но вече се усеща промяната. Засега само смениха дограмата и веднага се усети, че е поне с няколко градуса по-топло”, доволни са живеещите в блок “Строител” в Благоевград.

13-етажната сграда, строена преди около 40 г., е една от тези, по които в момента текат строително-ремонтните дейности.

В Благоевград, който е национален първенец, окончателно са готови с разрешение за ползване блоковете на 49 сдружения. Някои от тях обхващат няколко съседни блока, които са долепени един до друг. Така общо 60 кооперации с по няколко входа бяха завършени през есента.

В момента се работи по други 57, като се очаква поетапно до месец-два и те да са готови, ако времето позволява да се работи навън.

В студените дни строителите подменят етажното осветление с фотоклетки, измазват стълбищните площадки, работят по подпокривното пространство.

Обявена е процедура по избор на изпълнител за други 29 кооперации.

"Ние бяхме едни от първите санирани блокове още през 2015 г. Вече мина една зима и съм категоричен, че сметките ми за ток, с който се отоплявам, паднаха почти наполовина. В по-топлите зимни дни дори не се налага да включвам печка. Миналата година за декември платих 130 лв., а сега, въпреки че бе доста по-студено - около 80 лв.”, каза живеещ в блок “Лира”.

Благоевградчани са доволни, че са успели първи да се организират и подготвят документи.

В началото е имало и спънки от пуснати слухове за драстично увеличение на данъците след санирането. От общината обаче бързо реагираха и обявиха новите сметки, според които данък сгради ще е по-висок с около 2-3 лв. годишно.

Кметската администрация оказа и голяма помощ на сдруженията на етажната собственост, за да подготвят необходимите документи за участие в програмата. Има специално определен служител, който отговаря за това. Разяснителната кампания бе направена буквално от блок на блок, квартал по квартал.

“Освен че пестим пари за отопление, не е маловажен и естетическият ефект. Малко преди да ни санират, падна парче мазилка на стълбите. Късмет, че никой не мина по това време. Готови бяхме за акт от общината и пожарната, но добре, че дойдоха майсторите и опънаха скелетата. Оправиха и покрива, който течеше, а ние все не успявахме да съберем пари за ремонт”, допълниха от първите санирани панелки в кв. “Струмско”.

В града отчитат и друг ефект - парите, които отиват в малките строителни фирми. Правило е една фирма да санира един блок. Така се даде възможност на десетки фирми да се включат. Сред тях са не само от града и областта, но и от София и други градове. Отвори се доста работа и на производителите на дограма, строителни материали др.

Досега са усвоени около 100 млн. лв., а от възможността, която дава правителството, реално са се възползвали 25 хил. души в града. Общо 8500 са санираните жилища.

В началото на лятото няколко строителни фирми се опитаха да блокират процеса с жалби в КЗК срещу критериите за участие и проведените търгове. Оттам обаче ги отхвърлиха, а след това и ВАС потвърди. Заради тази процедура десетина блока закъсняха с началото, но вече и по тях се работи.

“Никога нямаше да можем да съберем пари, за да санираме блока си. Семейството от всеки апартамент трябваше да задели по десетина хил. лв., за да го направим в такъв вид. Ясно е, че в стари панелни блокове не живеят кой знае какви богати хора. Основно сме пенсионери, млади семейства с родителите си. Абсурд е да се мисли, че едно средностатистическо семейство ще има толкова пари за саниране. Така че това е директно помощ към по-бедните и хората от средната класа”, коментират доволни благоевградчани.

Общината пък поде патриотична инициатива на фасадите на блоковете да се нарисуват стилизирани портрети на български патриоти, будители, революционери, герои, дали живота си за свободна България.

Пари от държавата вместо от ЕК за още 137 сгради

Пари от държавата отиват допълнително за 137 сгради, които бяха включени в програмата за финансиране с пари от ЕК.

Те са с одобрени технически и енергийни обследвания и издадени разрешения за строеж. Заради крайния срок на проекта - декември 2015 г., обаче не бяха обновени. Те са прехвърлени към Националната програма за енергийна ефективност, като като 9 от тях вече са въведени в експлоатация.

В рамките на 2015 г. беше завършен проект “Енергийно обновяване на българските домове” по програма “Регионално развитие 2007 - 2013”. Въпреки натрупаното забавяне на проекта през 2013- 2014 г., за по-малко от десет месеца бяха санирани 158 сгради в 34 града.