Историята на Ружди Ружди звучи като сценарий за вдъхновяващ филм, но всъщност е реалност, изпълнена с упорит труд и непоколебима воля. Неговият път към златния медал в тласкането на гюле на Параолимпийските игри в Париж започва от скромните условия на една поляна в Павел баня и преминава през самоделен фитнес в дома му в село Глоджево, област Русе.

Параолимпиецът покори света с воля и талант

След триумфа във френската столица, Ружди бе посрещнат в България с много почести. Той бе удостоен с почетния знак на президента, обявен за почетен гражданин на София и получи знака на областния управител на Русе. Въпреки многобройните церемонии и засиления медиен интерес, спортистът споделя, че медийните участия са по-изморителни за него, отколкото тренировките.

За Ружди златният медал от Париж има особено значение. Пред БНР той определя това отличие като "най-тежко" в кариерата си. Емоцията от чуването на българския химн, докато е на най-високото стъпало на почетната стълбичка, остава незабравима за него.

"Спортът ме спаси", споделя Ружди, подчертавайки как тренировките и състезанията са се превърнали в неговия път към успеха и себереализацията.