Милионерите и милиардерите в света постоянно се увеличават и има все повече хора, които притежават повече пари, отколкото биха могли разумно да похарчат дори за най-луксозните стоки.

Достигайки определено ниво на богатство, поредният милион няма да донесе особена промяна в начина на живот. Тогава какво кара хората, които достигат до този етап, да продължават да искат още?

Някои добри обяснения на този феномен идват от хора, прекарали значително време в присъствието и/или проучването на наистина богатите. Професорът от Бизнес училището на Харвард Майкъл Нортън, който изучава връзките между щастието и богатството, има особено елегантно обяснение, за да разберем този модел на поведение, пише The Atlantic, цитиран от Money.bg.

Според него хората си задават 2 основни въпроса, когато решават дали са доволни от нещо в живота си: "Справям ли се по-добре, отколкото преди?" и "Справям по-добре от другите?" Това важи не само за богатството, но и за привлекателността, височината и други неща, за които хората се тревожат.

"Но проблемът е, че много неща, които наистина имат значение в живота, са трудни за измерване. Ако искате да бъдете добър родител, е малко трудно да разберете дали сега сте по-добър родител, отколкото преди година и е трудно да узнаете дали сте по-добър родител от съседите", обяснява Нортън.

Така че хората се обръщат към начини за сравнение, които могат да бъдат количествено определени. "Парите са страхотен пример за това. Ако искам да науча дали се справям по-добре от преди, лесният въпрос, който трябва да си задам, е "Печеля ли повече пари?" или "Къщата ми по-голяма ли е?" или "Имам ли повече къщи, отколкото преди?", посочва професорът.

Този инстинкт за измерване и сравнение не изчезва, след като хората станат неприлично богати. "Проблемът е, че "Справям ли се по-добре от преди?" движи хората само в една посока, която е нагоре", отбелязва Нортън. Ако едно семейство натрупа например 50 млн. долара, но се премести в по-елитен квартал, където всеки притежава толкова или повече пари, те се чувстват много по-малко богати, отколкото ако се придържат към сравненията, които правят, докато печелят десетки милиони долари. Оттук и непрекъснато променящите се граници на богатство и удовлетворение.

Проучванията, които Нортън прави, за да илюстрира този феномен, са обезсърчаващи. В скорошно изследване той и сътрудниците му анкетират над 2000 души, притежаващи нетно богатство от поне 1 милион долара (богатството на много от респондентите значително превишава този праг, б.а.), колко щастливи са по скалата от 1 до 10 и колко пари са им нужни, за да стигнат до 10. "До края на спектъра доходи-богатство на практика всички казват, че ще им е нужно 2 или 3 пъти повече", за да бъдат напълно щастливи, отбелязва той.

Къде намира Нортън всички тези богати хора? Конкретно за това проучване, голяма инвестиционна банка го свързва с някои свои клиенти с голямо състояние. Преди това той се консултира с група холандски милионери, а за да отговорят на въпросите на изследователите, те стават още малко по-богати в процеса на анкетиране.

За едно от проучванията Нортън и сътрудникът му плащат на всеки от анкетираните по около 46 евро за всеки попълнен въпросник. "Можете да проведете проучване сред обикновените хора за около долар", посочва ученият.

Освен социалното сравнение наистина богатите хора често са мотивирани да се сдобият с повече пари заради тръпката, която идва с умножаването на собственото им състояние чрез инвестиции, изкупуване бизнеси и т.н., твърди Джефри Уинтърс, университетски преподавател по политически науки и автор на книгата "Олигархия".

"За тези от нас, които получават заплати и имат разходи, които се опитваме да посрещнем - ипотека, допълнително здравно осигуряване, храна, такси за обучение на детето ни - ние свързваме печеленето на пари с нашите разходи", посочва Уинтърс. В същото време много супер богати хора "използват парите си, за да правят пари" - вълнуващ процес, повишаващ статута.

Тези два начина да се използват парите - като начин за покриване на разходите или като начин за изграждане на по-голямо състояние - идват с две различни точки на намаляваща възвращаемост. "Да кажем, че искате да имате мега яхта плюс 6 жилища на 6 различни места по света. Може би ще постигнете всичко това доста лесно с няколкостотин милиона долара", казва преподавателят.

Различно е, ако целта е да продължите да натрупвате, като в този случай "няма цифра, при която да имате достатъчно". "Всеки милиардер, с когото съм говорил, а аз съм говорил с доста от тях, е изключително развълнуван от всяко допълнително увеличаване на парите, които печели", твърди Уинтърс.

Въпросът, който много богати хора си задават за парите си, не е "Имам ли достатъчно, за да купя това скъпо нещо, което искам?", а по-скоро "Имам ли повече или повече от тези хора, с които се сравнявам?", смята Брук Харингтън, професор в Бизнес училището в Копенхаген, изучава и пише за финансовите практики на супер богатите.

"Усещането да бъдеш богат не е свързано със сбъдване на детска мечта за купуване на платноходка или нещо такова; чувството да бъдеш богат се отнася до сравнението с другите в референтната ви група. Така че въпросът не е какво хората искат да купят, а какво смятат, че трябва да купят, за да запазят статута си", обяснява Харингтън.

Писателят Гари Щайнгарт също знае от първа ръка как богатите възприемат състоянието си. Главният герой на романа му "Езерото на успеха", публикуван преди няколко месеца, е финансист от Ню Йорк. В хода на проучването за творбата писателят се сприятелява с повече от дузина много богати управители на хедж фондове, които твърдят, че са алергични към пътуването с обикновени самолети (летят само с частен самолет, б.р.) и наемат финансови директори, за да управляват огромното богатство на семейството им.

"Те са стигнали до точката, в която имате всички пари, от които някога ще се нуждаете и нещата, които могат да купят, не са толкова скъпи в сравнение с това, което имат. Tesla с вертикално отварящи се врати, най-новата Tesla, не знам колко струват, но не е чак толкова много, ако имаш 100 млн. долара", разказва Щайнгарт.

Нещото, което забелязва, докато е в компанията на тези хора, е колко са конкурентни. "Те се състезават един срещу друг на своите терминали на Bloomberg по цял ден, а в края на деня играят покер, конкурирайки се помежду си", посочва той. Този дух на фукане се забелязва дори в даренията, които дават на благотворителни организации.

Щайнгарт предполага, че под тази конкурентоспособност се крие нуждата да се правиш на по-умен и по-способен от своите връстници. Ръководителите на хедж фондове понякога могат да забогатеят, правейки един или два залога, които по-скоро се дължат на късмет, отколкото на нещо друго. Това може да ги накара да се чувстват сякаш тяхната интелигентност е поставена под въпрос, дори ако парите им стоят като доказателство за техния професионален успех.

Писателят е свидетел как мениджърите на хедж фондове правят подобни социални сравнения, описани от Нортън и Харингтън, отнасяйки се към парите като "карта за отчитане на постигнатите резултати". "Нямаме списъци на най-добрите продавачи и награди. Това, което имаме е цифрата в края на деня", споделя един от тях.

Цялото преживяване не оставя приятно усещане у Щайнгарт. Това са хора, които могат да си купят всичко, което някога могат да поискат, мнозина им завиждат за състоянието им, а дори не са доволни - точно както предвиждат учените, изучаващи щастието и богатството. "Бях щастлив да завърша това изследване, защото беше доста депресиращо", признава писателят.