Според проучване на Северозападния университет в Илинойс социално-икономическото неблагополучие може да доведе до изява или потискане на заложеното в биологичния ни чип.

Дали си беден, или богат, реализиран или тотално неуспял, се отразява на изявата на гените ни. Бедността оставя следа върху приблизително 10% от тях. Това установява изследване на Северозападния университет в Еванстън в американския щат Илинойс. То поставя под въпрос ширещото се в представите на повечето хора схващане за гените като неизменни характеристики на физическата ни същност и здраве, пише “Сайънс дейли”, цитиран от 24 часа. 

Предишни проучвания са доказали, че ниските доходи и липсата на житейски успех може да доведат до повишен риск за сърдечни заболявания, диабет, много видове рак и инфекциозни заболявания. Но не бил ясен биологичният механизъм как телата запомнят на ниво клетка преживяванията в бедност.

В новото проучване изследователите са открили доказателства, че бедността може да се вгради в широк обхват на генома чрез процесите на ДНК метилиране. То представлява ключов фактор, който има потенциала да влияе върху генната изява на повече от 2500 места в над 1500 гена.

Много от повлияваните точки са свързани с имунния отговор на инфекции, развитието на скелета и развитието на нервната система.

Предишни изследвания доказват, че социално-икономическият статус е повсеместен фактор за здравето.  По-семплата житейска реализация и/или скромните до липсващи доходите са предпоставка за активиране на процеси, които допринасят за развитието на хронично възпаление, инсулинова резистентност - нечувствителност към инсулина, която се смята за предвестник на диабета от тип 2, и дисрегулация на хормона на стреса кортизол. 

Но, изглежда, нещастието не свършва в рамките на определен период от живота на човека. По все още неизяснени биологични механизми предпоставките за лошо здраве в резултат на бедност влизат в биологичния чип.

Водещият изследовател д-р Томас Макдейд - професор по антропология в Лабораторията за изследване на човешката физиология, казва, че откритието на екипа му е важно по две причини.

Първата е, че обяснява очевидните и без научни аргументи закономерности на влошаване на здравето на хората с нисък социално-икономически статус. Според проф. Макдейд ключът към разбирането е в откритието, че ДНК метилирането може да играе важна роля за връзката между бедността и здравето. Най-вече на сърцето, кръвоносните съдове и имунната система. В същото време грешките в ДНК метилирането предразполагат към възпалителни реакции и бъгове в метаболизма.

Биохимичното обяснение на ДНК метилирането е свързването на метилова група с друга молекула. Като краен резултат се стига до активирането на някои гени или забрана те да се проявят.

Например метилирането се намесва в контрола на стреса чрез глутатиона - антиоксидант, който тялото синтезира от аминокиселини. Еволюционният смисъл е чрез парирането на окислението в клетките да не се допуска те да се израждат или в обратимата фаза да бъдат “ремонтирани”. От метилирането зависи предаването на нервните импулси, регулирането на имунните реакции и възможностите на тялото срещу възпалението. Тези и още много роли на метилирането илюстрират защо то може да отключва гени, свързани със здравето на сърдечносъдовата система, имунитета, обмяната на веществата.

Епигенетиката е сравнително нов клон на науката, който не се противопоставя на генетиката, а по-скоро е другата страна на същата монета. Тя изучава влиянието на външните фактори - средата, навиците, стреса върху биологичния “чип”, който получаваме по наследство от родителите си. Основополагаща е теорията, че в много случаи от външните фактори зависи дали даден лош или защитен ген ще се изяви. Или ще остане до края на живота ни само непроявено предразположение.

Най-популярният пример за епигенетиката на бедността са свидетелствата от много предишни епидемиологични проучвания за здравето на деца, родени от майки, които са гладували. Поколението им се оказва предразположено към заболявания, които са отсъствали във фамилната история.

Второто достойнство, което проф. Макдейд изтъква, е откритието за връзката на социално-икономическото неблагополучие с настаняването на епигенетичните промени в генома. Учените са очаквали извода, но са били изненадани от мащаба на влиянието на лошите доходи и мизерни условия за живот. Резултатите подчертават потенциалното въздействие на бедността върху много широк спектър от физиологични процеси и органи. Учените планират допълнителни проучвания за всички здравни последици.