Липсата на сън обърква походката, води до спъване и травми

Периодът между 10 и 11 ч вечерта е най-здравословното време за заспиване, което намалява риска от сърдечни болести и инсулт. Такова е заключението на британски учени от Ексетърския университет, публикувано в медицинското издание European Heart Journal, съобщи Би Би Си, цитирана от 24zdrave.bg

Екипът е изследвал 88 000 доброволци между 43 и 74 години. В продължение на седмица електронно устройство на китката е проследявало кога заспиват, а специалистите са прегледали здравния статус на участниците през последните 6 години. Опасността от инфаркти, мозъчни удари и сърдечна недостатъчност се е оказала най-ниска при заспиващитеот 22 до 23 часа. Онези, които потъват в сън след полунощ, са с 25% по-висок риск от тези сърдечносъдови заболявания, а при заспиващите по-рано от 22 часа той е 24 процента по-голям, тълкува изследването ръководителят му д-р Дейвид Планс.

Жените са по-уязвими от мъжете и специалистите предполагат, че това се дължи на хормоналните разлики и менопаузата. При изследването са взети предвид и фактори като диабет, високи холестерол и кръвно налягане, тютюнопушене и др.

“Тялото има 24-часов биологичен часовник или още циркаден ритъм, който регулира физическите и умствените функции на човека – обяснява д-р Планс. – Резултатите от теста говорят, че заспиването между 22 и 23 часа има специална роля в този часовник и ако не се спазва, той се разстройва, а това води до неблагоприятни последици за здравето на сърцето и кръвоносните съдове”, казва изследователят. И добавя, че ако посоченият от учените час на заспиване се спазва, това би предотвратило милиони случаи на сърдечни болести, и то на ниска цена.

И предишни изследвания показват, че промяната на регулярния цикъл спане - будуване с 90 минути в която и да е от двете посоки значително увеличава риска от сърдечни болести.

Заключението на експертите е, че хората, които заспиват след полунощ, са в най-голям риск, тъй като при тях има по-малка вероятност да видят първата дневна светлина, която рестартира биологическия часовник за новия 24-часов цикъл.

Според изследователите здравните власти могат да ползват резултатите от теста за изработване на препоръки и програми, намаляващи риска от сърдечно-съдови заболявания, включително технологични решения като приложения за смартфон и др.

Д-р Дейвид Планс казва, че пандемията от коронавирус е променила ритъма на спане на хората. Много от тях сега работят у дома, не излизат от къщи, не пътуват, не хабят енергия, затова имат проблеми със заспиването вечер и следователно се будят по-късно. Това обърква циркадния им ритъм.

Над 60% от световното население страда от някакъв вид нарушения на съня, които в много случаи водят до увреждане на сърцето. А по данни на СЗО сърдечносъдовите заболявания са причина номер едно за смъртността в света.

Според специалистите оптималната продължителност на съня трябва да е поне 7 часа

Иначе човек получава главоболие, става раздразнителен, тревожен и депресиран. Последни изследвания добавят към тях още един синдром – загуба на посока и равновесие при ходене, съобщи Си Ен Ен.

“Резултатите от теста показват, че походката не е автоматичен процес и може да се повлияе от липсата на сън”, казва ръководителят на проучването Ермано Кребс, невролог от медицинския университет в Мериленд. Той съветва недоспиването да се наваксва възможно най-редовно.

Много учени смятат, че ходенето става машинално – ние набелязваме посоката, в която искаме да се движим, а тялото автоматично и почти неосъзнато се поема натам. Това не е така, доказва екипът на проф. Кребс. И мозъкът ни участва, като реагира на визуални и слухови сигнали по пътя, коригира походката, ускорява я и я забавя, когато е необходимо. Ако например чуем музика, крачките ни се променят, за да влязат в ритъма ѝ, без да осъзнаваме това.

За да поддържат мозъчната дейност в оптимална форма, на възрастните трябват 7-8 часа сън в денонощие, на по-малките ученици – 10-12 часа, а на тийнейджърите – 9-10 часа

Иначе човек не може да ходи целенасочено и да избягва препятствия, губи баланс. Ермано Кребс доказва това с експеримент, в който участват студенти, спали само по 6 часа на ден в продължение на две седмици. Помолени да ходят в ритъма на метроном, те губят синхрон, равновесие и ориентация, залитат. В живота това може да доведе до объркване на посоката, спъване и травми. Особено уязвими са хората, които работят нощна смяна или стоят до късно пред машината и компютъра. На тях д-р Кребс препоръчва да компенсират недоспиването по друго време на деня, макар че това не замества изцяло пълноценния 7-8 часов нощен сън.