Д-р Явор Асьов е роден преди 30 години в София. Завършва Медицинския университет и специализира "Ендокринология и болести на обмяната" в Александровска болница. През 2016 г. е награден като млад изследовател в конкурса за млади учени "Young and Energetic Scientists" за най-успешна научна разработка, а през миналата година е издържал успешно професионалния изпит за специалност, провел се за първа година по съвместна инициатива на Европейското дружество по ендокринология (ECE) и Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS). Изпитът е уеднаквен с този за специалност в Royal College of Physicians на Обединеното кралство. От 2015 г. насам младият лекар е част от изследователския екип на европейския проект ePREDICE за превенция на диабета. Д-р Явор Асьов е син на известния ортопед-травматолог доц. Сашо Асьов.

Представяме ви интервю на Надежда Христова за Dir.bg:

Д-р Асьов, за последните 3 години спечелихте престижни отличия и се сдобихте с европейска диплома. А все още сте в Александровска болница в София? Какво мотивира един млад лекар да остане в България вместо да се реализира в чужбина, където работата му ще бъде заплатена далеч по-добре? Това идеализъм ли е?

Действително, последните няколко години бяха добри за мен от кариерна гледна точка. Когато завърших медицина, кандидатствах за докторантура на няколко места в Европа и за настоящата ми позиция. След като мина конкурсът в „Александровска“ и бях зачислен, пристигнаха няколко одобрения от чужбина. Доста мислих, но реших да остана. Беше ми дадена пълна свобода за реализация, която, мисля, трудно щях да получа в чужбина. Реализацията за мен, обаче, е не само успехи в кариерата, но и да имам възможността да лекувам реално пациенти с реални здравни проблеми. Дали е идеализъм? Трябва да има по малко идеализъм във всяка професия, но в моята е задължителен.

Какво искате да кажете на колегите си, които избират реализация в чужбина?

Да следват избора си, щом са го направили и да се чувстват удовлетворени! Не мисля, че трябва да слагаме разделителна линия между работещите тук и работещите навън. Има болни хора навсякъде. Светът е вече отворен и всеки може да търси реализацията си на едното или другото място и да промени позицията си, ако не се чувства удовлетворен.

Баща ви е един от най-известните ортопеди-травматолози в България. Заради него ли станахте лекар или това е вашият път, който следвате?

Смятам, че ми е повлияло значимо. Той, освен лекар, е и добър човек и винаги съм "попивал" с огромен респект как говори и се грижи за пациентите си. Често се шегувам с това, че при първия ми досег с пациента, той нерядко ме поздравява с „...а имате ли нещо общо с ортопеда – доц. Асьов?“. Няма да ми бъде лесно да изляза от неговата „сянка“, но може би – някой ден...

Вашата специалност е ендокринология, а диабетът е болестта, която като че ли е много подценявана, а всъщност много опасна. Увеличават ли се българите, болни от диабет и какви са основните причини?

Тенденцията за покачването на болестността от захарен диабет в света е валидна и в България и се запазва през последните години. Причините са много, но категорично една от най-важните е неправилният начин на живот – прехранването, наднорменото тегло и липсата на физическа активност. Като че ли тази „мода“ за това хората да спортуват повече и да се хранят здравословно все още не е „заляла“ нашата страна, така, както се случва в Западна Европа.

Коварна болест ли е диабетът?

Категорично! И това е така, тъй като при по-често срещания захарен диабет тип 2, в много случаи заболяването остава безсимптомно за няколко години, преди да бъде установено. Обичайно диагнозата се поставя при вече настъпили диабетни усложнения – поражения върху очите, бъбреците, нервите, язви на стъпалото и други. И това е причината да говорим все повече за нуждата от рутинно измерване на кръвната захар, холестерола, проследяване на кръвното налягане /т.нар скрининг/, а също така и от превенция на заболяването с комплексна промяна в стила на живот.

Трябва ли да се промени общуването лекар – пациент?

В контакта между лекаря и пациента трябва да има знания и човечност от страна на единия и доверие и търпение от страна на другия. Тогава процесите на диагностиката и терапията ще протичат с максимална полза за пациента и удовлетвореност за лекаря. Това за мен е най-важното – наличието на партньорство между двамата в лечението на съответното заболяване.

Вярват ли ви пациентите, когато видят колко млад сте?

Надявам се да не прозвуча нескромно, но усещам доверието им. Влагам с голямо желание това което знам и мога, за да ми се доверят и се старая да не ги разочаровам.

14 ноември е Световен ден за борба с диабета. Какво е вашето послание към родителите на деца, болни от диабет?

Вероятно едно от най-важните послания към тях е това, че партньорството на родителя с болното дете в лечението на заболяването му е от абсолютна необходимост за добрия контрол на болестта. Поставянето на негово място, вникване във всеки един от обективните и субективните бариери на детето по пътя му към доброто лечение, са ключови и се постигат трудно.