Публикуваме коментар на Саймън Джонсън по темата за милиардерите.

Коментарът му е споделен в Project Syndicate, преводът е на Money.bg.

Саймън Джонсън, бивш главен икономист в Международния валутен фонд, е професор в MIT Sloan, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и съватор на книгата Jump-Starting America: How Breakthrough Science Can Revive Economic Growth and the American Dream.

Ето какво счита той:

"Проблемът с милиардерите става все по-тежък. Всяка пазарна икономика създава възможност за натрупване на ново богатство, включително чрез иновации. По-голямата част от иновациите е по-вероятно да се появят на места, където по-малко правила създават пречки през предприемаческата креативност.

Някои от тези проекти могат наистина да помогнат за благосъстоянието на всички в обществото. Не всички обаче са такива. И докато стигнем до момента, в който осъзнаваме нуждата от законодателство или регулация, иноваторите вече имат милиарди - и използват тези средства, за да защитят своите интереси.

Този проблем не е нов. Всяка епоха, още от римляните насам, създава своя версия на някаква огромна промяна в структурата на пазара или пък геополитиката създава възможност за бързо натрупване на богатство. Пишейки през 30-те години на 19 век, докато Индустриалната революция набира скорост, Оноре дьо Балзак предусеща наближаващия социален проблем: "Тайната на големите богатства без явна причина е престъпление, което е било забравено, защото е изпълнено правилно".

Лесно е да се сетим за British East India Company - европейците, които натрупаха огромни богатства благодарение на робски труд. Те забогатяват бързо и след това използват политическата си мощ, за да получат това, което искат: включително безнаказаност за ужасяващи престъпления. В своя пик през 19 век интересът на железопътния транспорт държеше в примката си множество, ако не и повечето, британски депутати.

САЩ също отдавна имат такъв проблем - и при тях той е особено явен. Отчасти това може би се дължи на факта, че основателите на страната, със своята преиндустриална невинност, никога не са могли да си представят, че парите могат така да обхванат политиката.

Нещо повече, политическите лидери в САЩ винаги са оставяли частни предприятия да започват нови проекти, които в други държави по света щяха да бъдат дело на правителството.

Германските пощи, например, успяха да създадат една от най-големите и ефикасни телеграфни системи в света. Самюел Морс настоя Конгресът да направи същото. Но щатските телеграфни комуникации бяха разработени от частна компания, както и телефонът и изобщо почти всеки един компонент на ранната индустриална икономика.

Когато американското правителство все пак се намесва в икономиката, то е най-вече за да отвори нови възможности за частния бизнес. След Втората световна война Ваневар Буш, републиканец и съветник на президента Рузвелт, успява да го убеди, че науката е следващата голяма възможност. И така създава печеливш политически аргумент, като кара правителството да изиграе ролята на катализатор.

Както Джонатан Грубер и аз посочихме в нашата книга Jump-Starting America, следвоенните стратегически правителствени инвестиции стават двигател на впечатляващи иновации от частния сектор - включително увеличаване на продуктивността и увеличения на заплатите. Бяха създадени огромни богатства.

Политическите последствия бяха усетени в рамките на едно поколение и те не бяха изцяло позитивни. От 60-те в САЩ се появиха силни настроения срещу високите данъци, мощен натиск за дерегулация (включително и на финансовия сектор), а корпоративните пари потекоха към политиката отвсякъде."

През последните десетилетия лобизмът имаше два основни ефекта. Първо, изгради бариери пред навлизането в съществуващите сектори, като защити лидерите и намали данъците им. Това е огромно тегло - истински воденичен камък на шията на икономическия растеж, който намали възможностите за всеки, който вече не е олигарх. В същото време олигархията удари по публичните финанси, намалявайки възможността за финансиране на важна инфраструктура, подобрения в образованието и научните открития, които изведоха САЩ начело.

Някои от милиардерите трябва да бъдат поздравени за филантропската им дейност. Но в същото време повечето от тях защитават със зъби и нокти бизнеса си - изкопавайки още по-дълбоки ровове, за да защитят печалбата си или просто унищожават по-малкия бизнес при всяка възможност.

Има и втори ефект, при който има повече нюанси. В някои изцяло нови сектори, особено в дигиталния, навлизането бе възможно и лесно, особено в началните стадии. Предприемачите, които изградиха първите интернет компании, не можаха да поставят бариери. Затова и по-скорошните компании, като Facebook, Amazon, Google, успяха да навлязат и да постигнат огромен успех (и още по-огромно богатство).

Но сега контролиращите акционери на тези гиганти работят по същия начин, по който са правили Андрю Карнеги, Джон Рокфелер и Джей Пи Морган. Те използват парите си, за да купуват влияние и да пресичат в зародиш всеки опит за прекратяване на поведението им, което вреди на конкуренцията и служителите - дори и така да подкопават демократичните институции."