Традицията да отбелязваме всяка година деня на раждането си не винаги е била част от човешката култура.

Днес ежегодното връщане на деня, когато един човек се е родил, е естествен повод за неговите роднини и приятели да изразят радостта си, че съществува. Правят това с добри пожелания и подаръци. Този обичай е разпространен в много страни. В някои католически страни обаче рожденият ден не се празнува толкова шумно, колкото имения ден, разказва Дарик.

Преди хората да имат точно летоброене те не са могли да честват и ежегоден рожден ден. Раждането на детето обаче от най-древни времена е било съпроводено с особени церемонии, които отговаряли на религиозните представи. Чрез най-различни заклинания трябвало да бъдат изгонени демоните, които биха навредили на детето. В Индия много се следи какво е разположението на небесните светила при раждането на детето. Когато по-късно то ще се жени, му търсят партньор с подходящ хороскоп. Стар обичай е да се посади и рождено дърво.

Някои смятат, че в началото на отбелязването на рождени дни е езическият култ към древноиранския бог на Слънцето - Митра. При почитането на божеството имало ритуали, включващи пищни трапези и размяна на подаръци. Първите истински празници, чиито повод били рождените дни на реални хора, са провеждани в Древен Египет, а по-късно и в Асирия.

Древните гърци имали обичаи да празнуват рождени дни на боговете си по 12 пъти всяка година. Гръцкият историк Херодот разказва за тържествата на персийците по повод рождените дни. По-заможните сред тях слагали на трапезата за здраве по цял печен вол, камила или магаре. По-бедните се задоволявали с по-малко животно. Но никога от масата не отсъствала торта.

А откъде се появили свещичките върху тортата? Може би от традицията в Древна Гърция да се поднася специален дар: торта със свещички. Хората вярвали, че с дима от свещите до богинята ще стигнат и техните молитви.