Близо 2 години след законовите поправки проблемите с бързите кредити продължават.

Заложеният таван върху лихвите не ни спасява при просрочена вноска, предупреждават юристи, цитирани от Бтв.

С близо 13% се е увеличил размерът на бързите кредити за година и половина след промените, които трябваше да решат проблема "Теглим хиляда - връщаме 3 хиляди лева".

От данните на централната банка се вижда, че сумата, изтеглена като бързи кредити, расте по-бързо след промените от 2014 г. Сега те надхвърлят 1,6 млрд. лева.

Мария моли да остане анонимна. За пръв път попада в спиралата на бързите кредити, след като мъжът й катастрофира и имат спешна нужда от пари. Тегли нови заеми, за да покрива стари. „Ако примерно се изтеглят 3 хиляди за 3 години, трябва да се изплатят 9 хиляди. След уж промяната на закона се случи така, че сумите, които трябва да връщаме, не намаляха, просто договорите се промениха”, обяснява тя.

Последният заем, който изплаща, е отпуснат след промените в закона.

„Цялата сума, която изтеглих, беше 2400 лева, към момента съм върнала 2600 и дължа още към 2500”, казва още тя, като допълва, че смята да се обърне към съда.

Проблемите според икономисти идват, когато е забавена дори една вноска.

„Колкото повече са просрочията като брой дни, месеци, толкова повече ще нараства сумата”, разяснява Иван Стoйков - финансов анализатор. Затова при бърз заем обръщайте внимание на таксите при просрочие, заложени в договора - по закон при забавяне се начислява основният лихвен процент плюс 10.

„Това, което сме срещали в потребителски договори, е, че се залага законната лихва, но не за година, както предвижда законът, а за ден. Това веднага прави неустойката или лихвата за закъсняло плащане 360 пъти над законово допустимата”, посочва и адвокат Димитър Деков, председател на Сдружение за правна помощ на потребителите.

Юристите виждат решението в съда.