ХИГИЕНАТА в много български ресторанти е, меко казано, съмнителна.

Това е и основната причина мнозина да избягват яденето извън вкъщи, за да не се сдобият със стомашно разстройство или дори нещо по-лошо.

Тук възниква въпросът: къде е контролът? И защо, вместо инспекторите да си вършат работата и да затварят заведенията с лоша хигиена, това на практика се случва изключително рядко. Така в ролята на ХЕИ се налага да влиза шеф Манчев с предаването си “Кошмари в кухнята”. И да прави дори невъзможното да убеждава собствениците колко е важно да спазват основни правила от а-б-то на ресторантьорството и да махнат мръсотията. В предаването често зрителят с по-слаби нерви се натъква на трудно поносими гледки, от които после наистина сънува кошмари. Например в крайпътен ресторант до свищовско село имаше дори лястовичи гнезда и оцвъкани от пернатите тапети.

Трябва да уточним, че ХЕИ (Хигиенно-епидемиологична инспекция) реално вече няма в България. След реформата на хранителния контрол по времето на земеделския министър Мирослав Найденов част от здравните инспектори преминаха към новообразуваната агенция по безопасност на храните. В нея обаче основна роля от самото начало имат ветеринарните специалисти. Винаги директорът е от тях. И може би логично най-голямо внимание се обръща на заболяванията по животните и справянето с разни зоонози като нюкясълска болест по птиците, шап, бруцелоза, заразен нодуларен дерматит и пр.

Така някак контролът на заведенията за хранене остава на заден план. А той е от изключителна важност за здравето на хората. И ако в София все пак има шанс да влезе инспектор в ресторант - поне за да си прибере рушвета, то извън столицата на контрол е наивно да се надяваме. Затова и резултатът от постните съобщения за масови проверки, главно покрай празници като Великден и Нова година, обикновено са установени няколко килограма храни с изтекъл срок на годност или без етикети. Но до затваряне на ресторанти за лоша хигиена така и не се стига. В същото време преди 2 г. тогавашното ръководство на агенцията по храните се забърка в грандиозен скандал за рекет над най-модерната транжорна за пилешко у нас и обектите за бързо хранене на “Аладин фуудс”. Стигна се дори до затваряне на обектите с мотив за лоша хигиена, но после се оказа, че май истината е друга - отказът на бизнесмена Аладин Харфан да плаща 10 хил. евро месечна такса “спокойствие”.

Така контролът над заведенията от агенцията по безопасност на храните се компрометира драстично. Сега инспекторите вече не смеят да затварят търговски обекти, за да не бъдат обвинени в изнудване и явно предпочитат “да се разберат” с нарушителите. Това обаче става за сметка именно на безопасността на потребителите, за която са задължени да се грижат дори само заради името на агенцията.

Иначе здравен контрол се осъществява и от Регионалните здравни инспекции. Те обаче се концентрират предимно около спазването на забраната за пушене в заведенията на закрито или пък на нормите за шум от дискотеките. По отношение на хигиената в ресторантите РЗИ-тата предпочитат да оставят нещата в ръцете на колегите си от агенцията по храните. Още повече че сега на Регионалните здравни инспекции основен проблем се оказа качеството на водата, за което отговарят, а пък замърсяването с уран и други тежки метали явно е от години.

И се получава един порочен затворен кръг, който само шеф Манчев успява да разбие в заведенията, които посещава. Но усилията му едва ли ще стигнат да покрие десетките хиляди ресторанти. Затова е изключително важно да се възстанови ефективният контрол над сферата на общественото хранене. И ако трябва, да се върне старата ХЕИ, към която повечето българи имат по-голямо доверие. Експериментът за обединяване на ветеринарната служба с хуманните специалисти по контрола на заведенията може би не е от най-успешните. Вече минаха 5-6 г. от създаването на агенцията по храните и е крайно време дейността ѝ да бъде подложена на внимателен анализ.

И ако той наистина покаже, че има проблем в някой от елементите на контрола, да се вземат навременни превантивни мерки, а не постфактум да се търсят решения след сериозен хранителен инцидент. При концентриране на много правомощия в една организация неминуемо се стига до негласно структуриране на по-важни и маловажни дейности, но подредени от гледната точка на чиновника, а не на потребителя.

Автор: Тихомир Тончев