На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб "Аполо 11" успешно каца на Луната в Морето на спокойствието.

Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят.

Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център "Кейп Кенеди" във Флорида.

Пилотираният космическия кораб "Аполо 11" е третият апарат от серията "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само "Аполо 8" и "Аполо 10" с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, но без да извършват кацане на него.

Целта на мисията на "Аполо 11" е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане.

Подготовката за подобен полет започва още на 5 април 1967 г. Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи пръв на лунната повърхност.

Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на "Аполо 8" и на основния - на "Аполо 11". На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на "Аполо 11" и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.

Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул.

В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна".

На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. 15 минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци, при които се прелитат над 2 м.

Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националният флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност.

Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята.

Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.

Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуска.

Скачването с "Колумбия" на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали, взети и заснети от Луната, след което лунният модул е разкачен. "Колумбия" потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени около Луната.