Публикуваме новела, споделена от Зоя Христова - Димитрова в e-sustnost.com:

Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.

Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата от панелките ги дебнеха, за да гледат целувки покрай строежите. Лежаха върху бетона, следвани от ухилените главички, никнещи от недостройките в крайния квартал.

Лятото на Августин – с крехка младежка брада той беше с най-хубавото момиче, то избра него – всички ги гледаха  – и от жълтия блок,  и от двата странични, в дървеното кафе питаха за тях – бяха известни.  От незабележим зубър Августин се превърна в мачо покрай красавицата – момичетата го харесваха. Ново усещане, с което се идентифицира и не искаше да се връща назад.

Родителите му разбраха, че момичето е бременно и тропнаха с крак за сватба – майката работеше в стола на общината, бащата беше старшина. Тези на момичето волю-неволю приеха новината – майката плака, крещя, но се блазнеше за внуче, вече скучаеше много.  Беше ги страх децата да не станат наркомани и ранен брак им се струваше по-малкото зло.

Тъпани, сватба, роднини от село –  млада красива булка с корем, влюбен младоженец, горящ от неспирно желание –  познати неща.  Живееха при свекъра и свекървата във високия блок, а нейните родители в този отсреща.

Родителите на булката заминаха след сватбата, бяха гурбетчии и всъщност помагаше само майката на момчето.

До последно, до края на деветия месец, правиха страстна любов в малката стаичка, която баща му направи от усвоения балкон.

После се роди детето и всички се промениха. Малкото плачеше безспирно, младата майка не спеше, Августин започна да работи на няколко места, за да се издържат, беше фотограф.

Момичето никак не беше готово за майка, а случиха на особено трудно дете. Свекървата се принуди да поеме половината задължения – отношенията между двете се изостриха много.

Недоспала, свекървата стана раздразнителна и ходеше между етажите на блока, за да говори срещу снаха си:

– Ни го е изкъпала, ни го е нахранила днес, аз всичко правя, сутринта щеше да падне от креватчето, ако не бях аз, нямам и за минута вяра, ще го претрепе, споделяше често.

Дебнеше да я хване в грешка и после причакваше сина си, за да се оплаква:

– Не, Авустинчо, аз я харесвам, харесвам го момичето, но да беше повече майка – гледай днес аз съм изпрала всичко, до девет лежа.

Августин не слушаше, знаеше, че майка му е конфликтна, той мислеше за друго – желанието по младата му съпруга го разяждаше и не можеше да работи, а след раждането тя се промени. Беше изнервена, не харесваше тялото си,  дразнеше се от мъжа си – досаждаше й с безспирните желания за любов и правеше всякакви номера, за да го отклони: заспиваше преди него, отиваше в стаята, след като той е заспал, или внезапно скачаше да види дали детето диша – имаше куп тактики. Той мислеше денем и нощем за гладката кожа,  пищния бюст,  бедрата – беше нереално красива и колкото повече го отблъскваше, толкова повече я желаеше.

Свекърът от самото начало виждаше работата обречена – деца да гледат деца – още като видя това красиво момиче, с вид на рекламно лице, смяташе, че нещата ще свършат зле.

Минаха осем месеца и нов сюрприз – снахата пак бременна. Опа, ставаше сложно. Свекървата вече окрито враждуваше:

– Едното не можеш да гледаш, друго ще раждаш – с кой акъл Августине! Ама и аз тъпа, къде го прибрах това, майка и в чужбина се спаси, аз ще гледам, щото съм много здрава. Ми не съм първа младост – кръвно, стави, колена – всичко ме боли.

– Стига си нареждала, спираше я свекърът – направили го, направили, дай сега да видим как да ги сместим, в тая стая няма да стане.

– Майка ѝ да ги смества, аз съм до тук, едното го изгледах, че сега и второ, вайкаше се бабата.

Младата майка беше в тежка депресия от новината и съвсем се дистанцира от семейството. Заживя някакъв вътрешен живот, абстрахира се от всичко – думите на свекървата ехтяха сякаш от километри в стаята  – тя беше другаде.  Блуждаеше с празен поглед из къщата и крадеше всяка секунда, за да седи пред компютъра и да рови в интернет.

Августин реши, че трябва да печели повече и се присъедини към една строителна бригада, смени професията си. Беше амбициозен по природа и с четене на специализирана литература и гледане на клипове, бързо стана незаменим. Превърна се в необичайно добър плочкаджия и замазчик, усъвършенства се в шпакловката – шефът му държеше да не го изпусне.

След второто дете момичето рухна окончателно и живееше като в транс, нямаше сили и да се изкъпе. Свекървата не спираше да нарежда, но тя я беше игнорирало напълно и изобщо не й говореше, гледаше през децата и през нея, понякога не ставаше с часове от леглото. Само, когато сядаше пред компютъра погледът и се променяше, смееше се и дебнеше домашните, за да се добере до него.

И както можеше да се предположи – един ден просто си тръгна. След вечерята нагласена каза, че излиза до магазина и повече не се върна. Съседи казаха по-късно, че са я видели да се казва в джип. Разбра се, че постепенно е изнасяла багажа си, без да я забележат.

За Августин настъпиха черни дни. Той още беше влюбен в жена си, с децата беше общувал малко, постоянно работеше, а знаеше, че и майка му нямаше да му прости – щеше да натяква за случката при всеки повод. Породените сестричета – на една и на две години, легнаха изцяло на плещите на бабата, свекърът помагаше, но беше след онкологична операция и нямаше сили.

Бабата започна да се изтощава жестоко, хипертонията й се обостри, всекидневно вдигаше кръвно. Караше се постоянно с Августин и го обвиняваше, натякваше му, че е неудачник. Баща му пиеше с часове в кухничката, за да се абстрахира от врявата на жена си и виковете на децата и почти не говореше. Гледаше тополата през прозореца и слушаше радио с гръб към семейството.

За да облекчи малко майка си, защото виждаше, че нещата със здравето й могат да свършат зле, Августин започна работа два на два в една от фирмите, която ремонтираше апартаменти. Два дена изкарваше плътно с момиченцата и гледаше да не ги държи вкъщи, за да си почиват родителите му. Седеше по цял ден по парковете с децата, майките го заглеждаха – беше странна гледка  – момче на видима възраст около двадесет години на бебешката площадка с две малки момиченца.

Виждаха го по площадките как си играе с тях, как придърпва други деца, за да ги запознава, често говореше и с майките, искайки съвети за хранене и възпитание – стана любимец на всички.  Канеха ги по детски рождени дни, на които обикновено беше единственият мъж.

Съучениците на Августин от кварталното училище, които останаха да пият в местното кафене го обсъждаха и се подиграваха с него – “какъв балък да го зарежат с две деца, при това момичета, оная кой знае къде се оправя, а той при бабите и майките на площадката“ – беше чест обект на масово забавление.

– Сестра ми копеле, вчера е била с него на рожден ден на момиченце на две години.

– Абе, дали ги кърми, а, как мислите, кърми ли ги, крещяха в изстъпление момчетата в кафенето. Те твърде много му бяха завиждали за красавицата.

Когато минаваше покрай кафенето, за да се прибере във входа няколко момчета излизаха и правеха с ръце поза на кърмачка, а  после бързо бягаха вътре полудели в неистов смях.

Майките бяха мили, но често го обсъждаха с мъжете си, разказваха за Августин, бяха потънали в историята, като в сапунена сага.

– Егати и шарана, казваха бащите – не може ли да я намери тая и да я удуши, егати и мухльото.

– Това не е мъж, това е охлюв, някаква дрисла да ме разиграва така – ще я намеря и ще и тръсна децата, но първо ще я бия, докато мърда. Тоя е пълна мида, говореха по къщите.

Противно на общата логика на Августин не му беше неприятно с момиченцата, даже му беше много интересно и целенасочено избираше компанията на майките, за да имат децата приятелчета. Престоят му в градинките можеше да бъде и приятен, ако отношението на мъжете не започваше да се прокрадва през майките, които го подпитваха за все повече подробности за жена му, за да има какво да разказват вкъщи, усещаше, че се превръща в квартално риалити.

– Ама тя каза ли ти нещо или направо си отиде, а?

– Подозираше ли я, че има някой, подпитваха жените, но вече с нездрав интерес, въпросите ставаха все по-конкретни. Често още при пристигане на площадката майките се скупчваха около пейката му с лъщящи очи, лакоми за клюка. Августин започна да иска само едно – да избяга.

Мина лятото, което прекара в малкия квартален парк срещу бившето си училище. Времето вече се разваляше и майките по градинките се разреждаха, но Августин неизменно беше там с момиченцата, за да не е вкъщи. Всяка вечер, пушеше на пейката, загледан в ламарините на лющещата се пързалка. Децата започваха повече да се оправят сами, сестричките играеха около пясъчника – тримата бяха част от пейзажа.

Така го видя за първи път – потънал в мисли младок с умъчнено изражение, дърпащ цигара от цигара и издишаш всеки път с въздишка. Необичайна гледка – хубаво, яко и младо момче със старческа угриженост. Несъответствието между възраст и излъчване привличаше по-опитните погледи мигновено.

Опааа, каза си дамата, тук е интересно, даже много, ама много интересно.

Беше имала връзки, не малко, но все разочароващи – приключваха зле. Или с бой, или с преследване – една нямаше достойна за разказване –  жената беше някога авантюрист, но сега търсеше друго.

Осиновено дете на възрастни заможни родители, които починаха, тя дълго гради кариера в артистичните среди, после направи бизнес, който потръгна, но беше сама, съвсем сама. Беше и доста закъсняла с раждането и след серия неуспешни опити Инвитро се отказа. После искаше да осинови, но й предлагаха все деца от малцинствен произход, заряза и това.

На четиридесет и четири живееше в голямо жилище само с два лабрадора. Имаше още имоти, които отдаваше под наем – с доходите никак не беше зле.

Дамата започна да разхожда кучетата около площадката, за да наблюдава странното момче с малките момиченца. Беше хубаво – широкоплещесто, със здрави крака и огромни тъжни очи на ясната младежка кожа – харесваше й физически и й се искаше да го заговори, поне да разбере защо е там.

Но беше трудно момиченцата пищяха от кучетата и трябваше да заобикаля градинката. Тогава измисли план. Имаше съседка с три малки деца, която все ги оставяше около блока, защото не смогваше да ги разхожда, а бяха относително близки.

– Танче, мога ли да взема Ники за малко в парка, има едно детенце на мои близки, което трудно общува с деца, а Никола е общителен и ще го предразположи, предложи тя на съседката.

– О, взимай го и не го връщай, шеговито отвърна майката. И дамата се сдоби с инструмент за запознанство. Оставяше кучетата и след обяд взимаше съседското дете да го разхожда в градинката при двете момиченца. Детето действително беше много общително и за часове направи контакт с тях. Дамата се заговори и с младия татко, но дистанцирано и небрежно.

Идваше всеки ден със случайни изненади за децата – куклички, шоколади, близалки. Измисляше игри, с които да ги впечатли.

Августин стана по-жив откакто идваше, с нея беше интересно. Тя правеше куклен театър, говореше майсторски с различни гласове, децата включваше умело.

Чудновата беше  – хубава, стегната и чаровна жена без възраст, водеща чуждо дете на площадката. На няколко пъти му се искаше да я попита дали няма собствени, но не посмя.

Есента преминаваше в зима и седенето по пейките ставаше невъзможно. Жената започна да кани младия татко с момиченцата вкъщи и събираше съседските деца, правеше им детски партита, карнавали, беше много изобретателна. Авгстин се чувстваше все по-удобно в нейната компания, започна да се чувства и в къщата й като у дома си. Така плавно премина и в спалнята й след едно импровизирано детско парти, беше късно да се прибират и валеше обилно.

– Ела, му каза Дияна, след като приспаха момиченцата, поглаждайки с ръка леглото. После го обгърна с ръце и го целуваше, беше му приятно и не направи усилие да си тръгне. Уютна беше тази жена, която нищо не искаше, извънредно активна тя правеше всичко сама.

Преспиваше все по-често при нея, въздействаше му, но не беше влюбен, още мислеше за момичето с дългата шия, дебнеше нейни приятелки, за да прочете в очите им нещо за нея, не беше загубил надежда, че ще се върне.

Атмосферата в къщата на родителите му ставаше все по-тягостна – майка му крещеше и кълнеше, баща му не говореше изобщо.

Постепенно започна да живее при Дияна, всеки ден изнасяше част от багажа си и този на децата. Тя тактично освобождаваше пространство и нагласяше момиченцата.

Първите месеци беше приятно – децата харесваха новия си дом, сприятелиха се със съседските. И понеже не помнеха добре майка си, Дияна бързо зае нейната ниша, но скоро се изясни, че няма да е гладко.

Беше си мечтала именно за момиченца и ги гласеше като барбита. Макар и много млад за Августин подходът й беше странен . Ту ги лигавеше и контеше, после им се сърдеше като на възрастни – личеше, че няма деца тая жена, не виждаше ли колко са малки. Очакваше да седят като кукли и бързо се разочароваше, ако не и се получи планът, после сипеше тежки обвинения към тях, че са я предали – имаше нещо нездраво.

И с него се държеше покровителствено и като към дете. Често отиваше в магазина и му избираше дрехи, а той седеше, докато ги мери. После го водеше на фризьор и дума не му даваше да каже за подстрижката. Готвеше и нареждаше на него и на децата какво да ядат. Въведе строги правила в къщата и изпадаше в истерия, ако не се спазват. Не случайно е сама тази жена, мислеше Августин, но още му беше уютно.

Обади се и друго, патологична ревност.

– Гледаше ли я, видях те да я гледаш, питаше внезапно след излизане от магазините.

– Луда си, нищо не гледам, мерех панталона, очите ми бяха там, раздразнен отвръщаше.

– Гледаше я, не ме прави тъпа, внимавай, мисли му, само патка не съм.

Дияна оглеждаше всяко младо момиче, което мине и после машинално проверяваше накъде сочи погледът на Августин.

Ставаше все по-трудно да се живее с нея. Не смееше да мръдне, не гледаше хората, за да не реши, че гледа жените.

Когато се събираха с приятели обикновено говореше тя, той сервираше и говореше само, когато Дияна го включи.

– Кажи Август как ни гледаха, нека той да каже, беше често отредената му роля в диалога. Тя имаше много приятели – артисти, бизнесмени, музиканти, които гостуваха не рядко. А негови не идваха, страх го беше, че отново ще му се смеят, мислено чуваше разговорите – “леле тоя геронтофил, такова баба си, то бива балък – от оня проститутяк на бабичка“, щяха да цвилят в кафето.

С всеки изминал ден ставаше по-мъничък, по-мъничък  -кастриран мини пудел, фризиран за изложба. Разбираше мълчанието на баща си.

Пролетта смени зимата и Августин заседна в парка с децата, бяха пораснали – на три и на четири. Започна да седи всекидневно в градинката, за да не е вкъщи. Пушеше, вперен във фонтана, следеше малките водоскоци – нагоре – надолу.

Оставаше до възможно най-късно, за да не се прибира. Дияна идваше за малко на площадката, правеше бърз оглед за млади жени, а после се прибираше, за да си чати с приятелите си от артистичните среди, или пък имаше ходене на събития – стихосбирки, спектакли, партита, където не можеше да се водят деца.

Така мина пролетта, а после и лятото, младежът замръкваше в парка на пейката между фонтана и малкия пясъчник. Бащите спираха, бъбриха си с него, после идваха жените и ги сменяха, повечето бяха за малко.

Вечер, когато лампите вече не светеха, в разгара на август, край пясъчника се различаваха само два силуета в тъмното. На Августин и на още една майка, младо момиче с момченце към пет.

Замръкваше и тя често, като него. Понякога улавяше в тишината на тъмното как мислите й съвпадаха с неговите – “само двама сме всяка вечер до късно тук“.

Момиченцата на Августин си играеха с момчето, понякога до единадесет часа, искаше Дияна да е заспала, когато се връща.

Вечер, преди да се стъмни, наблюдаваше майчето – толкова  мъничка, слаба, с едно детинско лице – нямаше повече от двадесет и пет години.

После виждаше как идва един огромен мъж, поне два метра,  и й говори сърдито с ръце на кръста, винаги беше ядосан. Августин сядаше близо, за да слуша разговорите:

– Гледаш ли го къде ходи, беше на фонтана щеше да падне, виждам го от алеята, мъжът правеше кросове около парка и през час идваше да провери как жена му гледа детето.

После виждаше как момичето се разстройваше и придобиваше изражение, което му напомняше това на животните в зоопарка – примирение, пълно със скука и притъпеност.

Мъжът пак идваше и й се караше за пари:

– Колко изхарчи, за какво, какво толкова купувахте, гледай да го държиш повече тук, че имам работа, трябва да си завърша проекта, ще ми пречи вкъщи.

И така в късния сумрак на августовската жега, на фона на щурците и далечна чалга от блоковете, Августин усети, че ги свързваха доста неща.

В привидната скука на нощния парк, когато децата играеха на кораб на по-далечната пързалка, Августин чуваше  близостта на момичето, стоящо през две пейки. И понеже чуването е много интересно явление и винаги разбираш кой те наблюдава и без да те поглежда, той знаеше, че го чува и тя.

Започнаха да идват по-рано на площадката, за да се гледат по светло.

Майката се криеше, когато го гледа, по особено чаровен начин. Августин беше привлекателен – как ли не го бяха гледали и жени и момичета – предизвикателно, сладострастно, агресивно, закачливо, но не беше виждал така да се крие жена, следеше го с периферното зрение, правейки се, че търси нещо в телефона си, а когато засичаше погледа й се изчервяваше и ставаше сериозна.

– Ей, момиче, мислеше – колко женствено е това. С дни не се сещаше за белоликата, тънковратата, образът на жена му избледняваше и се хващаше, че мисли за стреснатото момиче от малкия парк.

Дияна го проверяваше често, но констатираше, че няма нищо заплашително на площадката вечер, само едно момиче с невзрачен вид и си тръгваше.

Започна да сяда все по-близо до пейката на младата майка и да говори с нея, криейки се зад интересите на децата.

– Днес Митко е нинджа, този костюм май е нов.

– Да, не сме излизали с него, отговаряше тя, забила поглед в земята, при всеки отговор се появяваше руменина.

“Ще ме побъркаш“, мислеше Августин – “ще умра около тоя пясъчник“ и чувстваше онова свиване в долната част на стомаха заедно с ударите от учестения пулс.

После идваше мъжът й, оглеждаше високомерно хората на площадката и й правеше забележки, които Августин вече приемаше лично.

– Еми, бяга, момче е, цапа се, да! А, ти нещастник къде си, един път не съм те видял с детето, мислеше Августин. Започваше да го мрази, за да оправдае желанието си към чуждата жена.

И така в една нощ, когато замръкнаха до почти дванадесет, двете големи деца още крещяха с други около фонтана, а малкото беше заспало на пейката, Августин придърпа майката в тъмното, награби я и започна да я целува. Личеше, че й е приятно и се дърпаше вяло – ужас и силно желание издаваха очите.

– Къде мога да те видя, попита я направо.

– У нас, отговори неочаквано. И започнаха да се срещат в дома й, когато мъжът й отиваше в командировка и децата бяха на градина.

Тия срещи бяха странни – микс от похот и страх, на тях бавно се настаняваше обичта.

Срещите докараха друг проблем, не можеше да прави вече секс с Дияна, не се получаваше. Дияна изпадаше в истерия след всеки неуспешен опит в леглото:

– Да не си на сто, крещеше – стегни се, защото ще те зарежа и без това за друго не ставаш.

– Зарежи ме, мислеше Августин, нека и той зареже нея – беше далеч.

Но колкото повече надвисваше есента, толкова по-безнадеждно изглеждаше някакво развитие на връзката. Двамата бяха ужасно бедни и ги беше страх за децата. Анита не смееше да направи крачката, беше финансово зависима от мъжа си, петнадесет години по-голям, доста успял архитект на индустриални сгради. Беше студентка – без работа, без жилище, със семейство, което живееше далеч, плаха като мишка.

Връзката вече силно агонизираше, когато архитектът ги хвана. Забравил документи арх. Воденичарски внезапно се върна в апартамента си и попадна на двойката, вихреща се върху скъпата му ръчно резбована спалня. Нямаше как да се скрие деянието, беше попаднал точно в разгара. Архитектът се стъписа, пребледня, стоя няколко минути във вцепенение и после ужасно изригна:

– За това ли плащам аз, а, за това ли?! Да дойда и да те видя как се въргаляш с някакъв квартален мърльо. Ей, пикльо непоръбен, знаеш ли колко струва спалнята, на която чукаш жена ми, а, знаеш ли – три живота не можеш да я изплатиш?!

– Това ли заслужих бе, дето те обличам като… и те издържам от години, това ли бе?!, огромният мъж трещеше и заекваше, почервенял до черно, слюнките му хвърчаха – страшна гледка. Августин се уплаши, че мъжът ще направи инфаркт.

– Чакайте , господине, нека обясня, запелтечи, знаеше, че правото не е на негова страна.

– Какво, идиотче, какво ще ми обясняваш – пубер мизерен, ще ми даваш информация за провинциалната проститутка, която таковаш, ти знаеш ли аз от къде я измъкнах – при свинете живееше тя и кокошките, ако не бях аз, щеше още да е там, мъжът вече тежко заекваше и залиташе. Анита ревеше с глас върху спалнята, Августин се червеше – ситуацията беше с повишено ниво на конфуз.

И тогава Августин реши да действа, страх го беше да остави момичето там.

– Взимай си нещата и тръгвай с мен, каза той с мек, но категоричен тон.

– Ама, Август, глупости, къде ще ходим, луд ли си, ревеше.

– Тръгвай, ще видиш, и двамата занареждаха багажа, докато архитектът дишаше дълбоко, пребледнял на огромното кресло.

– Взимай си и детето, курво, взимай си и детето, с немощен и прегракнал глас суфлираше мъжът – няма да ти гледам гадното копеле, няма, не спираше да говори глухо.

Излязоха от луксозната кооперация само с един сак – Анита трепереше, Августин беше необичайно блед. Оставаше по-трудното – да каже на Дияна. Взеха трите деца от градината и се запътиха към апартамента на й.

– Останете в колата тримата.

– Ама, как, как в колата, ама тук ли, трепереше и заекваше момичето.

– Тук, тримата, тук.

И Августин заизкачва стълбата, в края, на която го очакваше тежка развръзка. Дияна беше нервна, сякаш предчувстваше.

– Къде беше, с часове те няма, какво правиш, днес не работиш, изсъска.

– Сядай и слушай, изкомандва той.

– Ама, какво да ти сядам, отговори?

– Сядай, изкрещя Августин.

Дияна се настани стреснато на дивана с шокирано изражение.

– Така, започна той – аз имам друга, тя ме чака долу, децата са с мен – това е, изнасям се!

– Кааак, друга, полудя ли?

– Да, друга, долу е в колата, сега си взимам малко неща и си тръгвам, каза той и се отправи към стаята, за да събере дрехи.

Дияна седеше замръзнала на дивана. Когато излизаше, още не беше асимилирала новината. Едва, когато колата потегли, започнаха да звучат крясъците й от балкона:

– Животно импотентно, мизерник, махлен недоразвит….., виковете звучаха чак до зебрата на светофара. После колата зави и се отправи в неизвестна посока.

Караха напред по шосето – тя, той и трите деца. Те бяха силно озадачени от новата ситуация и мълчаха забили главички върху гърдите. Анита още трепереше, но се държеше заради децата.

– Август, прошепна леко, с още треперещ глас като при треска – да не са гладни, а, дай да отбием някъде да ядат.

– Можеш ти, можеш да гледаш деца, мислеше шофирайки силно превъзбуден от обстановката.

Спряха в едно бистро близо до Панчарево. Децата преглъщаха уморени омлетите и гледаха ту единия, ту другия, за да дешифрират случката – познаваха отлично и двамата, но какво ставаше сега?

– Август, къде ще идем, аз нямам роднини тук?

– Спокойно, измислил съм го, леко неуверен отвърна. Тя замълча в очакване на решението.

Паркираха пред вехтата панелка с остъклени в различни цветове балкони.

– Слизайте и нагоре, на третия етаж сме.

– Ама къде отиваме?

– Върви, ще видиш.

Августин извади ключ и отключи вратата, в коридора се показа майка му:

– А, Августинчо, как си мами, но в този момент видя непознатата с новото дете и се стъписа.

– Това е Анита, приятелката ми, това е синът й, ще живеем тук временно, каза тихо и протоколно Августин.

– Ама, как тук бе мами, как така, тук е тесно у нас, не може, пък то това дете сигурно и баща си има. Аз не, че нещо, ама какво ще кажат хората, баба ти какво ще каже?!

Не отговори, а влезе в старата си стая и издърпа Анита и детето вътре, после хлопна вратата. Чуваше се как майка му говореше на баща му в кухнята:

– Ама, Димитре, така не може, каква е тая жена и с дете, това какво е – една го заряза, с друга живя, сега трета води с чуждо дете, ще ме умори, наказание е това от горе. Ами децата, колко ще сменят и те. Ох, Августинееее, гламав те родих, луд излезе, къде сгреших?! Баща му не отговаряше, беше силно втренчен в тополата.

След малко чу скърцането на стола, баща му се размърда и зашляпа по коридора до стаята, почука:

– Августинчо, отвори тате, да ме запознаеш с момичето и с детето.

Влезе в стаята и видя Анита свита като таралеж, неестесвено бяла, момчето й гледаше безумно, момиченцата се нахвърлиха на врата на дядо си:

– Аз деде, съм дедо Митко, подаде ръка на момченцето дядото – знам много момчешки игри, ще видиш.

После деликатно погледна Анита и се успокои:

– Ще станат работите, помисли си – тук работите ще станат.

В следващите дни стана ясно, че апартаментът на братовчед му се освобождава, защото заминават в чужбина. Тристайно занемарено жилище, което можеше лесно да се прекрои. Августин се стегна и го ремонтира за три седмици. Направи стая за момичетата и една малка за момченцето. Огради бокс и направи елегантна трапезария – беше научил много. Анита започна да си търси работа.

Дори майката на Августин някак прие момичето и детето, Анита я спечели.

– Може да има дете, брак, туй-онуй, ама свястно дете, той и Августин не е много стока, баш за него си е. Гледай как мълчи, не отговаря, а онова какво нахално беше и надуто като въшка. После пък онази стара мома бохемка, дето го мачкаше като хлебарка, мислеше бабата, беше доволна.

В началото на зимата се нанесоха в новото жилище, Августин се върна и към фотографията, окуражен от Анита, държеше той да снима. Започна да си намира работа като сватбен фотограф, снимаше и партита, тя му направи страница и го рекламираше активно. Анита започна в една рекламна агенция и доходите се стабилизираха, правеха смели планове за четвърто дете и се забавляваха доста от мисълта.

Разводите и на двамата предстояха, архитектът подписа бързо, вече си беше намерил още по-младо момиче. Само Августин не можеше да издири жена си, а и малко се плашеше да не се върне назад емоционално,  ако я види. С много ровене, през общи познати, успя да стигне до нейния профил във фейсбук, който беше сериозно маскиран. Разбра, че е в Лондон и работи там. Писа й много пъти, тя отговори едва на десетия, прати му телефон, Августин се свърза със страх:

– Ало, здравей, каза той делово.

– Здрасти, Август, как си?

– Добре, но ми трябва развод, писах ти, искам да се оженя.

– Авуст, каза глухо тя – много ли ме мразиш?

– Не, изобщо, разбирам те, но сега ми трябва развод.

– Август, как са децата, искам да ги видя.

– Добре, но няма да знаят коя си, не си го причинявай.

– Август, кажи ми, много ли съм виновна?

– Не си, аз съм виновен, беше ужасно малка, не трябваше, така, но това е минало, дай да се разберем сега. Августин си отдъхна, беше я архивирал напълно, чувстваше само досада от опита й за емоционално нахлуване в живота, дори през прошката, която искаше – беше свободен. Разведоха се и тя му прехвърли родителските права, убеди се, че не е добре да вижда децата.

След година видях Августин, бяхме приятели и съседи от деца, знаех за драмите му от общи познати:

– Ей, Август, как си?!

– Геле, лелееее не съм те виждал век, запрегръща ме.

– Какво правиш, разказвай.

– Снимам, пак снимам, ама вече за други пари, женен съм втори път, много добро момиче. Децата са при мен, общо-взето това е. Айде, че бързам, чакат ме вкъщи.

Обърнах  се след него, Августин тичаше.