Преди всичко трябва да се има предвид, че полумесецът на православния кръст няма никакво отношение нито към мюсюлманската религия, нито към победата над мюсюлманите.

Кръстове с полумесеци украсяват храмовете от дълбока древност: църквата "Покров на Нерл" (1165 г.), Дмитриевския събор във Владимир (1197 г.) и др. По онова време изобщо не е ставало дума за никаква победа над мюсюлманите, пише Руски дневник.

От древни времена полумесецът е държавен знак във Византия и едва след 1453 г., когато Константинопол е превзет от турците, този християнски символ се превръща в официална емблема на Османската империя. В православна Византия полумесецът символизира царската власт. Тъкмо поради това, очевидно, той фигурира като символ на великокняжеското достойнство върху изображенията на киевския княз Ярослав Изяславич в "Царските хроники" от XVI век.

Често полумесецът се изобразява като част от епископските одежди на Св. Николай Чудотворец. Същият символ може да се срещне и на други икони: Света Троица, Спасителя, Господ Исус Христос като Цар и Първосвещеник. Така поставянето на кръст с полумесец върху купола на храма напомня, че храмът принадлежи на Царя и Бог.

Нещо повече – още от дълбока древност (от Христос и първите векове на християнството) – датира и друго значение на кръста с полумесец. В едно от посланията си апостол Павел ни учи, че ние (християните) можем "да се държим за поставената пред нас надежда", т.е. кръста, който за душата е "като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата" (Евр. 6, 18-19). Тази "котва" буквално и символично прикрива кръста от поругаване от езичниците, и открива за верните християни своя същински смисъл – избавление от последиците от греха; това е нашата силна надежда. Само църковният кораб може да пренесе всички желаещи през вълните на бурния тленен живот до тихия пристан на вечния живот.

Върху куполите на храма "София Вологодска" (1570 г.) , църквата "Света Троица" във Верхотурие (1703 г.), храма "Блажени Козма" в Костилево има кръстове с причудливи орнаменти: 12 звезди на лъчи, тръгващи от центъра, и полумесец в основата. Символиката на този вид кръст е предадена ярко в Откровението на Йоан Богослов: "И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди" – символ на 12-те израелски народа и 12-те апостоли.

Понякога кръстът върху храма (с полумесец или без) е не с осем върха, а с четири. Много кръстове върху най-древните и най-известни православни цървки имат именно такава форма – например църквата "Света София" в Константинопол (VIII век.), църквата "Света София" в Киев (1152 г.), Успенският събор във Владимир (1158 г.), църквата "Спас" в Переславъл (1152 г.) и много други храмове. От III век, когато за първи път в римските катакомби се появяват кръстове с четири върха, та до днес целият православен Изток смята тази форма на кръста за равночестна с останалите.

Освен гореизброените значения на полумесеца, в традициите има и други – например, че това е Витлеемската люлка на младенеца Христос, че е евхаристичната чаша, в която се намира Тялото Христово, че е църковен кораб или кръщелно корито.

Ето колко са значенията и тайнственият духовен смисъл на кръста, който сияе на църковните куполи.