Навсякъде по света се случват нещастния, по принцип не бива и от най-ужасния случай винаги задължително да се правят далеко отиващи изводи.

Но аз отново и отново, днес вземайки повод от кошмарната смърт на това 16-годишно момче, ще се опитам да кажа на обществото ни, че живеем на ръба на голямата трагедия. Че ходим по острието на бръснача и този бръснач някой ден може да пререже косъма, на който виси дамоклевият меч на голямата трагедия, на страшната катастрофа.

В държавата ни цари брутална корупция, а тази брутална корупцията вече убива.

В държавата ни цари пълно пренебрежение към нормите, стандартите, правилата и изискванията, а това пълно пренебрежение вече убива.

В държавата ни цари разюздана безнаказаност, а тази разюздана безнаказаност вече убива.

В държавата ни цари безпардонна некадърност, а тази безпардонна некадърност вече убива.

В държавата ни цари тотална липса на контрол, надзор, наблюдение и следене на рисковите фактори в критичната инфраструктура, а тази тотална липса вече убива.

В държавата ни цари разхайтена немарливост, даже ще използвам далеч по-точната руска дума разгильдяйство, а тази немарливост, това разгильдяйство вече убива.

Момчето е убито от изолирани безотговорности в нещо твърде малко и конкретно. А си представете пропуските и недоглежданията, оставянето на ръцете и строенето през пръсти и през куп за грош при язовирни стени, бентове на хвостохранилища, подпори на виадукти, мостове, тунели, лошокачествени асфалтови покрития, конструкции на големи постройки…

Пак ще кажа, през 2-3 седмици го казвам след всяка авария, срутище, свлачище, рухване, авария – цялата ни държава е осеяна от кратери на безхаберието и арогантната самовлюбеност на отговорните фактори в центъра и по места; цялото ни общество върви по минно поле на неизбежните злополуки и катастрофи. Нас не просто ни управляват по всички нива на властта некомпетентни корупционери - управлява ни един манталитет на бездънно неосъзнаване какви могат да бъдат последиците от начина, по който се правят нещата у нас навсякъде, практически навсякъде. Властта е оперирана от съзнание за отговорност. Тя си мисли, че властта е права и привилегии, а всъщност властта е изтъкана от задължения и отговорности.

Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, третият път стомната ще се счупи.

Веднъж малкият дявол, втори път малкият дявол, третият път ще бъде Големият Дявол.

Макар че за родителите на това момче се е случил възможно най-големият, най-черният дявол.

Пак ли ще пошумим три дни и ще забравим?

На мястото на тези родители можеше да бъде всеки от нас. Ако това не ни е минало през съзнанието когато чухме за смъртта на момчето, значи сме станали окончателно и безвъзвратно неспособни да осъзнаваме в каква реалност живеем. А това вече е страшно, много страшно…

Николай Слатински