От 59-те жертви на трафик с цел трудова експлоатация, 47 са мъже и 12 са жени.

Жертвите на трудова експлоатация от България растат.

Към 2018 година от общо 443 потърпевши от трафик на хора, 59 са жертвите с цел трудова експлоатация. Това съобщи секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/ Камелия Димитрова, която обяви началото на ежегодната Национална кампания за превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация на пресконференция в пресклуба на БТА. Кампанията се осъществява от Националната комисия, съвместно с десетте местни комисии в страната, с подкрепата на ГИТ и Агенцията по заетостта.

От 59-те жертви на трафик с цел трудова експлоатация, 47 са мъже и 12 са жени. През 2017 г. са регистрирани 17 случая, а през 2018 година над тридесет, каза Димитрова. Това е съдебната статистика - идентифицираните жертви в досъдебни производства. Тенденцията както на национално, така и на европейско ниво сочи ръст, коментира експертът.

Трафикът на хора засяга всяка една държава, не само България. Само в рамките на ЕС произходът на жертвите е от 137 различни държави. Наскоро комисарят по вътрешна ред и сигурност представи обобщеният доклад за ЕС, според който в периода 2015 - 2016 година в ЕС са регистрирани 20 хиляди и 532 жертви на трафик, посочи Димитрова. Продължава да преобладава трафикът с цел сексуална експлоатация - 56 на сто от регистрираните случаи, но силна позиция заема и трафикът с цел трудова експлоатация - 26 процента от регистрираните случаи. Останалите 18 процента са трафик с цел принудителна просия, органи и др.

Камелия Димитрова обобщи, че има устойчива тенденция както в България, така и в цяла Европа за повишен брой на идентифицирани жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Трафикът с цел трудова експлоатация засяга най-вече мъжете - 80 процента от жертвите. В специфични сектори като обслужване в домакинството, жертвите са и жени.

Началото на кампанията се дава преди летния сезон, характерен с бум на временна заетост и когато има най-много рискове за трафик в определени сектори като селско и горско стопанство, промишлено производство, ресторантьорство. Кампанията тази година е с фокус безопасен Интернет, безопасно ползване на социалните мрежи и сайтовете за запознанства. Насочена е към уязвимите групи - безработни, хора с ниски доходи от регионите с висока безработица и ниско заплащане.

За да има трафик, трябва да има незаконно транспортиране на хора, укриване с цел те да бъдат експлоатирани. Отнемат се документи за самоличност, телефони на жертвите, за да се ограничава свободата им, обясни Димитрова. Основни дестинации на трафика са Испания, Чехия, Холандия, Великобритания, Белгия и други държави на ЕС, посочи тя.

Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама, предупреждават от ГИТ в прессъобщение от днес. Отказът за сключване на договор или предлагането на договор на език, който не се разбира от хората също предполага риск от измама. Подобна опасност има и когато предприятие, неизвършващо никаква дейност в България, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова веднага зад граница.

Ако предлагащите работа задържат личните документи на хората, това може да бъде сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация, предупреждават от ГИТ.

Търсещите работа в чужбина трябва предварително да проучат дали фирмите, които им предлагат осигуряване на заетост зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като фирми посредници или предприятия, които осигуряват временна работа. Списъците са публични и достъпни на сайта на Агенцията по заетостта. При командироване трябва да се провери дали фирмата, която им предлага договор, извършва идентична дейност в България, което е условие за реално командироване, предупреждават експертите.

Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите посредници и предприятията, осигуряващи временна работа нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми.

Хората, търсещи работа, трябва да бъдат запознати предварително и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която се полага трудът. Предварително между страните трябва да бъдат уговорени и разходите за транспорт, квартира и др.

При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с него, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).

Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители за предоставяне на услуги, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише с командированите лица и споразумение за изменение на договора за периода на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане и др. Дали командироването е законосъобразно може да бъде проверено и чрез попълване на въпросник в сайта, създаден от ГИТ по проект "Контрол на командированите лица". След анализ на отговорите системата предупреждава дали има риск от "фалшиво" командироване. Анкетата може да бъде попълнена на интернет адрес https://vaprosnik.gli.government.bg:8080/CSP_Ext

Хората, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Именно договорът е документът, чрез който на по-късен етап, при необходимост, може да се извърши проверка и да се защитят правата на работника. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.

Важно е търсещите работа лица да имат достатъчно данни за посредниците или за предприятията, които ги изпращат или командироват в чужбина, по които след това същите да бъдат идентифицирани, за да бъде упражнен контрол или при необходимост извършено разследване от компетентните органи.

В рамките на контролната дейност на ГИТ през 2018 г. са извършени 1415 проверки, свързани с трудовата мобилност и трудовата мобилност и трудовата миграция. За отстраняване на констатираните 5561 броя нарушения Инспекцията е предприела спрямо работодателите и посредниците над 4700 принудителни административни мерки, основно задължителни за изпълнение предписания. Съставени са и 536 акта за установяване на административни нарушения. Най-често нарушенията са свързани с неуговаряне на минималните условия на труд, неосигуряване на минималното заплащане, липса на някои задължителни реквизити в трудовите договори и в споразуменията при командироване, липса на договор между фирмата посредник и предприятие, за което се набира персонал в приемащата държава, отчитат от ГИТ.