На девети май празнуваме Летен Никулден.

Православната църква чества пренасянето на мощите на св. Никола(ѝ) Мирликийски от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, светецът в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население.

Това станало на 9 май 1087 година. През 1139 г. в гр. Бари е бил построен храм, посветен на св. Никола, където и до днес почиват мощите на великия светител.

Този църковен празник в България е известен като летни Свети Никола, Сухи Св. Никола или Лятна Никулка и го свързват най-вече с предпазване от суша и градушка.

За разлика от своя брат близнак Зимни Св. Никола (символ на студа, зимата, старостта, смъртта, земята и водата) той олицетворява лятото, живота, младостта, небето и слънчевия огън.

РИТУАЛИ

Коли се курбан мъжко животно, като кръвта му се оставя да изтече или на оброка, или насред нивата.

Слагат се общоселски трапези, богати и празнични, обикновено извън селото, на поляни със стари тополи и дъбове, до извори и чешми – все места, които народът ни почита като свещени.

Масово се устройват чествания като служба, светец, оброк, които за разлика от Зимния Св. Никола не са посветени на домашния дух покровител, а на стопанина, защитник на посевите.

Като такъв обикновено си представят смок синорник, който има дълга опашка и рог на главата.

Летни Св. Никола се почита като господар на дъжда. При засушаване се изпълнява обичаят "кръстоноше", "покръсти", "кърсти", "скръсти".

Девойки, облечени в стари черни дрехи, се събират около църквата, обикалят храма три пъти и пеят специални обредни песни.

Често се пее следната песен за дъжд:

Кърсти носам, Бога молам:
Господи, помилуй –
да зароси ситна роса,
да навади берикето,
берикето – вино, жито,
пчениците – до пояси,
а ржите – до стреите,
царевките – до гредите,
от два класа – шиник жито,
от две зърна – две мешиня,
по полето – мед и млеко,
мед и млеко, вино, жито,
да се ранат сиромаси,
сиромаси, сирачиня.
(На "покръсти" в Прилеп)

Целта е да се измоли благосклонност от природните стихии да умилостивят злите си сърца, да пратят дъжд и плодородие по земите. След като отслужи литургия, свещеникът повежда процесията. Присъединяват се всички от селището, обикалят землището – нивите, бостаните, градините и оброчищата. След свещеника са момците, които носят кръста и хoругвите. Момите пеят:

Кръстоноше, кръстаре,
Помагай, свети Никола,
Да зароси ситна роса,
Да напои равно поле.

Докато обикаля, свещеникът ръси със светена вода навсякъде, освещава старите вековни дървета, чешмите, изворите, кладенците. Накрая задъл­жително се слага трапеза в чест на св. Никола. Колкото по-богата е тя, толкова по-сигурна е помощта на светеца.

Изпълнява се и ритуалът Пеперуда.

Момите от селото избират малко момиченце, което трябва да е сираче. Те го наричат Пеперуда. Детето има задача да помоли за дъжд. Вярването е, че с молбите и плача си сирачето ще трогне небесата и искането му ще бъде удовлетворено.

ЗАБРАНИ

Не се захваща никаква домашна или полска работа, за да не се разсърди светецът и да посее нивите с "ледени небесни зърна".

На Летен Никулден е забранено жените да шият. Вярва се, че с иглата ще избодат очите на св. Никола.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако времето на 9 май е ветровито и дъждовно, няма да има орехи и годината ще е неплодородна.