Владимир Путин изглежда е новият миров съдия в региона

След като се намеси директно във войната в Сирия през септември 2015 г., в подкрепа на режима в Дамаск, Русия се превърна в незаобиколима сила в Близкия изток. Всички големи играчи в района (Иран, Израел, Турция, Египет и дори Саудитска Арабия...) все повече се обръщат към Москва. Владимир Путин изглежда е новият миров съдия в региона.

Това казва в интервю за френското списание Atlantico Ролан Ломбарди, геополитолог, редактор и геополитически колумнист на сайта GlobalGeoNews, пише News.bg. Признат като един от най-далновидните специалисти по близкоизточните въпроси, Ломбарди беше един от малкото изследователи, които още през 2013 г. обявиха, че Русия ще се намеси, за да подкрепи Асад, че руската политика в Сирия и Близкия изток ще се увенчае с успех и че това би белязало голямото ѝ завръщане на международната сцена. Тази година той издаде последната си книга "Путин Арабски, как и защо Русия стана незаобиколима в Средиземноморието и Близкия изток".

ATLANTICO: Озаглавихте последната си книга "Путин Арабски". Защо избрахте това доста провокативно заглавие, когато знаем сложната история на отношенията между Русия и Саудитска Арабия?

Ролан Ломбарди: Първо, това е намигване към Лоурънс Арабски, известен като фин познавач на арабския свят. С това заглавие разкривам причините, поради които Путин, неговите съветници и неговите дипломати, за разлика от своите западни колеги и "експерти", са истинските специалисти по региона и защо изглеждат винаги с една крачка пред американците и особено европейците в Близкия изток.

Всъщност Путин е бивш полковник от КГБ. Въпреки, че е бил разположен в ГДР по време на Студената война, не е за пренебрегване факта, че е бил много добре обучен относно световните дела. Нещо повече, за разлика от западняците, които пренебрегват и изоставят дисциплини като история и география, руснаците (подобно на своя президент, запален по тази дисциплина) винаги са с нос, забит в картата на планетата. Следователно те са "планетарни", със забележителни езикови възможности, които познават истинския ред на нещата и света такъв, какъвто е, без идеология или догма, в най -добрите институти и училища на планетата, наследници на върховите постижения на съветското образование като Института по изтокознание (първоначално създаден през 18 век!), Московския държавен институт за международни отношения или Военната академия на въоръжените сили на Руската федерация (старата академия Фрунзе). В Русия няма висше учебно заведени по администрация и следователно няма фабрика за извънземни технократи. И затова в най -блестящите изследователски и мисловни центрове по света се намира целият елит на руските лидери (като Сергей Лавров, Михаил Богданов, заместник -министър на външните работи и специален представител на президента Путин за Близкия изток и разбира се бившият велик ориенталист Евгени Примаков - съветник на Путин до смъртта си през 2015 г. - както и неговият ученик, големият учен Виталий Наумкин, настоящ директор на Института по ориенталистика и днес много ангажиран в преговорите между Русия и всички страни в сирийския конфликт).

За разлика от Запада, който често се втурва към еднократното събитие, руските служители като шахматисти (национална игра в Русия) винаги остават предпазливи и търпеливо анализират ситуацията, както впрочем го доказват и последните позиции на Кремъл за ситуацията в Алжир... Те знаят много добре, че прибързаното преместване на фигура на голямата международна или близкоизточна шахматна дъска може да има катастрофални последици в другия край на подиума. Ето защо никога не действат и не рискуват, ако нямат добре обмислен план и стратегия. Но веднъж започнали да "играят", както в Сирия, те действат много бързо и силно и през повечето време с няколко хода напред!

И накрая, Путин Арабски също е препратка към дълга глава от книгата, която описва голямото геостратегическо сътресение, случило се през есента на 2017 г., когато Русия и Саудитска Арабия, след дълго години на регионално съперничество, най -накрая се сближиха (относно Сирия, споразумението ОПЕК + Русия...) и което обяснява защо днес Путин остава един от редките поддръжници на саудитския наследник принц Мохамед Бин Салман (MBS) ...

ATLANTICO: Докато повечето наблюдатели прогнозираха фиаско за Русия в Сирия, като се започне от подкрепата ѝ за Асад и се стигне до прякото ѝ участие в конфликта, за Вас, напротив, тази намеса беше повратна точка и щеше да подпише завръщането на Русия в Близкия Изток. Поради какви причини Москва подкрепи Дамаск и защо това беше успешен ход?

Р. Ломбарди: За да обяснят намесата на Русия в Сирия, различни наблюдатели посочиха като една от стратегическите ѝ цели пристанище Тартус в Сирия. Трябва да се признае, че тези геополитически съображения бяха много реални, но аз съм убеден, че руснаците подкрепиха Асад, защото не искаха Мюсюлмански братя да дойдат на власт в Дамаск или Ислямска държава на прага си, което би могло да даде добри идеи и да послужи за модел на определени групи в Кавказ и в бившите мюсюлмански републики в Централна Азия. Ако погледнем картата, по пряка линия Северна Сирия е на по -малко от 1000 км от Кавказ...

Що се отнася до военните и дипломатическите успехи на Москва, те произтичат главно от емпиричните познания на руснаците за арабо-мюсюлманския свят, които имат здрави корени в реалността. Следователно те са в услуга на една глобална политика, при която сигурността, националните и геостратегическите интереси се припокриват и сливат. Освен това, за разлика от западняците, тези познания имат предимство пред всички други философски, интелектуални или морални съображения и по никакъв начин не са предмет, както за съжаление на френската политика в този регион, на търговията, на емоционалната или на каквато и да е идеология.

ATLANTICO: Защо Русия на Путин е толкова заинтересована от този регион?

Р. Ломбарди: Трябва да разберете, че това, което ние лицемерно наричаме "сложният Изток", за руснаците е само тяхната детска площадка или дори любимото им ловно поле от векове. Евразийска сила, но считайки себе си за трети Рим, наследник на Византия и Източната Римска империя, Русия винаги е обръщала специално внимание на този регион. От Петър Велики и желанието му да получи достъп до топли морета, до наши дни чрез "Великата игра" на 19 век, известните споразумения Сайкс-Пико-Сазонов (с одобрението на Руската империя) от 1916 г. и съветския период, руските агенти и шпиони винаги са пресичали и "обработвали" териториите на Леванта. Например, не забравяйте, че през 1830 г. руски наблюдатели също бяха изпратени в Алжир, за да проучат (и сравнят със собствените си завладени мюсюлмански земи в южна и източна Русия) френското завладяване на територията!

ATLANTICO: В книгата си, и това е сърцевината на Вашата теза, Вие твърдите, че Русия е не само водеща държава в православието, но че тя е и мюсюлманска сила. Защо?

Р.Ломбарди: Голямата разлика по отношение на исляма между Русия и например САЩ, Франция или други европейски страни е, че мюсюлманските общности в Русия не са произлезли от имиграцията. Това са популации, които присъстват в Русия от векове. Както често ни напомня самият Владимир Путин, по-голямата част от руските автономни области са мюсюлмански и което е по-изненадващо - ислямът е присъствал в Русия преди християнството. Всъщност проникването на мюсюлманите на днешната руска територия се е случило в средата на 7-ми век (Дагестан), докато християнската евангелизация на Русия и русите започва едва в края на 9-ти век. Истинска мюсюлманска сила (близо 15% от руското население е мюсюлманско, т.е. между 20 и 22 милиона - най-голямото от коренните малцинства от 146 милиона жители), Русия има много древна история и близост до исляма, който е налаган от близо 1300 години в определени региони като Северен Кавказ, Урал и близо до Волга. В Русия има близо 10 000 джамии и най -голямата в Европа, открита през 2015 г., се намира впрочем в Москва (1 милион мюсюлмани от общо 8 милиона жители). Следователно ислямът се радва на статут на традиционна религия.

Руският ислям е "многостранен", но предимно ханафитски, шафиитски и суфистки. Тази религия обаче е преживяла бурни и амбивалентни отношения с руската централна власт през цялата история. Също така, нека си припомним, че именно срещу "татарското иго" и мюсюлманските армии, е частично изкована руската идентичност, например с победата на руснаците в битката при Куликово през 1380 г. или превземането на Казанското ханство от Иван Грозни през 1552 г.

През 18 век, под влиянието на реформите на Царица Екатерина II, руският ислям (главно при татарите, които са мнозинство), се реформира в джадидизъм. За мнозина този "модел на Казан" (столица на Татарстан, основана 150 години преди Москва) представлява пример за модерен ислям, либерален и просветен от една ерудирана традиция. Нещо повече, татарите и башкирите се смятат за един от историческите стълбове на Русия.

Следователно руските мюсюлмани са сунити, главно от три области: Република Татарстан, спомената по -горе, след това Република Башкирия (или Башкортостан), чиято столица е Уфа и накрая, републиките от Северен Кавказ (Чечения, Ингушетия, Дагестан... ). Татарстан и Башкортостан принадлежат към ханафитската правна школа, най -либералната, както видяхме, защото те легитимират определена рационална интерпретация при изясняването на правни казуси. Северен Кавказ, от своя страна, е предимно от шафиитската школа, оставяйки по -малко възможности за лична интерпретация, но преди всичко е пропит от суфистките традиции (поклонение на светците и пиетизъм като цяло, свързани с религиозните пътища тарикат, по-скоро считани за кланови принадлежности).

Факт е, че днес руският ислям, въпреки че няма централна власт, е сравнително дисциплиниран, йерархичен и организиран. Той има редица представителни институции като една от най-големите и най-старите е Духовното събрание на мюсюлманите в Русия, създадено през 1788 г. и което е административен орган, отговорен за назначаването на молла и осигуряването на съответствие с руското законодателство. Тази институция се развива през вековете и се умножава на регионално ниво. Всъщност всеки регион има своя собствена организация, която е естественият събеседник на властите: Съветът на мюфтиите на Русия за татарите, Централната духовна дирекция на башкирите, Координационният център за мюсюлманите от Северен Кавказ.

Въпреки че все още остават под строго наблюдение от руските власти, както в епохата на царете или Съветите, различните мюсюлмански организации и религиозните власти на страната като цяло остават относително лоялни и верни на родината .

Ето защо Русия е разработила суверенна политика по отношение на "своя ислям" и това е една от причините от началото на 90-те години чуждестранните имами да бъдат изгонени и всяко финансиране, както и всяко външно влияние, особено от страните от Персийския залив, са забранени. Освен това уахабизмът (салафизмът), както и Мюсюлмански братя са забранени от държавата! Руските имами се обучават в мюсюлмански университети (в Казан, Москва...). Имамите, обучени в Близкия изток, не са добре дошли и ако се допускат изключения, за да се практикува в руска джамия, разрешения се предоставят едва след обширни разследвания и дълъг, внимателно наблюдаван преходен период. Тази тромава и драстична процедура обаче в крайна сметка разубеждава не един...

ATLANTICO: И така, за Вас борбата срещу политическия ислям и тероризма би ли могла да се превърне в крайъгълния камък на руската политика в Близкия изток?

Р. Ломбарди: Абсолютно! Руската федерация не е пощадена от същия феномен на радикализация, който засяга мюсюлманите и новоповярвалите от западните страни. Смята се, че над 5000 руснаци и близо 7000 граждани на бившите съветски републики в Централна Азия са се присъединили към редиците на джихадистите в Сирия. Трябва да се отбележи, че официално московските власти са забранили тези заминавания. Но всъщност те не ги и предотвратиха. Може би дори понякога са ги улеснявали, за да премахнат опасността от националната територия, като същевременно се надяват да "поправят" тези "предатели" навън, за да могат по -късно да ги "третират" с по -голяма ефективност... какъвто беше случаят със Сирия.

В момента в Русия имамите, мюфтиите, теолозите, учените и всички религиозни организации, като Ислямския университет в Москва, са мобилизирани на най -високо ниво, за да се опитат да пресекат религиозния екстремизъм и да преоткрият исляма, традиционен за младите руски мюсюлмани. В същото време властта и религиозните власти работят ръка за ръка за примиряване на исляма и патриотизма. През 2015 г. Съветът на мюфтиите на Русия стартира "социалната доктрина на руските мюсюлмани", документ от патриотичен характер, уточняващ мястото и ролята на мюсюлманите в живота на Русия от гледна точка на източниците на мюсюлманското право. Що се отнася до мощната ФСБ (бивша КГБ), руската служба за вътрешна сигурност (подобно на SVR, руската служба за външно разузнаване), тя от години е активна в безмилостната борба с тероризма. Тъй като Русия е като Франция, една от основните цели на тази напаст. Тази заплаха от ислямистки тероризъм винаги е присъствала на руска земя и Кремъл отдавна е признал проблема. Както видяхме по -рано, след войните в Чечения (асиметрични войни, които Русия в крайна сметка спечели...), Москва е имала горчивия опит с този сериозен проблем и е преживяла дълга поредица от атаки и атентати. Сред най-забележителните са вземането на заложници в московския театър през октомври 2002 г. (128 мъртви заложници), нападението над училището в Беслан през септември 2004 г. (334 цивилни загинали, включително 186 деца), атентатите във Волгоград през декември 2013 г. (30 жертви) ) и през октомври 2015 г. атаката срещу самолета на руската компания Metrojet над Синайския полуостров (224 жертви). Ако ФСБ е известна със своя опит в борбата с тероризма, по-специално благодарение на разузнаването си, проникването и дори понякога интригите, триковете (разцеплението на чеченските бунтовници) и манипулациите (стари, но не по -малко ефективни методи на КГБ), руските власти са напълно наясно, че нулев риск не съществува в тази област. Въпреки това Русия изглежда по -добре въоръжена от западните демокрации срещу подобни атаки. На първо място, защото вече руските служители почти не се придържат към правата на човека и върховенството на закона. Така че в ситуация на "война" човек лесно може да си помисли, че не ги притесняват никакви подобни съображения... В Русия властите имат по -малко скрупули от френските, например...

Както грузинския тиранин Сталин казваше: "Важното е не че юмрукът удря, а че винаги виси над всички..."!

ATLANTICO: Иран е друг важен играч в сирийския конфликт. Какво беше сътрудничеството между Москва и Техеран? Какви са отношенията им днес?

Р. Ломбарди: Партньорството (а не алиансът, настоявам на това) между Москва и Техеран в Сирия беше от съществено значение за победата на Асад, тъй като иранските войски и техните пълномощници бяха много ефективни в сухопътните операции. Това партньорство е валидно и днес. Но нека не се заблуждаваме, руснаците, както и Асад впрочем (но и Турция!), не са много ентусиазирани от силното и трайно иранско присъствие в Сирия. Ето защо Путин все още позволява на израелците да нанасят удари, както сметнат за добре, по ирански бази и войски в Сирия ...

Руската военна полиция, присъстваща там и съставена главно от чеченците на Кадиров, не е кротка с шиитските милиции, подкрепяни от иранците и напрежението става все по -очевидно. Историята също ни напомня за това: Русия винаги е имала много сложни отношения със своя голям съсед на юг (унизителни договори от 1813 и 1828 г., които означават загубата на Кавказ за Персия). Без да се стига до разрив, иранците, въпреки легендарната си устойчивост, сега са в големи трудности поради израелския натиск и най-вече американските санкции. Да не говорим за коронавируса, който значително влоши ситуацията. Разбира се, руснаците все още се нуждаят от иранците в Сирия, както и в целия регион, но повече от всякога, Персия сега се нуждае от Русия и Русия го знае много добре!

ATLANTICO: Ердоган е мюсюлмански брат и той е все по-агресивен в региона със своята неоосманска и пан-ислямистка политика. Как руснаците подхождат към тази заплаха?

Р. Ломбарди: Турция остава най-голямото камъче в обувките на руските дипломати в Сирия. Очевидно е обаче, че руснаците напълно са очаквали това, дори след "примирието" им в края на 2016 г. (по тяхна инициатива) и диалога им след сирийския конфликт с турците. Историята (близо двадесет конфликта между царете и Османската империя за три века!) отново ги научи да се пазят от този съвсем скорошен "партньор", ненадежден и заслужил майстор в измамата! Без съмнение, дори и да се очакват все по -малко сериозни сблъсъци, руснаците със сигурност ще запазят хладнокръвие. Те ще избягват, доколкото е възможно, директния отговор на турските войски, за да запазят вратата за преговори отворена, както видяхме наскоро в Идлиб, където пренебрегнаха турските заплахи и продължиха мащабните си бомбардировки в последното укритие на ислямистите. Така или иначе, въпреки че Ердоган се хвали с това, важно е да се разбере, че той е в голяма слабост (вътрешно и външно), а руснаците в силна позиция. И накрая, нека не забравяме факта, че Ердоган мами. В шаха измамата се състои в опит да се обърне позиция или предварително загубена игра, като се играе всичко за всичко и се опитват да се поставят капани или да се залага на неочаквани ходове. Тази тактика понякога може да обърка млади, начинаещи играчи. Малко вероятно е да сработи с руснаците!

Междувременно, ако руснаците възприемат много позитивно сегашните раздори в НАТО, когато вече не се нуждаят от турците в Сирия, Москва със сигурност ще се опита да осуети, по-открито, отколкото днес, амбициите на Ердоган, особено в Кавказ, срещу Гърция (православна и с много силни връзки с Русия) или дори в Либия...

ATLANTICO: Нека поговорим за Либия. Каква е позицията на Русия в този конфликт?

Р. Ломбарди: Либия е символ на сегашното вътрешносунитско разделение в арабския свят. От една страна имате правителството на националното единство (GNA) на Файез ас-Сарадж в Триполи, подкрепено от либийските Мюсюлмански братя, и от Турция и Катар. От друга страна, маршал Хафтар, който до 2019 г. беше превзел 90% от либийската територия, се поддържа от контрареволюционната ос, съставена от Египет на Сиси, ОАЕ и Саудитска Арабия. Москва очевидно е в рамките на своята политика за борба с политическия ислям и ислямисткия тероризъм в региона, на същата дължина на вълната като Кайро, Абу Даби и Рияд. Всъщност, дори ако руснаците все още играят посредниците между Сарадж и Хафтар, те ще продължат силно и дискретно да подкрепят Хафтар (изпращайки оръжия, наемници и съветници) или евентуално някой от неговите лейтенанти, за да смаже всеки противник, свързан отблизо или от далеч с Мюсюлмански братя...

ATLANTICO: Какви са отношенията между Русия и Израел и как Москва прие новината за нов мирен договор между еврейската държава и Обединените арабски емирства?

Р. Ломбарди: Въпреки някои епизоди на "студенина" в отношенията между Русия и Израел, руско-израелските отношения са много по-дълбоки, отколкото изглежда отстрани ... От септември 2015 г. и началото на руската интервенция в Сирия и до днес израелските и руските генерали се консултират редовно, ако не и почти ежедневно. Израелците и руснаците дори са създали механизъм за "деконфликт", за да избегнат сблъсъци между техните армии в Сирия. Освен това вече не броим пътуванията на премиера Нетаняху до Москва. Това е и причината, поради която от началото на сирийската криза Израел бе в състояние да нанесе безнаказано и с мълчаливото съгласие на Русия повече от 200 удара по иранските сили и силите на Хизбулла, присъстващи на територията на Сирия. Освен това много наблюдатели наивно подценяват връзката между еврейската държава и Москва. Защото отново те са много по -дълбоки и по -силни, отколкото изглеждат. И много стари!

Всъщност от началото на 2000 -те години и встъпването в длъжност на Владимир Путин (първият руски държавен глава, който посети официално Израел през 2005 г.), дипломатическите и най -вече търговските отношения между Израел и Русия не са престанали да се развиват: повече от половината израелски внос идва от Русия, суровини срещу високотехнологични продукти, бум на туризма в двете посоки, космическо сътрудничество (пускане в орбита на израелски спътници от руската космическа агенция), продажба на израелски радарни системи и дронове... От 12 млн. долара през 1991 г. търговията се е увеличила до 2,5 млрд. долара през 2017 г.

В тези много важни икономически и търговски връзки между двете страни, голямата общност от израелци, родом от Русия (повече от един милион души, или 20% от цялото израелско население) е добре представена сред елитите, както политически, така и икономически. Руският президент също е много популярен там, а депутатите в Кнесета от тази общност, както и рускоезичните израелски медии (няколко "руски" телевизионни канала), са съществена подкрепа за израелските политици. Освен това военното, технологично и разузнавателно сътрудничество между Москва и Йерусалим се засили само през последните години.

В момента израелското военно и конвенционално надмощие над всички арабски или регионални сили остава повече от всякога неоспоримо. Благодарение на своята огнева мощ и технологично превъзходство, независимо дали ни харесва или не, еврейската държава е стратегическата опорна точка на Близкия изток. Майстори на прагматизма, руснаците много добре осъзнават това. Когато влезете в един училищен двор, не елиминирате малкия "шеф" с големите ръце, а го използвате (както в Сирия срещу Иран)! Със сигурност тогава, въпреки някои надежди, отношенията между Израел и Русия изглежда имат светло бъдеще пред себе си ...

По отношение на неотдавнашния израелско-емирски мирен договор, Русия, която поддържа много добри отношения с всички действащи лица и по-специално с еврейската държава, далеч не е враждебна към тази нормализация, която предстои. Повече от всеки друг участник, чужд на зоната, Москва иска стабилизиране на региона поради вътрешни и геостратегически причини, които споменах по -горе.

Що се отнася до израелско-палестинския конфликт, руснаците винаги са имали много тесни връзки с палестинските движения от времето на СССР. Например, нека не забравяме, че Махмуд Аббас е бил в младостта си ученик на Евгени Примаков и че последният е бил негов научен ръководител! Всъщност, когато беше обявена "Сделката на века", изолираният президент на Палестинската автономия се втурна в Москва, за да получи подкрепата на Путин. Той обаче остана много разочарован, тъй като руският президент го посъветва да остане на масата за преговори. Господарят на Кремъл имаше личен интерес от преизбирането на Тръмп...

ATLANTICO: И накрая, къде са границите на руската политика в Средиземноморието и Близкия изток?

Р. Ломбарди: От 2011 г. и либийската намеса, където се почувстваха измамени, руснаците на практика направиха перфектен мач! В международните отношения това е голяма рядкост! Наистина, досега, при цялата обективност, трябва да признаем, че те са показали неоспорима виртуозност в резултата си. Въпреки това, дори най -големите музиканти никога не са застраховани от изсвирването на фалшива нота и пътят към Pax russica в региона все още може да е осеян с много клопки... Освен това математическата логика казва, че след този дълъг период без грешки, правенето на първата погрешна стъпка става неизбежно.

Междувременно Русия успя да възвърне позициите си в регион, от който беше отстранена. Тя дори се превърна в незаобиколим и истински "миров съдия", към който сега се обръщат всички важни играчи в региона като иранците, турците, египтяните, израелците и дори саудитците... Европейците са извън играта и със сигурност ще има един вид "регионална Ялта" с Америка на Тръмп, която също иска постепенно да се изтегли от зоната.

Основният проблем за Москва е възстановяването на Сирия и икономическото развитие на този регион като цяло (руснаците са може би единствените, които искат стабилност). Въпреки значителните си активи като площ и неизброимите и извънредни природни ресурси, все още неизползвани в Сибир, Русия все още не е в състояние сама да отговори на всички изисквания и нужди( тя заема 12 -то място в класацията на страните според техния БВП, след Италия...).

Въпреки, че Русия има близо 2500 км граници с исляма, самата еволюция на идентичността на мюсюлманите в Русия, е това, което занимава Кремъл. Избягването на социалната фрагментация и запазването на мира в едно от най -старите мултикултурни общества в света ще бъде основното предизвикателство за Москва през следващите десетилетия. Така или иначе, благодарение на своята безпрепятствена политика на надмощие в Близкия изток, неподатлива на вътрешните съперничества в региона, Путин говори с всички и посланието му е ясно: "Управлявайте страните си, както сметнете за добре, но ние не искаме ислямистите, "умерени " или не, на власт; в случай на нужда, винаги можете да разчитате на нашата лоялност и подкрепа! " Това обаче един глух не може да го чуе и всички нови (и бъдещи) арабски автократи (президентът Сиси, маршал Хафтар в Либия, алжирската армия и дори принц Мохамед Бин Салман в Рияд...), сега са вперили очи в "Цар" Путин, последният демонстрирал с Асад, че е надежден, солиден и сериозен съюзник ...