Малко преди Коледа в студиото на Дарик радио, където си говорихме за списание “Космос”, на финала водещият Кирил Вълчев ме попита кого бих посочил за политик на годината. Бил съм в много радио – и телевизионни студиа по много теми. Разпитван съм многократно и в полицията, в следствието, в прокуратурата, във военната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура даже.

Вярно, там работата ми беше повече да мълча, защото журналистът не бива никога да издава източника си на информация. Но дори в най-трудните ситуации винаги съм знаел какво кажа (за да запазя човека си), пише Слави Ангелов за 168 часа.

А на въпроса за политик на годината изпаднах в пълен блокаж – точно като системата за новите електронни винетки. Като “Мълчанието на агнетата”. Като “Тишина” на Скорсезе и като депутат от тези, които никога не стъпват на трибуната и гледат какъв цвят флумастер вдига старшината на парламентарната група, за да се ориентират “за” или “против” да гласуват.

“Може ли да не е само български? Може ли някой чужд?” – плахо пробвах да разширя опциите. Но “Дарик” отличават всяка година български политик на годината. Така и не можах да посоча никого, а след седмица видях, че съм бил абсолютно прав – за политик на 2018 г. бяха избрани протестиращите майки.

Та по този повод, след като видях как простакът от Бургас разора с багер дюната в къмпинг “Смокиня”, много се замислих за отличията, които се присъждат в нашата страна през целия декември.

Политик на годината, банкер на годината, репортер на годината, спортист, пожарникар, полицай, кмет, инвеститор, жена, застраховател, директор, будител, строител, мениджър, автор, работодател, доброволец, студент, човек, експортьор, писател, адвокат на годината. Банка, сграда, сайт, автомобил, роман, камион, фирма на годината. Отличаваме актьорите, режисьорите, сценаристите, драматурзите, сценографите, костюмографите на годината. “Икар”, “Аскеер”, “Любимец 13”, “СИВИНА 2018”. Всичко това, разбира се, е чудесно. Декември се превръща в месец с положителен заряд, в който тези, които са били най-успешни, положили най-много усилия, биват заслужено поощрявани.

Но раздавайки тези награди, не пропускаме ли една огромна група български граждани, които в своята си област също са постигнали не по-малко значителни резултати и постижения? Как може в държава като България да не се раздават награди – простак, крадец, корумпе, олигарх и бандит на годината? Аз смятам, че пропускайки ги, ние неглижираме и ощетяваме една наистина значителна част от населението.

Вижте само заглавията във вестниците всеки ден, както и новините по телевизията, чиято работа е да отразяват живота такъв, какъвто е. Винаги са преобладавали новините за нарушители, крадци, далавераджии. И това не е защото репортерите и редакторите искат така, а защото това е реалността – истинският живот, който ни заобикаля. Всеки ден афери и схеми в обществени поръчки, олигарси в бентлита, които крадат, източват фалират фирми, крият и не плащат данъци.

Почти всеки ден в централните емисии и особено в социалните мрежи излизат видеоклипове на простаци на пътя, на простаци на плажа, на простаци на паркинга за инвалиди. Трудно ще посочим и седмица без новини за глупави и корумпирани политици, държавни служители, общинари, цели партии, които се финансират от дейност против закона, от организации и държави в чужбина, които са против българския интерес. И всеки ден вредят неуморно.

Как може всичката тази целеустременост, енергия и просперитет да бъдат пренебрегвани ей така с лека ръка?

Защо избираме полицай на годината например, а не излъчваме крадец на годината, който е успял безнаказано за 12 месеца да задигне десетки нови лимузини, да обърне с краката нагоре 100 апартамента и по Коледа гледа в кафето репортажа от полицейските награди, усмихва се и планира следващия си удар?

Този човек се е трудил неуморно цяла година, разплакал е стотици данъкоплатци, изиграл е и корумпирал както обикновено полицията. Той вече почти 30 години е победител в тази игра и може би дори заслужава награда за цялостно творчество.

Нека поправим тази дълбока несправедливост. Нека запълним тази дълбока празнота в наградно-светския живот през декември.

Има още цели 11 месеца от новата година. Едва средата на януари сме, но мисля, че бургазлията с багера ще си остане заслужено Простака на годината. Неговият шокиращ капацитет обаче не бива в никакъв случай да се подценява. След като разора дюната, тя вече не е защитена от закона природна забележителност. Най-вероятно статутът й вече е “изоставена орна земя, 10-а категория” като парцела на простака.

Така че той може сега да я купи срещу подкуп на безценица от общината и да построи вилно селище. С всички необходими разрешителни и по точката на закона – това в България е абсолютно елементарно, Уотсън! И така освен Простак на годината да бъде и Инвеститор, Строител, а защо не и Будител на годината – та той събуди за един следобед цялата страна ?

И да сме наясно, всичко написано до тук не е никаква шега. След като няма възмездие и справедливост в живота, нека поне наградите ни да отговарят на качеството и постиженията на нацията.