Две неща трябваше да накарат България да замълчи като програма „Хоризонт“ поне за една минута.

Първото е, че Цвета Караянчева е транспортирана след катастрофа и нараняване на раменна става с хеликоптер от Делиормана до болница „Лозенец“, сиреч Правителствена. Настанена е. Обгрижват я по ВИП-стандарт.

Оперирана е. Благодарна, Цвета излива чувствата си във Фейсбук. Народът ликува, радостен, че данъците му са отишли по предназначение – да осигуряват живота и здравето на каймака на нацията. Каймакът се отглежда трудно и струва скъпо, както знаете. Но да е жива и здрава Караянчева, чакат я важни държавни дела, празници из страната и богати трапези. Пък и пилотите трупат летателни часове, което е важно за бойната им готовност и националната сигурност. Във Виетнам организират "Парад на радостта" в чест на оздравяването на Цвета. Пекин засега се въздържа...

Второто важно нещо, заради което трябва да помълчим е: в първия учебен ден научихме, че за всеки трети първолак българския език не е майчин. Всеки трети! Това означава, че от около 60 000 дечица двайсет хиляди говорят на друг език. Ако пропорцията е подобна до учениците в 12-ти клас, излиза, че около 220 000 младежи имат проблеми с официалния език в страната. По всички световни стандарти това е катастрофа. В същото време изтрещели „патриоти“ искат връщане на казармата и наборната служба. На какъв точно език ще обучават голяма част от войниците? Ще наемем преводачи от Анадола? Или на романи? А не е ли по-правилно парите да отидат за читанки и учители? Преди да сме се погребали...

Има стара приказка: "Власите се давят накрая на Дунава". Дойде ред за нещо ново. Например: Българите се давят на плиткото.

За разЦвета или за разгрома на нацията става дума?

Д-р Димитър Попкутуев